Или НАТО влиза с жива сила в Украйна, или Киев губи войната. Това са опциите, които очертаха трезвите политически наблюдатели в столиците на Западна Европа след какафонията в Рамщайн.
Да, точно като какафония определиха мнозина коментатори завършилата в края на седмицата среща в американската военна база в Германия. Защото според тях форумът само е потвърдил богатото разнообразие в подходите на страните от Алианса към кръвопролитния сблъсък, но не е свършил основното – да обедини тези подходи в единна побеждаваща позиция. А приказките след срещата около това дали ще ги бъде германските танкове “Леопард-2” на украинска територия или не, били просто димна завеса за прикриване на различията. Като според френския всекидневник “Льо Монд” своеобразно продължение на очебийната неприятна истина от Рамщайн било станало помпозното честване в събота и неделя в Париж на шейсетата годишнина на историческия мирен договор между Франция и Германия. Вестникът писа, че в еуфорията на официалните церемонии Еманюел Макрон и Олаф Шолц си “били намигнали другарски”, но се били “стиснали яко”, икономически и военно, по въпроса за Украйна.
Но кои са основните пунктове в доста песимистичните анализи на трезвите политически наблюдатели?
На първо място те са единодушни по въпроса, че демографски, военно, икономически и ресурсно Русия превъзхожда значително Украйна, което означава, че в края на краищата Москва би трябвало да спечели войната.
На второ място, за да не се стигне до този печален за Киев изход, ние, неговите съюзниците от НАТО и Европейския съюз, му помагаме здраво най-вече с въоръжения и разузнавателна информация. Също и с икономически санкции срещу Русия, които обаче се оказаха не съвсем ефикасни поради безбройните възможности да бъдат заобиколени. За това единствено ефективни остават бойната техника и най-вече боеприпасите. Но ако се вярва на италианския всекидневник “Ла Стампа”, на Стария континент арсеналите вече са ако не продънени, то поне полуизпразнени.
На трето място, концентрирайки се върху противоборството си с Китай, когото смятат за техен опонент №1 в света, а не Русия, Вашингтон не смята да отделя много въоръжения за конфликта и предпочита да плаща на други, за да го правят. Колкото и важни да са тези отрицателни фактори, поне до момента нашият дружен отпор на специалната операция на Владимир Путин от военна, икономическа и ресурсна гледна точка е ефикасен. Ахилесова пета на Украйна обаче остава демографското преимущество на Русия и при една изтощаваща и продължителна война тя би победила и би ни направила всички вкупом за резил. В такъв случай единственото спасение остава закърняващият човешки фактор в украинските въоръжени сили да бъде компенсиран с личен състав от армиите на страните-членки на НАТО. И най-вече на тези от Европа – поляците вече го правят, тъй като бдейки над интересите си в Тихия океан САЩ никога няма да направят десант в Украйна, както сториха по време на Втората световна война в Сицилия и Нормандия.
Пак след срещата в Рамщайн видният италиански и тачен зад Океана политолог Лучо Карачоло очерта в изключително добре мотивиран анализ три възможни сценария за слагането на край на войната. Първият е намаляване на военната подкрепа на Киев до тогава, докато Зеленски не се убеди, че е невъзможно да победи и да капитулира, но това би означавало Алиансът да се компрометира пагубно пред Москва. Второто възможно развитие е да се включим във войната с личен състав, за да спасим Украйна и за да разгромим Русия, но с риск да унищожим и самите нас.
На четвърто, последно място, като вариант за обуздаването на конфликта е договарянето зад гърба на украинците на примирие, което да им бъде наложено след това. В анализа се подчертава, че първият и третият сценарий са много малко вероятни, а вторият е направо абсурден, но за жалост напълно възможен.
Все пак Лучо Карачоло очертава и някакъв много разумен на този свиреп етап на войната изход – да се направи опит конфликтът да се замрази за толкова време, колкото е необходимо, за да се измисли здравата основа за мирно съществуване на руснаци и украинци. И тук тежката си дума би трябвало да кажат САЩ, не само защото другата световна сила Китай много не го е еня какво става в Украйна. А защото след Киев и Москва, Вашингтон е третият важен фактор в заформилата се касапница и сега само той е в състояние да я спре.
Източник: „ТРУД“
