„Тази кампания е с очаквания за рекордно ниска избирателна активност и може би рекорден брой купени гласове, което допълнително обезсърчава избирателите, които сякаш не искат да участват в предварително решен избор. Отговорността на избирателите е да спрат да се държат като пасивни зрители на политически театър, а да поемат отговорността като важен участник в демократичния процес, като излязат и гласуват. Защото колкото повече хора гласуват по убеждение и с реална мисъл за последствията от своя избор – за себе си, за семействата си и за България, толкова по-малък ще е делът на контролирания вот (купен, корпоративен, под натиск и т.н.), казват анализаторите от Център за анализ и кризисни комуникации пред Mediapool.
Как бихте описали накратко седмата предизборна кампания от пролетта на 2021 насам?
Кампанията в по-голямата си част беше вяла. Нямаше как да е по друг начин – личи си, че и политическите сили, а и избирателите са уморени от повтарянето на едно и също през няколко месеца. За съжаление, спадането на доверието на хората към целия политически процес, има за резултат спадащо доверие към самата система. Това сякаш се харесва на някои от съществуващите политически сили и на някои от новопоявилите се, чието влизане в новия парламент ще зависи от ниската изборна активност.
Всъщност за пореден път разпределението на местата в 51-ото Народно събрание ще зависи не от реално състезание на идеи и програми за развитието на държавата, а от това колко души са намерили мотивация – гражданска или стимулирана, за да отидат и да гласуват. Тази кампания е с очаквания за рекордно ниска избирателна активност и може би рекорден брой купени гласове, което допълнително обезсърчава избирателите, които сякаш не искат да участват в предварително решен избор. Именно данните за масово купуване на гласове в определени региони бележат настоящата кампания, като опитите на МВР да ограничи тази практика и да ѝ противодейства само затвържават убеждението у гражданите, че от тяхното участие в изборите няма голямо значение.
Какво може да очаква обществото след изборите, ако се ориентираме по посланията на политическите сили, които се очаква да влязат в следващия парламент?
Очакванията са за трудни разговори, последващи преговори и евентуалното трудно постигане на резултат, който мнозина очакват – а именно съставяне на коалиционно правителство със среден хоризонт на работа (дори непълен мандат). Причината е във фрагментацията на политическото ни пространство.
Продължават да се наблюдават три основни типа политически сили – демократичните, клептократичните и пропутински партии. Клептократичните се опитват да прикрият под наметалото на „евроатлантизма“ и чрез мимикрия с прозападни и демократични думи и действия, да продължат да крепят статуквото на застоя, корупцията и преразпределението на европейски и български фондове и бюджети. На практика те бавят и направо спират всяка реформа, както се случи с проектозаконите срещу корупцията, както и с промените в Конституцията и серия от нужните закони, които са част от пакета с реформи в Плана за възстановяване и устойчивост. Клептократичните партии знаят, че ако направят правителство с пропутинските, това ще е техният край. Затова се опитват да примамят демократичните и да се скрият отново зад тях. Всичко това прави очакванията за след изборите достатъчно мъгливи към този момент.
Демократичните партии, след краха от предходните избори, когато загубиха близо 300 000 гласа и позволиха публичното говорене да се доминира както от клептократичните, така и пропутинските – правят опит за позитивна кампания, но гласовете на водещите им фигури – с малки изключения – не се чуват, потопени в скандалите и заглушавани от медийните похвати на другите две групи. Пред тях стоят серия от избори, които варират от това дали ще изберат да са опозиция в 51-я парламент, или ще се коалират (и при какви условия с клептократичните).
Пропутинските партии – те са повече от ясни: провеждат яростна антибългарска, антинационална политика, прокарвайки идеите и тезите на Москва, като сеят разделение сред българските граждани по редица линии (доста умело завладявайки умовете на безкритично мислещите хора у нас). И всичко това го правят прикрити под маската на двойното отрицание от типа „крадецът вика дръжте крадеца“.
Какво според вас е значението на събитията около ДПС, които се разиграват последните седмици – от изборната регистрация и отнетите сараи на Доган до арестите на хора от най-близкото му обкръжение?
Начинът, по който се разви всичко около разпада на ДПС, само показа колко са овладени институциите, в т.ч. съдебната система, и как могат да бъдат използвани от един или друг човек. Това се предполагаше, но през последните месеци станахме свидетели на това, как реално всичко се случва. В крайна сметка обаче някаква част от хората са на позиция, че най-добре двете части на ДПС да се изтребят взаимно – и съществуването на такова мнение е достатъчно показателно. Като и двете ДПС-та няма положителен герой.
Мнозина смятат, че развръзката от разцеплението в ДПС ще е решаваща за политическия процес след изборите. Оправдани ли са според вас тези прогнози?
Не точно самото разцепление, а превзетите институции, които могат да действат като бухалки в подкрепа на един или друг политик, спъвайки определени демократични или антикорупционни процеси. Представете си ситуация, в която някой депутат отказва да подкрепи кабинет, но бива заплашен с арест и съсипване на кариерата. Как би реагирал той?
Пропускат ли умишлено партиите съществуващи червени линии в опит да увеличат своите симпатизанти и шансовете за кабинет? Или се наблюдава точно обратното –засилване на различията?
Различията идват от самата същност на партиите, не от изкуствено поставени червени граници. Между трите вида политически сили – демократичните, клептократичните и пропутинските много трудно може да се намерят общи черти. На практика за тези седем парламента за последните три години, демократичните сили се опитваха да загладят различията и да направят редовно правителство.
Първият път с пропутински партии, вторият път – с клептократичните. И двата опита продължиха много кратко, като основните губещи сме ние – гражданите на България. Тук вече е отговорността на избирателите да спрат да се държат като пасивни зрители на политически театър, а да поемат отговорността като важен участник в демократичния процес, като излязат и гласуват. Защото колкото повече хора гласуват по убеждение и с реална мисъл за последствията от своя избор – за себе си, за семействата си и за България, толкова по-малък ще е делът на контролирания вот (купен, корпоративен, под натиск и т.н.)
Кои са значимите обществени теми, които остават на заден план в говоренето на партиите?
За съжаление потънаха много теми, затиснати под тежестта на предизборната истерия. Отново потъна темата за въвеждане на еврото. Сега трябваше да има огромна кампания, за да се успокоят хората и да свикнат с очакваната смяна на валутата. Потъна темата за истинска реформа на съдебната система. Потънаха темите за човешките права, за насилието, за разходването на държавен ресурс от частните болници, например. Липсва темата за справедливостта. Липсва и темата за конкурентоспособността на България, за образованието – за това на какво учим и как учат децата, за да готови за бъдещето, за своя бизнес или за професията, която искат да практикуват.
Забелязва ли се опит на водещите политически партии да се пласират сред по-младите избиратели ?
Такива опити има много. Голяма част са нелепи и не постигат ефект. Младите хора са много различни, с други приоритети и други идеи за бъдещето. Трябва сериозна и дългосрочна работа с тях.
Може ли разказите за овладяната държава и нуждата от стабилност да променят избирателната активност? И ако да – негативно или положително ще повлияе това?
Хората сякаш се плашат от тези разкази и се капсулират – скриват се в черупките си. Което ще доведе до още по-голям спад в избирателната активност. А това от своя страна ще засили маргиналните политически сили, купения вот и тоталната фрагментация на следващия парламент. Избирателите трябва да разберат, че не са само зрители, те са участници в политически процес. Ако не гласуват, пак ще има правителство, пак ще има парламент, пак ще има институции, но те няма да им харесат. Без гласуване няма демокрация.
За Центъра за анализ и кризисни комуникации
Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков.
Доц. д-р Александър Христов е управляващ директор на Параграф 42 – ПР агенция, профилирана в измерването и оценката на ефективността в комуникациите и част от The Smarts Group и преподавател в УНСС и в НБУ.
Любомир Аламанов работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. За този период той е ръководил проекти за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Beiersdorf, Nestle, Siemens и много други. Проектите и кампаниите, в които е участвал, са спечелили повече от 100 български и международни награди. През 2016 г. е посочен за един от най-влиятелните комуникационни специалисти в сферата на Community Relations. Един от създателите на Българската асоциация на ПР агенциите и неин пръв председател. Председател на Етичната комисия към БАПРА.
Даниел Киряков, PMP, в момента е мениджър „Комуникации и връзки с институциите“ на Американска търговска камара в България, която наброява около 330 членове. Член е на БДВО и EACD. Председател на Комисията по професионална етика към БДВО (2016 – 2020), доброволец към фондация bCause, член на завършилите Alianz Academy.
Материалът Отврат: Какво ни чака в 51-ото Народно събрание? е публикуван за пръв път на Novinite-Dnes.eu.
Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели