България

Не е чудо: Борисов бяга от властта, защо е това театро?

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Вече месец и половина сме свидетели на едно импровизирано политическо театро: Бойко Борисов хем много иска да има редовно правителство, хем няма желание да управлява.

 Както винаги, той е изключително убедителен и в двете роли: докато се кълне и кръсти, че 100% ще има правителство, негови говорители със същия плам обясняват, че по-скоро ще си отрежат ръката, отколкото да управляват с уж най-предпочитания им партньор – „Продължаваме промяната“ (ПП).

Днес театрото имаше ново действие. Първо, цяла нощ НС – или по-точно „хартиеното мнозинство“ в него – разпердушиниха целия Изборен кодекс и върнаха в него повечето възможности за познати манипулации – изхвърлянето на гласовете за опонентите, подправянето на протоколите, обезсмислянето на машинния вот и т.н.

След като ПП и ДБ заявиха, че ще бойкотират парламента до приемането на изборните изменения, Борисов даде назад и „нареди“ на своите депутати уж да ревизират позициите си. Но връщането на обществения съвет към ЦИК и избирателен район „Чужбина“ са, разбира се, отстъпления само по отношение на най-малките поразии в поправките в Изборния кодекс. Тези отстъпления също целят по-скоро само драматичен ефект.

Проверка по рама

Офертата на Борисов: такова чудо рядко се среща

Зад цялата постановка изглежда стои следната политическа оферта на Борисов към останалите партии: или се съгласявате всички да влезете в управление с мен, или отиваме на избори.

Тази оферта е иновативна за българската политика: докато Слави Трифонов искаше да управлява с правителство на малцинството, подкрепено от шейсетина депутати, Борисов настоява за обратното – да управлява само и единствено със свръх-мнозинство.

С такова чудо българската политика се среща за първи път от правителството на Димитър Попов насам. Необичайността идва от това, че в парламентаризма трябва да има управляващи и опозиция – там, където всички са в управлението, народът обикновено остава извън него. А и италианският опит показва как крайнодесни партии могат да спечелят от технократски управления, в които влизат всички.

Още повече, че ГЕРБ имат възможност да управляват с коалиция от три други партии в настоящия парламент. ДПС и „Български възход“ (БВ) многократно са заявявали готовността си да се включат в правителство на ГЕРБ, а БСП също декларират, че са готови да подкрепят правителство с третия мандат. Така че тази формула изисква просто някого, който сериозно да застане зад нея и да я договори.

Вместо това ГЕРБ „говорят“ с кого ли не за какво ли не, но не и за най-вероятната и възможна управленска формула. Най-комични са „разговорите“ им с ПП, които започват с призиви за диалогичност и завършват почти със сбиване или поне с изтръгване на микрофона от ръцете на Кирил Петков. Последната изява на Борисов беше също от този характер – уж се прави жест към ПП и ДБ, но, първо, те се критикуват за политиката им в енергетиката и т.н., и второ, прави се опит да се вбие клин между ПП и ДБ с абсурдната теза, че ПП не били „системна партия“.

Магазин за Акумулатори

Като цяло, ГЕРБ проточиха пиесата, че уж искат да управляват с ПП. А всъщност непрекъснато критикуват „бъдещите си партньори“ за щяло и нещяло. Всъщност най-вероятно Борисов изобщо не иска да управлява с тях, но театърът му цели две неща.

Първо, да създаде впечатление, че партия ГЕРБ вече е излязла от своята изолация и може да управлява дори с ПП и ДБ. Второ, да прехвърли вината за нови предсрочни избори върху тях – ето, виждате ли, аз направих всичко, но те не приеха коалиция.

Тезата, че става дума за театър, се потвърждава и от факта, че дотук всичко, което парламентът свърши, може да се брои като подготовка за нови избори – връщането на хартиената бюлетина, оставането в сила на настоящия бюджет, някои спешни мерки за бизнеса, както и решенията по геополитическите въпроси, като военната помощ за Украйна и самолетите Ф-16.

Странното изчакване с връчването на мандатите от страна на президента Радев явно е свързано с желание изборите да се проведат по-късно – в началото на март. Което означава, че театрото „създаване на правителство“ би трябвало да се проточи чак до Коледа.

Всичко това е учебникарски пример за поставяне на интересите на една партия и нейния лидер над интересите на страната.

За да постигнат това, което те виждат като „реабилитация“ на Борисов, ГЕРБ явно са готови да вкарат България в още едни безсмислени избори, които вероятно ще произведат резултат, близък до сегашния. „Логиката“ зад този аргумент е, че времето тече, хората забравят, а с настоящия главен прокурор големите скандали около Борисов си остават така или иначе неизяснени. И след новите избори е вероятно да трябва да се преговаря с ГЕРБ за правителство.

Ерго, Борисов ще бъде още повече изпран и ГЕРБ ще се превърнат в легитимен коалиционен партньор. Декарт би се обърнал в гроба от такава аргументация, но явно тя е ключът на цялостната стратегия на партията, спечелила последните избори.

В по-конкретни стъпки тази стратегия изглежда така:

1. ГЕРБ предлагат на всички да се включат в правителство;

2. Същевременно плашат, че ако това не стане, ще има нови избори – и то с хартиена бюлетина и познатите форми на манипулация;

3. Ако ПП и ДБ се съгласят на офертата безусловно, целта на ГЕРБ е постигната – те са излезли от политическата си изолация;

4. Ако ПП и ДБ поставят трудни условия, свързани с отстраняване на главния прокурор, смяна на ВСС, общи назначения в КС, Инспектората, КЕВР, антикорупционна агенция и т.н., ГЕРБ обявяват, че са направили всичко възможно да съставят правителство, но не са успели.

Реалният проблем за ПП и ДБ е, че в този парламент има „хартиено мнозинство“ – ГЕРБ, ДПС, БВ и БСП. На моменти към това мнозинство може да се присъедени дори и „Възраждане“. Това означава, че дори ПП и ДБ да се „разберат“ с ГЕРБ за някакво правителство и то да бъде гласувано, по всяко време неговата програма – каквато и да е тя – ще може да бъде нюансирана, променяна и дори блокирана от „хартиената коалиция“.

Особено що се отнася до антикорупционни реформи и промени в съдебната власт, историята от 2015 г. с конституционните реформи на Христо Иванов най-вероятно ще се повтори.

Мярата

Накратко: една коалиция ГЕРБ-ПП-ДБ рискува да се превърне само във фасада и смокинов лист (и то краткосрочен) на „хартиената коалиция“, партиите от която междувременно ще се подготвят за предсрочни избори 2 в 1.

Затова, ако този парламент и ГЕРБ все пак създадат правителство, парламентарната логика изисква то да е около „хартиената коалиция“, защото спойката между партиите в нея е по-сериозна: в крайна сметка между ГЕРБ, ДПС и БВ няма никакви сериозни различия, а БСП демонстрира желание за взаимодействие при изпълнението на части от социалната ѝ програма.

Време е политическото театро вече да приключва в една или друга посока, защото каквито и да са целите му, то започва да става досадно, а и контрапродуктивно. Ако целта му е да прехвърли на ПП и ДБ отговорността за нови избори, то вече решително изчерпа ресурса си – става ясно, че ГЕРБ тупат топката и правят пируети за печелене на време.

Ако целта му е да направи „хартиената коалиция“ по-приемлива за публиката, театрото също дава спорни резултати. В крайна сметка формулата за експертно правителство, подкрепено от ГЕРБ, ДПС, БВ и БСП, трябва да се сложи открито на масата и да започнат реалните преговори по нейното изясняване.

Продължаването на театъра „искам да управлявам, но нямам желание“ в крайна сметка ще доведе до наказание за всички, включително и за изпълнителя на главната роля – Бойко Борисов. Защото в изкуството и политиката мярата е важна.

Коментар на Даниел Смилов, заглавието е на Новините Днес

Материалът Не е чудо: Борисов бяга от властта, защо е това театро? е публикуван за пръв път на Новините Днес.

Народ

Новините Днес

Не пропускай

Back to top button
bahçeşehir korsan taksi
bahçeşehir korsan taksi
çanakkale escort bolu escort giresun escort kırıkkale escort manisa escort muğla escort osmaniye escort