Паранормалното разрешаване на убийството на Андре Дайгъл …
Понякога екстрасенсите предлагат помощта си на полицията при издирване на изчезнали хора или в търсене на престъпници. Има случаи, в които помощта им е полезна, въпреки, че полицията никога няма да признае това официално.
Най-често екстрасенсите се приемат като „неадекватна намеса в разследването и спекулиране на трагедията“, което вероятно е истина в около 90 % от случаите. Но останалите 10 % ни карат да се замислим …
През 1987 г., 27-годишният Андре Дейгъл живее в Ню Орлиънс, Луизиана. Той работи като дърводелец и по онова време ремонтира къщи с партньора си и приятел Джо Лапинто.
Описват го като общителен, енергичен и добре изглеждащ мъж, много популярен сред местните жители. Без големи проблеми, няма известни врагове и животът му е доста добър.
На 9 юни Андре свършва работа и отива с пикапа си до мексиканския ресторант „Чи-Чи“, където вечеря с приятеля си Ник Шели, а след това двамата отиват в бар „Mitchell’s Lounge“, за да поиграят билярд.
Там Андре среща жена, която се представя като „Телма“. Тя е дружелюбна и флиртува с Андре, говорят цяла вечер. Когато Андре и Ник решават да се прибират, Телма пита Андре дали може да я закара до къщата на бременната й приятелка, тъй като е обещала да отиде и да я провери.
Винаги готов да помогне на хората, Андре се съгласява. Ник няма представа, че докато ги гледа как се отдалечават, това ще бъде последният път, когато вижда приятеля си жив.
На следващия ден Андре не се появява на работа, а когато настъпва вечерта, приятелите и семейството му се притесняват. Свързват се с полицията, която отначало предполага, че се е напил и все още страда от махмурлук. Когато обаче Андре не се появява и на следващия ден, започва разследване.
След като научават от Ник Шели, че Андре е тръгнал с жена на име Телма, полицаите започват да събират информация за жената и се оказва, че никой в бара не я е виждал преди и не знае коя е тя. Не помагат нито листовките, нито търсенето в подозрителни места. Тогава разследването е спряно.
Междувременно, сестрата на Андре – Елиза Дейгъл МаКгинли, която живее на другия край на Съединените щати, в Калифорния, е в отчаяние заради изчезването на брат си и решава да използва нетрадиционни методи – помощта на екстрасенс. Елиза се среща с местен екстрасенс – Розмари Кер. Никога преди не се е интересувала от екстрасенси или паранормалното, но отчаянието й е толкова голямо, че е готова на всичко.
Розмари Кер твърди, че е ясновидец, медиум, психометрист, изследовател на психиката, и че има точни прогнози от 4-годишна възраст. Кер веднага се съгласява да помогне на Елиза в намирането на брат й, като я моли да донесе негова снимка и карта на Луизиана.
Когато Елиза и Кер се срещат, сестрата на Андре подава снимката на брат си, Кер я взема и я поставя на масата, без да я гледа, след което затваря очи и погалва фотографията с пръсти.
Четете още: Мистериозното безследно изчезване на Кат и любимото й куче Тотси
Кер казва, че изведнъж е получила силно главоболие, сякаш някой я е ударил с чук многократно. Тогава чува глас, който казва: „Главата ми … Убиват ме!“ и вижда видение на черен пикап с характерна драскотина отстрани, която е абсолютно същата като колата на Андре.
В пикапа вижда някой с дълга руса коса и заявява, че този човек има „някаква власт над него“. После насочва вниманието си към картата на Луизиана. Посочва място, на което никога не е била и прокарва ръка. Отново се появява силното главоболие и видения за блато, дълъг нисък мост над водата, плаж и числото седем. Тя не знае какво означава всичко това, но разказва на Елиза за виденията си.
Кер продължава методично да плъзга пръст по картата, докато не минава над град Слайдел, на 48 км от Ню Орлиънс. В този момент Кер почувствала сякаш токов удар е отскочил от хартията и е пронизал ръката й. Тя се обръща към Елиза, посочва с пръст точка от картата и възкликва: „Можете да го намерите там, направете го бързо!“
Елиза казва на близките си за това и те веднага отиват на посоченото място. Когато са пред моста, приближавайки Слайдел, виждат как колата на Андре ги подминава, насочвайки се в обратната посока. Те обръщат и тръгват да следват колата, сигурни, че това е неговият пикап. В колата на Андре виждат двама мъже.
Братът на Андре – Крис, разказва:
„Тези двамата караха пикапа на Андре. Извиках на сестра ми в другата кола: „Сега спираш и се обаждаш на майка ни. Кажи й да се обади в полицията! Кажи им да обградят града, държавата, всичко. Кажете им, че отиваме на изток по I-10.”. Сестра ми спря, а ние продължихме да следваме автомобила.
Но тогава разбрах, че са се досетили, че ги преследват. Те започнаха да се опитват да ни объркат, но аз продължих да ги следя. След това завиха по магистрала 11, извън Пърл Ривър. Следвахме ги по тъмна, безлюдна магистрала, заобиколена само от дървета. Помислих си …: „Казах на сестра ми да съобщи на полицията, че сме на друга магистрала.“. Но знаех, че не мога да ги изпусна, това беше единственият ми шанс.
Карахме така известно време. И тогава видях, че пътят отива в задънена улица. Пикапът спря в задънената улица, обърнаха го и светлините угаснаха – все едно ни чакат. На около петдесет метра от задънената улица имаше бар. Спрях до бара. И Ник, който беше с мен, изтича да се обади в полицията.
Точно тогава фаровете на пикапа светнаха отново и той започна бавно да се приближава към нас. Движеше се много бавно … Казах на жена си Вирджиния да легне на пода. Аз и приятелят ми Джоуи, който носеше 38 калибър, отворихме вратите на колата и приклекнаме зад тях, използвайки ги като щитове.
Когато пикапът спря пред нас и ни видяха приклекнали, не знам какво си помислиха, може би, че сме ченгета или нещо подобно, но веднага подкараха бързо, все едно бягаха от нас. Отново се втурнахме след тях и по някакво чудо на този безлюден път, по който току-що бяхме минали преди пет минути, сега имаше полицейска кола.
Изведнъж започнахме да му викаме, но полицаят не разбра веднага какво се опитваме да му кажем. Едва когато Вирджиния му показа плакат за издирвания Андре, ченгето започна да преследва пикапа. Ние го последвахме.“
Когато полицаите настигат пикапа и залавят двамата мъже, се оказва, че са Майкъл Филипс и Чарлз Жерве – дребни мошеници, лежали в затвора за кражба с взлом.
Първоначално, близките на Андре смятат, че двамата са откраднали колата на Андре, но Елиза не е убедена. Кер е видяла същия мост и пикапа, както и град Слайдел. Скоро се оказва, че подозренията й са правилни – Филипс и Жерве признават, че не само са откраднали колата, но и че са убили Андре Дайгъл.
При разпита се разбира, че са търсили подходяща жертва, която да има пари в портфейла си и хубава кола. Изпратили Телма в бара, за да примами подходящия човек. Те разказват, че са убили Андре, като го удрили по главата с чук, а след това го удушили с шнур от прахосмукачка.
Андре е избран случайно, оказва се на грешното място в грешното време. По-късно тялото му е намерено близо до плажа в блатото Манчак, до изход на магистрала 7. Всички тези подробности Кер е имала във виденията си.
Тялото на Андре е натъпкано в стар диван, лежащ в блато, а аутопсията разкрива признаци на удушаване. Открити са 11 фрактури на черепа, причинени от удари с чук. Същите удари и пулсираща болка, които Кер усеща по време на сеанса.
Тя е толкова точна в предсказанието си, че е призована в съда като свидетел. Тогава някои вестници пишат, че това е първият известен случай, когато екстрасенс свидетелства по наказателно дело.
По-късно, един от детективите признава, че макар да са били скептични към екстрасенсите, виденията на Кер са били невероятно точни.
Той споделя:
„Това е единственият път, в който се сещам да сме постигнали успех с помощта на екстрасенс. Аз наистина не вярвам в екстрасенси, но … разбира се, търсим всеки, който може да ни помогне да разкрием престъпление.”
Филипс и Жерве са признати за виновни в убийство и са осъдени на доживотен затвор без право на замяна.
Що се отнася до Кер, този случай я превръща в истинска телевизионна знаменитост и тя се появява в телевизионните предавания “Psychic Witness” и “Psychic Detective”, както и в токшоута, разказвайки за опит си. Тя продължава да помага в други случаи на убийство.
Кер твърди, че е в контакт с духа на Андре и е останала в приятелски отношения с цялото семейство Дайгъл до смъртта си през 2015 г. След това, не се знае …
