20.8 C
София
петък, март 29, 2024

Неочаквана банкова мини-криза в САЩ може да засегне долара, еврото и рублата

ПРОЧЕТИ СЪЩО

Анализаторите почти не се съмняваха, че Фед на насрочено заседание на 22 март ще повиши основния лихвен процент в долара с 0,5 процентни пункта до 5,25%. В допълнение, пазарът прие пика на лихвения процент на Фед през юни от 5,75% и не очаква намаления на лихвените проценти тази година. Пазарът също така очакваше, че ЕЦБ на заседанието си този четвъртък, 16 март, трябваше да повиши основните лихвени проценти със същите 0,5 процентни пункта: лихвата по депозитите до 3%, лихвата по рефинансиране до 3,5%. Пазарът заложи връх при лихвен процент по депозита от 4%.

И двете централни банки искаха бързо да продължат да затягат финансовите условия, за да охладят търсенето в икономиката, за да се борят с високата инфлация. Така в САЩ инфлацията през януари беше 6,4% при целта от 2% (три пъти над целта), а в еврозоната инфлацията през февруари беше 8,5% при целта от 2% (четири пъти над целта ). В резултат на това доходността на десетгодишните държавни облигации на САЩ (бенчмарк, например за ипотеки) миналата седмица надхвърли 4%.

Внезапната банкова миникриза в САЩ се оказа неочаквана за инвеститорите и доведе до значителна ревизия на прогнозите за лихвите на водещите централни банки, казва Михаил Василиев, главен анализатор в Sovcombank. Това беше най-бързият цикъл на затягане на Федералния резерв на САЩ през последните четиридесет години, който, казва той, беше основната причина за фалита на две вече много известни американски банки в света: Silvergate SVB и Signature. В навечерието на рейтинговата агенция Moody’s промени перспективата за банковата система на САЩ от „стабилна“ на „негативна“, следва от съобщението на агенцията.

Фед повиши основната си лихва в долара от 0,25% на 4,75% през последната година. Освен това централната банка на САЩ намалява баланса си с 95 милиарда долара на месец, изтегляйки излишната доларова ликвидност от финансовата система. Бързото затягане на финансовите условия доведе до разпродажби на пазара на облигации. И така, на американския дългов пазар цените падат от есента на 2020 г. В резултат на това инвеститорите, инвестирали в американски облигации, търпят загуби. По този начин банката SVB – 16-ата банка в САЩ по активи – има над $120 млрд. инвестиции в дългови ценни книжа. С повишаването на лихвения процент на Фед загубите на банката ескалираха. В резултат на това се стигна до фалит. „Очакваме по-нататъшно влошаване на ситуацията в американската и световната финансова система и вярваме, че вероятността от финансова криза е висока. Колкото по-високо Централната банка на САЩ повиши основния курс на долара и продължи на пиковото ниво по-дълго, толкова по-голяма е вероятността на финансова криза и глобална рецесия.Припомнете си, че през 2008 г. През 2018 г. американската икономика не издържа на ставката на Фед от 5,25% и избухна световната финансова криза“, казва Василиев.

Глобалната икономика увеличи значително дълга, за да преодолее последиците от пандемията от ковид. Следователно рязкото затягане на финансовите условия може да доведе до нова финансова криза и при по-ниска лихва на Фед. Теоретичната банкова криза постави Фед пред труден избор. От една страна, Централната банка на САЩ трябва да се бори с инфлацията, да повиши лихвения процент и да затегне финансовите условия. От друга страна, Фед е принуден да спаси финансовата система и да облекчи финансовите условия. Ако Федералният резерв се обърне към смекчаване на паричната политика (поради страх от рецесия или поради прекъсване на финансовата система) преди инфлацията да победи, тогава Фед рискува да повтори стагфлацията от 1970 г., когато отне двадесет години и повишаването на лихвите на Фед до 20%, за да победи вкоренената инфлация.

Проверка по рама

Пазарите обаче смятат, че Фед ще избере да поддържа финансовата стабилност и да спаси банките чрез облекчаване на финансовите условия. Те вярват, че Фед на заседанието си на 22 март ще повиши основния курс на долара с 0,25 процентни пункта до 5%. Последното увеличение в този цикъл се очаква на следващото заседание през май – още 0,25 процентни пункта, до 5,25%. В същото време пазарът започна да полага основата за началото на цикъла на намаляване на лихвените проценти на Фед още през юни с цел от 4,25% в края на тази година, за да се поддържа финансова стабилност и смекчаване на последствията от вероятна рецесия.

Внезапната банкова миникриза в САЩ беше неочаквана за инвеститорите

Във всеки случай решенията на ЕЦБ и FRS през следващата седмица няма да имат голям ефект върху руската финансова система и нейното представяне. „В резултат на западните санкции руската финансова система и икономика бяха до голяма степен откъснати от западната финансова система. Следователно няма такова пряко влияние, както например при световната финансова криза от 2008-2009 г., поради липсата на връзки между повечето руски банки и американските банки с Европа.В същото време потенциална финансова криза може да доведе до глобален икономически спад“, посочва Василиев.

По този начин рецесията в световната икономика вероятно ще доведе до по-ниски цени на суровините и намаляване на тяхното потребление. Американските и европейските потребители ще купуват по-малко и Китай ще произвежда по-малко. Именно чрез суровинния канал потенциална финансова криза на Запад ще окаже пряко въздействие върху руската икономика и руските инвеститори, смята Василиев.

Най-вероятно настоящата криза може да завърши с локален спад на долара и еврото и същото местно укрепване на рублата спрямо тези валути.

Магазин за Акумулатори

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ