13.8 C
София
петък, март 29, 2024

Неизбежното ни застига: Правителство ще има… ама друг път

ПРОЧЕТИ СЪЩО

В момента най-оживено обсъжданият въпрос е дали партиите, попаднали в 48-то Народно събрание, ще надмогнат различията и кавгите си и ще успеят да излъчат някакво, макар и кратковременно и поне минимално стабилно управление. Ако парафразираме вица за Иванчо, по всяка вероятност правителство ще има, ама друг път. Може би в 50-ия парламент.

Всички обективни факти (до момента) сочат, че това е мисия невъзможна. Причините са много, неведнъж сме ги коментирали в „Банкеръ“. В своята съвкупност те изразяват една остра и задълбочаваща се системна криза на българската партийно-политическа система, която първо трябва да бъде идентифицирана (призната), после диагностицирана, а накрая третирана. Нито повечето партии, нито мнозинството от експертите (с и без кавички) засега дават признаци, че разбират същността на ситуацията. „Обясненията“ се ограничават до посочване на вини (къде измислени, къде реални) на едни или други политически субекти. Единствената последица от този начин на мислене е

задълбочаване на кризата и „избори до дупка“.

За всеки средно интелигентен човек вече е видно, че още преди да се е събрал парламентът, партиите имитират желание за диалог и споразумяване, но само като част от подготовката за следващи предсрочни избори. Истинската цел е другите да бъдат представени като виновници за поредния провал при излъчване на ефективно управление. За съжаление това поведение е толкова плитко скроено, че буди присмех и презрение. Наистина бихме могли да се посмеем на тази „комедия от грешки“, ако страната ни не се намираше насред големи проблеми и опасности.

Не е трудно да забележим, че нито една партия – независимо от бодрите заявления – не желае да управлява, по-точно, да поеме съществена част от отговорността за държавата през следващите месеци. Тук наистина има един реален проблем, а именно – отрицателните стойности на доверието между партиите и политиците. Тъй като е ясно, че в обозримо бъдеще и при наличните партийни играчи коалиционното управление с няколко участника е неизбежно, трябва съюзяване, но именно това за момента е неизпълнимо условие. Една част от партиите открито изразяват желание, когато дойдат на власт, да вкарат лидерите на другите в затвора. Другите не го казват, но е ясно, че хванат ли лостовете на управлението, ще си връщат тъпкано.

Никой на никого не вярва, а това е доста логично,

Проверка по рама

ако отчетем опита на практически всички коалиционни управления от 2005 г. насам. Българските коалиции приличат на европейската интеграция – винаги някой е прецакан.

При положение, че никой не иска сериозно да участва в коалиционно управление, тъй като не вярва на останалите и не иска да е в ролята на прецакания при следващи избори, въпросът дали и как може да бъде излъчено правителство изглежда безпредметен. Но все пак си струва да разгледаме потенциалните варианти за решение, поне така, както те се случват в някои други (по-развити или просто по-нормални) страни. Ще караме по конституционната последователност на трите мандата.

Първият мандат (на ГЕРБ) е обречен от гледна точка на предварителното осигуряване на политическо мнозинство. В този случай никакви фокусници от рода на Паси и Плевнелиев няма да помогнат. Има ли обаче Борисов някакъв печеливш ход, освен безславното връщане на мандата? Да, има – да предложи за (тайно) гласуване сравнително неутрален и некомпрометиран кандидат за премиер и (евентуално) проекто-състав на кабинета. Макар вероятността да е малка, това може и да мине, въпреки че всички ще отричат. И да не мине, ГЕРБ ще са направили всичко възможно и ще добавят

позитиви за следващите предсрочни избори.

Борисов обаче едва ли ще постъпи така, именно защото може и да мине, а както казахме, нито ГЕРБ, нито останалите горят от желание да носят отговорност за управлението.

Горе-долу така стоят нещата и при втория мандат (на ПП). При тях ситуацията изглежда дори по-изчистена, защото те вече ясно заявиха, че ще отстояват твърдо принципите си, т.е. няма да разговарят с ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. Заявената роля на „конструктивна и активна опозиция“ не се връзва с опити за съставяне на правителство, независимо от уговорките от последните дни. „Продължаваме промяната“ едва ли биха рискували да внесат проект за правителство на малцинството, а ако го направят, вариантът ще е открито провокационен. Иначе казано, тук шансовете са дори по-малки, отколкото при първия мандат.

Магазин за Акумулатори

Както обикновено през последните години, погледите са вперени в третия мандат. Ако букмейкърите приемаха залози за това, сигурно коефициентите за връчването му на партията на Янев биха били крайно ниски. Логично е да предположим, че президентът едва ли ще връчи отново мандата на Нинова, а без колебание можем да изключим „Възраждане“. ДПС като кандидат също е непригоден с оглед неизбежните обвинения за умишлен провал на третия мандат. Остават „Демократична България“ и „Български възход“.

Нека оставим настрана спекулациите за някаква остатъчна близост между президента и Янев. Но дори третият мандат да иде при него, това би решило само един от проблемите и то не най-сложния – откритата неприемливост на мандатоносителя. Другите съществени пречки остават. Нещо повече, за разлика от първите две парламентарни сили, несериозно е най-малката група да използва подхода на правителство на малцинството. Следователно, за да има някакви шансове да успее, мандатът на „Български възход“ изисква

предварително и открито договаряне между групите,

готови да го подкрепят. А това, както вече казахме, е нежелано и практически неосъществимо от днешния състав на Народното събрание.

В тази задънена политическа улица редица наблюдатели прибягват до класически похват на древногръцката трагедия – „екс деус макина“. Иначе казано, някаква висшестояща сила се намесва и разрешава драматичната безизходица. Някои привиждат в ролята на чудотворец чужди посолства, други – внезапно пробудилото се у българските политици чувство за отговорност пред народа. Ние обаче сме възрастни хора и вече не вярваме в чудеса, дори и преди Коледа.

Тема на други разсъждения е какво би се получило, ако пък „морето се подкваси“. Засега трябва да отложим очакванията за редовно и (дай Боже) стабилно управление за някой от следващите парламенти. Остава ни да се молим новите играчи в парламента да заработят в някакъв продуктивен режим поне месец-два, за да приемат новия бюджет и цял ред важни законопроекти, подготвени от служебното правителство.

Но и тук звучи познатото „А дано, ама надали“.

Автор: Александър Маринов

Източник: „Банкеръ“

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ