Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Дружество на олигарха на Бойко и Доган – Румен Гайтански – Вълка планира да изгради инсталация за изгаряне на отпадъци за колосалните 500 милиона лева, която ще е много по-голяма от софийската с тенденцията да гори боклука на България. Инсинераторът ще се намира до село Върбовка, в близост до Павликени, и ще може да изгаря по 56 тона боклук на час.
Или много повече от бъдещия инсинератор на „Топлофикация София“, който би трябвало да е с капацитет 22.5 тона на час и 180 хил. годишно.
Това става ясно от Доклада за оценка за въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, по който на 6 януари ще има обществено обсъждане.
Всъщност проектът беше обявен още в средата на 2020 г. като завод за каменна вата на компанията „Петрургия“, която притежава 35-годишна концесия за добив на базалт до село Върбовка, спечелена през 2013 г. Инсинераторът за отпадъци беше замаскиран като „енергоизточник за нуждите на производството на каменна вата“.
Два дни преди общественото обсъждане на Богоявление „детайлът“, че заводът ще се захранва с огромно количество RDF, привлече вниманието на местната общност и местни журналисти, а със съобщение по темата излязоха и от екоорганизацията „За Земята“, предаде „Капитал“.
Скрит във ватата
Проектът остана дълго време прикрит като „Изграждане на логистична и складова база за каменни фракции, цех за производство на каменна вата, енергоизточник за нуждите на производството, сграден фонд и площадки за находище „Върбовка“.
Имотите в обхвата на инвестиционно предложение са на около 1.5 – 2 км западно от с. Върбовка, на около 3.3 км югоизточно от с. Димча, на 10 км западно от гр. Павликени и на около 7.2 км североизточно от с. Бутово.
Съдийка, зависима от ГЕРБ, отмени бутането на Зимния сарай на Румен Вълка (ДОКУМЕНТИ)
Територията е основно земеделска и горска, като част от нея е собственост на „Петрургия“ или отдадена под наем от съответния собственик. Каменната вата е естествен продукт, направен от магмени скали, и се предвижда там да се произвежда изолация от каменна вата за битови, търговски и промишлени цели.
От инвестиционното предложение става ясно, че всяка от производствените три поточни линии на каменна вата ще работи по 7500 часа годишно, или почти денонощно. Всяка ще е с капацитет да произвежда по 5 тона на час, т.е. по 37 500 на година. Това прави общо производство 112 500 тона на трите линии на година.
Според публикации в местната преса при обявяването на проекта, инвестицията може да надхвърли 250 млн. лв. (в момента се появиха и двойни числа в медиите – до 500 млн. лева) и да бъдат наети 300 души, които ще работят в три работни смени.
Ключовата част от проекта обаче не е каменната вата, а инсталацията за изгарянето на отпадъците, която ще захранва цеха с електричество.
От проекта става ясно, че изгарянето им ще се осъществява в два котела, „като във всеки ще постъпват по 28 тона на час, или 580 тона на ден максимално количество“. Общо в инсталацията ще постъпват 56 тона на час, за да генерира електрическа енергия около две по 22 MW брутна изходна мощност. За сравнение – при сегашните цени на тока това прави около 420 хил. лв. на ден, или 150 млн. лв. годишно от електроенергията.
Количество по 56 тона RDF на час общо е повече от двойно спрямо капацитета на бъдещия евентуален инсинератор на София, който според обявленията ще може да обработва едва 22.5 тона на час и 180 хил. тона на година RDF.
От доклада за съоръжението на Гайтански, както и от инвестиционното предложение, не става ясно колко е общият капацитет на година заради леко неясната формулировка (а ръководителят на проекта на „Петрургия“ предпочете да отговори на въпроса на „Капитал“ писмено), но ако предположим, че инсинераторът работи, с времето на поточната линия – 7500 часа на година, това би означавало по 420 хил. тона RDF на година. За сравнение – сега софийският завод за отпадъци произвежда 60 хил. тона RDF на година.
Отпадъците ще са основна, а не заместваща суровина за добив на електроенергия в инсталацията край Павликени. За стартиране на процеса ще се използват пускови и поддържащи горелки, които да загреят котелната система при стартиране на електроцентралата, докато температурата достигне 850 градуса, и ще се стартират автоматично, ако тя падне под тази температура.
В случай на намалени доставки на RDF се предвижда алтернативно (комбинирано) захранване. „В случаите на тази хипотеза производството на каменна вата ще продължи, но с намален капацитет.
Ще работят една технологична линия, захранвана както с RDF, така и с електричество от електропреносната мрежа“, пише в доклада.
RDF-ът на България
Съществен въпрос е откъде една такава инсталация ще бъде захранвана. В доклада пише, че за доказването на наличността на RDF с произход България инвеститорът е изследвал 53 регионални сдружения за управление на отпадъците на територията на страната и на база морфологичния анализ са били изчислени прогнозни количества RDF за всяка от тях.
Сметката на инвеститора показва потенциални 431 хил. тона RDF, включително количества от София. Любопитно е, че за София изчислението в доклада показва 88.4 хил. тона, като капацитетът на завода за отпадъци на столицата, който произвежда RDF, e 180 хил. тона, но реално според отчетите прави по под 60 хил. тона.
Освен това, ако боклукът на София отива в Павликени, не е ясно какво ще гори самият столичен инсинератор, за който се предвиждат 350 млн. лв.
От ОВОС на инвестиционното предложение става ясно, че всъщност инвеститорът използва точно отпадъците в страната като свое предимство. „Настоящата инсталация е първата в страната, която предвижда оползотворяване на стандартизиран отпадък с национален произход.
Това от своя страна освен обезпечаването на работата на инсталацията ще подпомогне значително общините в постигането на една не особено дългосрочна цел – до 2035 година да се депонира само 10% от общо образувания смесен битов отпадък“, пише в доклада.
И допълва, че „до този момент реализацията на RDF oт регионални сдружения за управление на отпадъците среща затруднения и в повечето случаи отпадъкът се съхранява на територията на площадките за предварително третиране, докато в инсталациите за оползотворяване се изгаря предимно вносен отпадък с неясни произход и качества“.
Екология на боклука
Проектът предизвика силни притеснения сред местната общност заради потенциалното замърсяване. Това, което към момента е ясно от доклада, е, че RDF-ът ще се съхранява в два затворени бункера, всеки с обем 20 хил. кубика – общо 40 хил. кубика, преди да бъдат изгаряни.
Вследствие от изгарянето на RDF се образуват сгурия, шлака и дънна пепел, като посредством лентов транспортьор ще се пренасят шлаката и пепелта до бункер за пепел.
Друг важен въпрос са димните газове. Според текстовете в доклада „тежките метали могат да присъстват в димните газове като пари или като кондензанти. Повечето от присъстващите като пари ще се кондензират под системата за събиране като фини частици.
Така че отстраняването им е свързано главно с ефективността на платнения филтър. Ефективността на отстраняване на метали като антимон, арсен, берилий, кадмий, хром, мед, олово, никел, селен и др. може лесно да достигне до 99%“, пишат в доклада.
„От друга страна, живакът например може да влезе в системата за събиране с високи и различни концентрации, така че отстраняването му ще бъде свързано главно с инжектирането на прахообразен активен въглен (РАС). С използването на този реагент е възможно да се достигне степен на отстраняване до 97-99%“, продължава текстът.
Кой е инвеститорът
Капиталът на дружеството инвеститор „Петрургия“ е 10.7 млн. лв. В него Румен Гайтански има мажоритарен дял, а останалите са на две фирми от групата, свързана с него и ВОЛФ – „ВОЛФ енерджи“ и „ВОЛФ индъстри“. Предметът на дейност на компанията е добив и търговия със строителни и инертни материали.
Дружеството „Петрургия“ е учредено 2006 г. от Валери Илиев с капитал 5 хил. лв. На следващата година е купено от акционерното дружество „Аква Вива“, а капиталът е увеличен на 200 хил. лв.
В края на март 2019 г. Румен Гайтански купува дружествените дялове на „Аква Вива“ в „Петрургия“, като става и негов управител. Тогава капиталът на дружеството е вдигнат на 5.2 млн. лв., а през септември 2020 г. е увеличен с още 3 млн. лв. и достига 8.2 млн. лв.
През август 2021 г. в компанията влиза „ВОЛФ енерджи“, също представлявано от Румен Гайтански. В началото на ноември в дружеството влиза и „ВОЛФ индъстри“, пак представлявано от Гайтански. Капиталът вече е 10.7 млн. лв., като Румен Гайтански има 79.44%, „ВОЛФ индъстри“ – 12.56%, а „ВОЛФ енерджи“ – 8%.
Пълен цикъл
Проектите за изграждане на инсталациите за изгаряне на RDF в последните няколко години стават силно популярни, като все още само в циментовите заводи и в свързания с Христо Ковачки ТЕЦ „Сливен“ е разрешено да се изгаря RDF. Отделно Столичната община преди години реши, че ще инвестира в завод за RDF, и по всяка вероятност се явява и най-големият местен производител.
Гайтански е с дългогодишни интереси и бизнес в сферата на отпадъците. „Премахването на Вълка“ първоначално се превърна в PR стратегия на кмета Борисов, но по време на премиерското му управление Гайтански успя да набере нови бизнес сили.
Свързани с него кампании получиха концесията на летище Горна Оряховица, възможност за строителство на хотел в държавното ловно стопанство до яз. „Искър“, огромен кредит от ББР, а през 2020 г. имаше и мащабно завръщане в сметопочистването на София с петгодишни договори за 150 млн. лв.
И нашествие към събирането на боклука на общини из страната – Кърджали, Сливен, Стара Загора, Поморие…
С инсталацията до Павликени той може да затвори целия цикъл на отпадъците. А в доклада по ОВОС се казва, че тя ще е първата в страната, която предвижда оползотворяване на стандартизиран отпадък с национален произход.
Материалът Олигарх на Бойко и Доган драпа да гори боклука на България (Румен Вълка вади 500 млн. лв. за завод до Павликени) е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ
