Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
България е слабо представяща с държава с ниски или много ниски резултати. Тя не допринася за укрепването на европейския суверенитет поради недостатъчни ресурси или ангажираност – или и двете едновременно – в множество области на суверенитет.
Подобно на Унгария, България е една от двете страни членки на ЕС с най-лоши резултати. Тя получава най-ниската оценка в икономиката на която и да е държава членка, което отчасти отразява асиметричната ѝ зависимост от Русия. Освен това е „провал“ в отбраната и технологиите. В нито една област България не получава „задоволителен“ или по-добър резултат.
Страната може да подобри представянето си при новото си, проевропейско правителство; това обаче би изисквало от него да развие способности, а не просто да демонстрира ангажираност.“
Така в обобщен вид изглежда оценката за България на последното 27-о място в новия Индекс на европейския суверенитет, изработен от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), който съпоставя приноса и напредъка на държавите членки по изпълнението на ключови политики. „Дневник“ получи ексклузивен достъп да се запознае с данните и изводите от анализа им преди разпространяването им днес.
Авторите изследват степента, до която всяка държава членка се възползва от потенциала си да допринесе за европейския суверенитет в шест ключови сфери:
климат
отбрана
икономика
здравеопазване
миграция
технологии
Анализът се основава върху приноса на всяка страна в рамките на ЕС и в други инициативи за засилено сътрудничество. Индексът позволява на читателя да се информира за специфичните тенденции и профилите на държавите членки, да проследи различията помежду им, както и основните силни и слаби страни на всяка държава.
Индексът също така идентифицира четири групи държави въз основа на тяхната роля в усилията на ЕС за изграждане на европейски суверенитет. Разпределението на страните в различни групи се основава на следните критерии:
„Лидерите“ включват страни, които поне веднъж са получили оценка поне 8.0 или средно най-малко 6.4
„Стремящите се“ включват страни, които имат относително високи резултати във всички области и 6.0 или повече поне три пъти
„Еднократни чудеса“ включват страни със средни резултати и една или две области, в които се справят особено добре (поне 6.0)
„Слабо представящите се“ включват най-слабо представящите се и тези, които като цяло са посредствени и не се отличават в нито една област.
Средният резултат за България е 3.8 от 10 единици, отсъствие на „добър“ резултат в която и да е от шестте сфери. Тя е сред най-слабите звена в концепцията за европейския суверенитет, със значими пропуски в икономиката, отбраната и технологиите.
Отбрана и сигурност
В сектор отбрана, който руската агресия срещу Украйна направи особено актуален, България не е най-зле представящата се. Тя е на 23-то място е в класацията за тази сфера преди Словакия, Унгария, Ирландия и Малта. Общата оценка е 3.1 пункта, но като способности анализаторите дават 2.3 пункта.
В тази част от класацията само една държава (Франция) получава цялостна отлична оценка плюс още четири с „добра“ оценка (Германия, Италия, Нидерландия, Белгия). Две (Франция и Германия) от тези изброени шест държави са с отличен показател по поети ангажименти и има само за Франция и Италия се смята, че са с „добри“ способности към момента.
Ето още изводи в проучването по този въпрос:
Европа има ограничени способности за отговор на кризи и конфликти в съседните региони без американска военна помощ. Общият резултат за отбранителен суверенитет са умерени – 5.9. Съществува значимо разделение между държавите членки – Ирландия отбелязва резултат 2.1, а Франция – 8.7. Това е най-голямата разлика между първия и последния в цялото проучване.
Има силна обществена подкрепа и политическа воля за европейски отбранителен суверенитет, но слаби способности. Държавите членки дават средно два пъти по-високи резултати за ангажиране в сравнение със способности. Изключение са Дания, Швеция, Италия, Испания и Гърция, които получават приблизително еднакъв брой точки и за двете.
Едноличната преднина на Франция (8.7) по отношение на европейския суверенитет в отбраната предполага, че Макрон досега не е успял да убеди останалите европейци в своята визия за „суверенитет в отбраната“. Германия, на второ място, изостава с почти две точки.
България е на дъното на таблицата, съдържаща цялостна оценка (най-лявата колона). В три от категориите анализаторите я определят като „провал“ и в още три – като „слабо представяща се“.
България е на дъното на таблицата, съдържаща цялостна оценка (най-лявата колона). В три от категориите анализаторите я определят като „провал“ и в още три – като „слабо представяща се“.
Осреднените оценки, които европейците получават за ангажимент към сигурността и суверенитета на отбраната, са два пъти по-високи от тези за способности. Това не е изненадващ резултат, като се има предвид, че постигането на добър резултат в ангажираността струва много по-малко, отколкото в способностите, отбелязват авторите.
„Правенето на политическо изявление, обявяването на сигурността и отбраната на ЕС за важна тема и стимулирането на вътрешната отбранителна индустрия чрез присъединяване към изследователски проекти е много по-лесно отколкото закупуването и поддържането на военно оборудване или участието във военни операции (които излагат на риск войниците и политическия капитал). Дания и Испания са единствените държави-членки, чиито оценки за способности са толкова високи, колкото тези за ангажираност.“
В ЕС има ясно разделение между държавите-членки, които виждат гаранциите за сигурност на САЩ като основна форма на защита и тези, които също смятат ЕС за важен играч в сигурността и отбраната или биха искали да стане такъв. Държавите, които се фокусират върху САЩ, са предимно тези, които се присъединиха към ЕС от 2004 г., т.е. от бившия комунистически блок (макар да има и проевропейски изключения като Кипър, Малта и Словения).
България е безкритична към лобирането за чужди икономически интереси
Ключова е ролята на икономиките на страните от ЕС и това доколко са суверенни, т.е. държавите, компаниите и хората да са свободни да участват в икономическа дейност, както пожелаят. Както и институциите могат да прилагат предпочитаните от тях икономически политики без страх от намеса на външни сили в един свят, в който сили като Китай, Русия, Съединените щати и Турция все повече използват като вид оръжие срещу ЕС глобалните икономически взаимозависимости на 27-те страни членки.
Тук България е на дъното и е единствената с оценка на способностите от 2.6 пункта.
Изследвана е не само тънката граница между защита и протекционизъм във всяка страна членка, но и балансът на силите в икономическите отношения с Русия и Китай, т.е. доколко уязвима или устойчива е държавата спрямо икономическата зависимост от други страни, прави ли предварителна оценка (скрининг) на рисковете от преките чуждестранни инвестиции, какви мерки прилага за противодействие на корупцията и има ли инструменти за борба с икономическата принуда.
„България, Унгария и Кипър получават оценки „провалил се“ Това отразява тяхната прекомерна зависимост от Русия или Китай, безкритичното им отношение относно чуждестранното лобиране, липсата на необходимата защита (като скрининг на преките чуждестранни инвестиции и мерки за борба с корупцията) и произтичащите от това слабости в потенциала им да оказват икономическо влияние върху страни извън ЕС. Хърватия, Гърция, Словакия, Румъния и Латвия също получават тревожно слаби резултати в тази област (по-малко от 5 точки).“
Нидерландия е единствената, получила отлична оценка, а като притеснителна констатация е посочена, че Германия, която има най-мощната икономика в ЕС, не е с най-големия принос за европейския икономически суверенитет.
Материалът ПАК НА ДЪНОТО: България с двойка в ЕС по икономика, отбрана и технологии (ПРОУЧВАНЕ) е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ
