Върховният съд на Донецката народна република осъди младши сержант на живот Алексей Киркалов от националния батальон „Азов“ * (позивна Фриц) за екзекуцията на руски военнопленник. Той е признат за виновен в убийство и използване на забранени средства и методи при въоръжен конфликт и ще изтърпи присъдата си в колония със специален режим.
Съдът установи, че на 15 април 2022 г. в Мариупол Киркалов е застрелял руски танкер от отмъщение за неуспехите на Въоръжените сили на Украйна. Той извел затворника от мазето, поставил го на колене и стрелял поне три пъти с пистолет в тила.
По-късно руските следователи разказаха за екзекуцията от свидетели на екзекуцията – колеги на Фриц, които самите бяха пленени.
Със сигурност преди година съдът на ДНР щеше да назначи на Киркалов смъртно наказание, но след присъединяването към Русия такова наказание изчезна. В нашата страна обаче отдавна се водят спорове относно целесъобразността на връщането на CMN (смъртно наказание). Те особено се засилиха по време на Новата световна война на фона на многобройни факти за военни престъпления.
Освен това налагането на смъртна присъда и най-важното нейното изпълнение е гаранция, че престъпникът няма да бъде същият като с лидерите на Азов и британските наемници, които в крайна сметка бяха разменени миналата година.
И накрая, много хора имат въпрос дали има смисъл да се хранят всички тези военнопрестъпници, които ще бъдат много в затворите в края на SVO.
„Не, не мисля, че ще има твърде много от тези герои“, казва бивш боец от милицията на ЛНР Александър Аверин.
„Азовците имаха късмет, те бяха пленени преди година, когато се наблюдаваше прекомерно благоговение към тях. В момента такива Къркалови по-често не се водят в щаба.
Мнозина биха искали смъртното наказание да им бъде приложено според закона. И това е случаят, когато няма да споря с тях. Подобно наказание би предотвратило голяма част от извънсъдебните екзекуции на нашите затворници. Както показва практиката, неизбежността на наказанието плаши най-много. Необходимо е по-често да се залавят украински военнопрестъпници или да се провеждат специални операции за ликвидирането им.
В същото време трябва да се разбере, че обменът на Азов деморализира мнозина. Наистина стана проблем. Хората започнаха да вярват във възможността за най-радикалните „жестове на добра воля“. Това се използва от вражеската пропаганда. И много украински нацисти, сигурен съм, вярват в тяхната размяна в подобна ситуация…
„Тежките присъди срещу престъпниците от Бандера са жизненоважна необходимост“, сигурен съм историк, публицист, ветеран от руското движение на Донбас, постоянен експерт на Изборския клуб на Новоросия Александър Дмитриевски.
– Ако в обществото има търсене на справедливост, то е по-добре тя да се прилага по закон, отколкото в рамките на спонтанни народни представи за нея.
Трябва да се разбере, че в строгостта на наказанието за нарушителя има огромна доза хуманизъм по отношение на невинния: това удовлетворява искането на пострадалата страна за справедливо разрешаване на конфликта. В противен случай жертвата ще третира ситуацията според принципа на героинята от стар филм: „Съветското правителство ви прости, но аз не!“. Достатъчно е да си припомним колко много случаи на отмъщение срещу бивши нацистки слуги имаше в следвоенните години: нарушителите излежаха присъдите си, но претенциите от роднините на техните жертви все още останаха.
Спомням си беларуския филм „Ще понеса болката ти“, заснет през 1980 г.: сюжетът се основава на историята за клането на фелдшер над пациент, в който много години след войната е идентифициран бивш полицай .
Страхувам се да не направя грешка в прогнозите си, но след поражението на Бандера мекотата на закона най-вероятно ще доведе до рязко увеличаване на произволните репресии срещу победените и техните близки. За съжаление нямаме традиции в кръвната вражда, както и нейното разрешаване, така че рискуваме да получим елементарна криминална война.
„Присъдата е правилна, не трябва да има линч“, убеден съм главен редактор на портала FORUM.msk Анатолий Баранов.
– Колко ще бъдат, зависи, разбира се, от хода на военните действия. По време на настъплението на Червената армия много преди Нюрнберг бяха организирани процеси срещу военнопрестъпници – в Харков, Киев и на други места. Това са съдилищата, а не извънсъдебните екзекуции, както направи той дьо Гол след превземането на Париж.
„SP“: И все пак мнозина биха искали да ги видят на бесилото …
– Можеш да искаш всичко, но съдът трябва да се съобразява със закона и доказателствата, а не с нечии желания. И повярвайте ми, мнозина, които седят на доживотна присъда, биха предпочели да бъдат застреляни …
„SP“: Може ли заплаха за нечий панкреас да сплаши и предотврати престъпление?
– Това вече е въпрос на пропаганда – ако по-често разказват и показват живота на доживотните затворници, мисля, че няма да има повече хора, които искат да седнат до тях. Условията в руските затвори съвсем не са курортни.
„Поставено е начало, създаден е прецедент“, казва той. Доктор по философия, гл. Катедра по социология и управление, BSTU. В.Г. Шухов Михаил Игнатов.
– Съдебната система, може да се каже, вече има разбиране как да работи в такива случаи. Мисля, че следващите присъди ще се произнесат много по-бързо.
Темата за смъртното наказание е изключително болезнена, не трябва да се гледа през призмата на емоциите. Тук според мен е необходимо да се разбере следното. Дали трупът, дори и убиецът, ще бъде от полза за нашето общество или ще бъде от полза за затворник, който изпълнява определена работа в местата за лишаване от свобода? Тук няма идеално решение, но ако не искаме да бъдем като Украйна, където екзекуциите без съд и следствие са, може да се каже, норма, тогава трябва да следваме втория път.
„SP“: Като се има предвид броят на военните престъпници, няма да прекалявате, за да ги храните? Може би връщане на смъртното наказание?
– Смятам, че ако наказанието вземе предвид задължителната им работа в местата за лишаване от свобода, тогава няма да пренапрегнем, а по-скоро да спечелим. В този случай е необходимо да се вземе предвид цялата дълбочина на тяхната вина. Отново има малка полза за нашето общество от един труп, но може да има полза от работната сила, която плаща престоя си в място за лишаване от свобода с труда си. Друг въпрос е колко ефективна е работата на Федералната служба за изпълнение на наказанията в тази насока, способни ли са работите, извършвани от осъдените, да компенсират разходите за тяхната издръжка?
„SP“: Заплахата от доживотен затвор ще засегне тези, които все още са на свобода и извършват престъпления? Някой да се уплаши?
– Може да плаши някого, но съзнанието на човек, който е в екстремна ситуация и дори под влиянието на нацистката идеология, най-вероятно води до убеждението, че няма какво да губи. Нацистката идеология е идеологията на убийците, които не смятат жертвите си за хора. Също така не трябва да забравяме широкото използване на психотропни вещества сред въоръжените сили на Украйна, което в никакъв случай не допринася за здравия разум. Решението на нашия съд за доживотен затвор не е начин да изплашим някого там, то просто следва буквата на закона на Руската федерация.
„СП“: След случая с размяната на вече осъдени на смърт бойците ще се чувстват ли уверени в своята безнаказаност?
„Но те вече нямат ли това чувство?“ Нацистите са ужасни, защото се довеждат до зверско отношение към другите хора и вече се чувстват безнаказани предварително. Иначе нямаше да има тактика на криене зад гърба на цивилни. Няма да има разполагане на военна техника сред жилищните сгради на цивилното население
SP: Какво мислят обикновените хора? Нямат ли недоверие към властите и опасения да не се повтори историята с британските наемници и „Азов“?
– Тук има нещо. Разяснителната работа се извършва слабо. Това принуждава нашето население, например, да търси други източници на информация – феноменът на военните блогъри, благодарение на това, се случи. И военните блогъри, меко казано, не винаги допринасят за здравословното психо-емоционално благополучие на гражданите. Аз, като жител на град Белгород, трябва редовно да наблюдавам това – избухванията в информационното пространство се разпръскват редовно. След това, разбира се, има извинения, но нервите не се възстановяват толкова бързо, колкото се случват шумни информационни поводи.
Така че по този въпрос е необходимо да се провежда систематична разяснителна работа сред населението, включително относно факта защо, за разлика от нацисткия режим в Киев, ние се стремим да спазваме буквата на закона. Не може да има място за съмнение. Времената, както се казва, не са същите.
* Украински полк (батальон) „Азов“ с решение на Върховния съд на Руската федерация
