Американският уфолог Ник Редферн представя нова и необичайна теория за това кой е Чупакабра.
Уфологът разказва:
“Това без съмнение е един от най-странните случаи на моето общуване с така наречените информатори и тази теория е толкова странна и невероятна, че може да е истина. Или не … Не съм сигурен за нищо.
През септември 2013 г., получих писмо от човек, който се нарича Ед. Той пишеше, че е живял в щата Юта и уверяваше, че е работил в най-секретната военна група на Dugway Proving Ground.
Ед пишеше, че е гледал документален филм за Чупакабра по канала SyFy и, че знае какво е това същество. И може да ми разкаже за това.
Отговорих му: “Разкажи ми, моля!” и той ми върна отговор.
Според Ед, тези плешиви и странни създания, наречени Чупакабра, са всъщност … Тилацини (Thylacine, изчезнал австралийски торбичен вълк).
Официално, последният Тилацин умира в зоологическа градина през 1936 година. Те приличали на кучета, с голяма глава, мощни челюсти, а задните им крака били по-дълги от предните и имали специална структура, поради което походката на Тилацините била необичайно галопираща.
Тилацините живеели в Австралия, Нова Гвинея и Тасмания, която е далеч от Пуерто Рико, където Чупакабра е забелязан за първи път, но теорията на Ед обяснява и това.
Няколко думи за тестовата площадка Dugway Proving Ground, където е работил Ед. Тя е създадена през 1942 г. по заповед на президента Рузвелт и заема повече от 120 хил. дка земя. Тя съществува и до днес, и все още е напълно недостъпна за цивилните.
Сред конспиративните теоретици, този полигон има същото значение като известната Зона 51 за уфолозите. Те свързват това място с разработването на химически оръжия, смъртоносни вируси и проучвания на редки и опасни болести.
Ед и аз продължихме електронната си кореспонденция и с всяко ново писмо, той ми разказваше все повече и повече подробности за неговата теория. Ед твърди, че през 80-те години на миналия век, учените от тестовата площадка са получили проби от ДНК и са решили да се опитат тайно да възкресят това животно.
Експериментът за клониране бил отличен и скоро “възкръсналите” Тилацини били поставени в клетка на открито в тестовата площадка. В същото време, както настояваше Ед, тези животни са пресъздадени не само за научен експеримент, но и за военни цели.
Военните искали да създадат “дива армия” от тях, която би атакувала врага и благодарение на необичайно големите и мощни челюсти, да нанася ужасни рани на противниците.
В същото време, изследователите от тестовия участък твърдели, че благодарение на Тилацините, са създали много опасен вирус. При заразяване на хора с него, същите ще се превърнат в опасни неконтролируеми маниаци.
Но, учените решили, че експериментите с хора ще са много рисковани, но “възкресените” Тилацини били идеални за тази цел. Вирусът би ги направил по-агресивни и опасни за врага.
След това, заразените животни трябвало да бъдат пуснати в „свободна среда“, за да проверят поведението им. И познайте кое място е избрано за този експеримент? Точно така – Пуерто Рико.
И така, в джунглите на Пуерто Рико излязло цяло стадо агресивни “възкресени” Тилацини, а нападенията им върху добитъка довели до легендите за Чупакабра. След това, учените вероятно са загубили контрол над освободените животни.
Ед ме увери, че всичко това е 100 % вярно, но аз се усъмних. И тогава Ед ми написа нещо, след което почти му повярвах.
Факт е, че хората описват Чупакабра по различен начин. В някои случаи, това е четирикрако животно, а в други – двуноги. Структурата на задните крака на Тилацина е такава, че може да стои на задните си крака като кенгуру.
Изследователите Ган (1863 г.) и Мюлер (1972 г.) в своите книги описват случаите, в които е видян Тилацин, който стои на задните си крака и се обляга на дебелата си опашка за баланс.
