През 1955 г. целият екипаж на малък американски търговски кораб от 25 души изчезна напълно, въпреки че кораба всъщност не потъна!
На разсъмване 3 октомври 1955 г. MV Джойита(MV Joyita), превозващ 25 пътници (16 от които членове на екипажа) и четири тона товар, отпътувал от Апия, столицата на Самоа. Дестинацията била островите Токелау, двудневно пътуване от 270 мили през южната част на Тихия океан.
Wikimedia Commons
Корабът срещал проблеми от самото начало. Първоначално се очаквало да отплава предишния ден, но било отложено поради неизправност на съединителя на левия двигател.Когато на следващия ден, той успял да отплава,бил само с един двигател,като смятали да ремонтират кораба след този курс.
Насроченото пристанище за следващо акостиране на Джойита на 6 октомври съобщило, че корабът не е пристигнал. Тъй като не били прихванати сигнали за SOS, властите започнали широко издирване, като Кралските военновъздушни сили на Нова Зеландия започнали пълномащабно издирване. За съжаление към 12 октомври не са открити доказателства за плавателния съд или неговите пътници.
След близо четири седмици друг търговски кораб забелязва Джойита близо до Фиджи на 10 ноември. Бил в лошо състояние, курсът му бил променен почти 600 мили от първоначалния и по-голямата част от товара му бил изчезнал.
Кредит за изображение:
Wikimedia Commons
Плавателният съд очевидно се носел в океана а радиото е било настроено на аварийната честота, което предполага, че капитанът се е опитвал да повика помощ. Освен това и трите спасителни лодки липсвали.
Имало повреда в надстройката , но иначе корабът бил наред.
Кредит за изображение:
Wikimedia Commons
Било очевидно, че нещо ужасно се е объркало на борда.Много от прозорците били счупени а над рубката бил направен импровизиран навес.Виждало се голяма дупка в надстройката на кораба ,която е била причината за пълненето на долната палуба с вода.
Установено е, че корпусът на кораба е в перфектно състояние, което показва, че все още е годен за плаване ако се изкара водата . Причината корабът да се килне на една страна е навлизането на много вода от дупката и времето , което це е носил в океана. По-голямата част от щети били резултат от клатушкането на кораба в продължение на седмици.
Смущаващо е, че въпреки освобождаването на спасителните гумени лодки, нито един от четирите спомагателни плавателни средства не били открити.
Начина по който е бил оставен кораба ,наистина било загадка. Бордовият дневник и навигационното оборудване освен радиото липсвали. От медицинската чанта на един от пътниците (който бил лекар) били извадени всички предмети и заменени с окървавени бинтове и парцали.
Било направен абсурдно погрешно усилие да се запуши теч, като върху десния двигател били нахвърлени матраци.
Екипажът бил направил опит да сглоби помпа в опит да се противопостави на наводнението в машинното отделение. За съжаление, това не проработило, но показва, че те са били решени да предпазят кораба от потъване.
Въпреки че моторното помещение било като плувен басейн, Джойита все още можела да остане на повърхността.Със сигурност това е било добре известно на капитана и екипажа,както и облицованият с корк корпус и останалите 30 празни варели за гориво ,че ще държат кораба на повърхността.
Какво може да е накарало 25-те души да напуснат смело кораб с провизиите и да се отправят към Тихия океан със спасителни лодки?Какво е станало с тях и какво се е случило на борда?
Кредит за изображение:
Wikimedia Commons
Радиото на борда е било настроено към международния канал за бедствие, но при проверка на оборудването е установено прекъсване на кабела между апарата и антената . Кабелът бил боядисан, закривайки прекъсването. Така ограничило обхвата на радиото до около 2 мили (3,2 км)Това може да обясни защо повикването за помощ никога не е било прието.
Интересно е да се отбележи, че всички часовници на борда са спрели в 10:25, което дава интригуващ стимул за въображаеми паранормални теории. Въпреки това е по-вероятно генераторът на кораба да е изключил по това време на вечерта.
Какво се е случило с пътниците и товара обаче остава загадка. Една от теориите е, че капитан Томас „Дъсти“ Милър и неговият първи помощник, Чък Симпсън, са се скарали и сбили толкова жестоко, че и двамата са били неспособни да изпълняват задълженията си след това – оттук и кървавите превръзки .
Това би било ситуация, при която корабът е щал да остане без опитен офицер и командващ и е настъпило анархия или бунт. При тези обстоятелства не е необичайно да се случват подобни инциденти.
Възникнли и спекулации, че Джойита може да е била жертва на японски рибари или евентуално бивши нацисти, все още активни в Тихия океан след Втората световна война. Тази теория е по-скоро отражение на настроенията към Япония в този момент, отколкото да има конкретно доказателство.
Кредит за изображение:
Wikimedia Commons
През годините са изказвани хипотези относно потенциални застрахователни измами. Независимо от това, никоя от тези теории не може да обясни защо не са открити следи от пътници или вкипажа на лодката.
Когато Джойита е открита през ноември 1955 г., е правдоподобно товарът й да е бил ограбен преди това. Дори екипажът да е бил убит от пирати, трябваше поне да бъдат намерени някакви доказателства за четирите спасителни лодки.
Джойита е била ремонтирана и продадена на търг на друг собственик през 1956 г., но през следващите три години отново ще претърпи 2 злополуки със засядане в плитчини. Късметът и се изчерпва, когато механичен проблем, дължащ се на неправилно инсталирани клапани, го кара да бъде искаран от водата и за пореден път спира работа. Това спечелло лоша репутация на кораба и затруднило намирането на купувач.
В крайна сметка Робърт Моъм, британски писател, я купува като планира да я направи музей,но и тази негова мечта пропада.Единствено се вдъхновява да напише „Мистерията Джойита“ през 1962 г.
Корабът гние на брега до 70-те години на миналият век,докато се превръща в купчина боклуци.Но все пак мистерията около Джойита остава и до днес.
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание!
