Бурятите от редовните части на въоръжените сили на Руската федерация, служили по договор в зоната на НВО, преподават основите на военното дело не само на руските доброволци, но и на бойците от монголската армия. На първо място – снайперисти и танкисти. Сред монголците има такива, които са се записали в групата на Вагнер, знае бивш професионален военен, а сега предприемач Баярсайхан Даваа. Някога той е служил като спешен танкер, участвал е в мироопазващата мисия на ООН в Южен Судан, след това е отворил мрежа от ловни и военни магазини в Улан Батор. И той стана автор на „бурятския проект“, както той го нарича.
„Руската 37-ма мотострелкова бригада е разположена в Кяхта, граничеща с Монголия“, казва Баярсайхан. — Стотици буряти служат там като мотострелци и танкисти. Това са същите монголи, които се заселиха на територията на Бурятия по време на нашите кампании. Те, подобно на калмиците, също идват от западната част на Голямата степ, помнят своите исторически корени, считат Монголия за своя прародина. Нашият език, обичаи и традиции са много сходни. А военната служба винаги е била на голяма почит.
В Украйна бурятите и калмиците се бият в редовни части, в опълчението и като доброволци, и по договор в групата на Вагнер. Придобиване на уникален боен опит. И той е просто безценен. И няма да ни притеснява.
Често пътувам до Русия по моя работа – до Улан-Уде, до Иркутск. Общувам много с ветерани от регионалните клонове на Бойното братство. По едно време ме заведоха при офицерите от бурятския ОМОН „Кречет“. Бойците от отряда редовно се явяват на изпит за кафяви барети в Новосибирск, на базата на учебния център в Горни. Поканихме момчетата да стартират същия проект в Монголия. На базата на Университета по правоприлагане, в Централния аймак, беше оборудвана писта с препятствия, беше проведено първото тестово бягане на войници и кадети. Освен това те искаха да го направят по-рязко, отколкото в Русия – така че на финала кадетите да излязат да се бият не с един, а с двама инструктори. Вярно, че първата палачинка се оказа на бучки.
SP: Защо?
– Надценихме силите си, лошо изчислихме разстоянието, в резултат на това само двама от четиридесет души стигнаха до финала. И двамата са толкова изтощени, че вече е безполезно да се организират битки. И тогава започна ковид и на всички не беше до него. Но определено ще се върнем към тази тема. След общата ни победа в Украйна.
„SP“: Къде монголците учат военна наука? И къде практикуват?
– Имаме три големи военни учебни заведения – Националния университет по отбрана на името на Дамдин Сухбаатар, Институт на гранични войски и Университет по правоприлагане. Има суворовско училище – Темуджин Урлуг. Преди това целият преподавателски състав на университетите е започнал кариерата си като кадети на съветски военни университети, след това на руски. Съответно всички офицери владеят руски език. Дори имаме един от президентите – Елбегдорж Цахиагийн – Завършил Лвовското висше военно-политическо училище. Всички висши офицери от граничните войски са завършили граничните училища Голицин и Бабушкин. Имаме голяма граница, особено с Китай. По-късно обаче турците и американците ни отвориха квоти в техните военни университети. И монголците радостно отлетяха да учат през океана. Във висшия офицерски корпус дори възникнаха съответните „групи по интереси“.
„СП“: В Русия това се нарича „агенти на влияние“.
– Е да. Започнаха да ги използват – кой явно, кой на тъмно. Но нашите специални служби спряха този случай. Част от офицерите впоследствие заминаха изобщо в чужбина – при тези, които вербуваха. Някои по-късно се появяват във Френския чуждестранен легион. Това е напълно международно. И има достатъчно монголи. Някои са служили в мироопазващи контингенти в различни „горещи точки“ – от Косово до Ирак. Някой светна в американската армия в Афганистан. След това замина за океана. И за пореден път се убедихме, че без Русия няма да сме никъде.
Първо, географски сме съседи. Нашата обща граница е огромна. Второ, споделена история. Да, войниците от Великата степ проляха много кръв по това време, включително руска. Но беше много отдавна. И тогава Русия и руснаците няколко пъти спасиха нашия народ. Първо, през 1921 г., от китайската експанзия. След това – от японците, на Халхин Гол. По време на Великата отечествена война ние помагахме на СССР с каквото можем: доставяхме месо, топли дрехи – от чорапи до ръкавици. Някои коне за артилерийски каруци изпратиха няколкостотин хиляди. Според някои оценки – до половин милион глави. Паметник на тези коне стои на хълма Поклонная. Монголците купиха танкови колони и въздушни ескадрили за Съветския съюз със собствени пари. Нашите старци и жени в най-отдалечените аймаци извадиха златните си зъби, за да ги предадат в общата каса, за да платят това военно оборудване. Така че ние – монголци и руснаци – не можем да живеем един без друг. Особено сега.
Когато възникна изборът, започнахме да сравняваме руското, американското и турското висше военно образование. И те признаха руснака за най-добър. Освен това руснаците не се месят във вътрешните ни работи и не произвеждат агенти за влияние тук. Въпреки че, честно казано, в Монголия всъщност доброволните „руски агенти“ са през покрива. Според най-скромните оценки над 60 хиляди монголци са получили висше образование в Русия, а преди това в СССР. И сега го получават. Ето такава армия от „агенти на Кремъл“. Трето, вашата военна техника по нищо не отстъпва на западната. Същите танкове, дори и най-древните – Т-64, Т-72 – са оръжие чудо. А бурятите от Кяхта ги знаят като дланта си. Как подменят едни и същи коловози на полето е удоволствие да се гледа. Танкове с техните ролки карат тези откъснати вериги с изключителна точност. И то с добър момент. И под обстрел всичко това трябва да се направи много бързо. Имаха такива ситуации в Донбас. А бойната координация е изпипана „до ринга“. Това нашите все още не могат.
Но ние харесваме снайперските пушки повече канадски и английски. Като бурятите. Имаме добри снайперисти, но нямаме опит в градските битки. Но бурятите имат. Снайперист от щурмови екипи и снайперист от горска засада са две различни професии. Така че има какво да се учи.
„СП“: Къде са занятията със снайперисти и танкисти?
– На няколко места. Степта е голяма, има достатъчно полигони. Има и достатъчно бивши военни бази на съветската армия. Тук стоеше 39-та армия.
Танкисти от Кяхта споделят своя опит в базата на танковия полк в Чойбалсан. Снайперисти обучават доброволци в Сейшанд и в базата на бригадата Сергелен сомон на Централния аймак. Други части няма да бъдат назовавани. Военна тайна.
„СП“: Каква е средната възраст на доброволците?
„Ние, монголците, не гледаме възрастта. Възрастта е двуцифрена в паспорта. Същите буряти имат доброволец Сергей Хубраков напусна Мухоршибирския район на 63 години, за да се бие като снайперист. Той измами майка си – каза, че отива да гледа, на север. Беше ранен. Когато се възстанови, със сигурност ще говорим с него. Може би ще се срещнем тук в Монголия.
„СП“: Вярно ли е, че монголците са договорени с Вагнер?
– Мога само да кажа, че там има съвместни монголо-бурятски части. Потомците на воините на Чингис хан се държат един на друг.
