8.7 C
София
петък, март 29, 2024

Пета колона на Москва ли е българската църква?

ПРОЧЕТИ СЪЩО

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Изпаднал ли е елитът на българската православна църква под кремълско влияние? На пръв поглед, риторичен въпрос, още повече както обясняват отлично запознати, близостта е от години, но напоследък има и нюанс.

Преди винаги, когато руската православна църква е искала да каже нещо, но не е могла, го е казвала българската, припомня „Уикенд”.

Сега обаче нашите владици официално са деактивирани, но зависимостите от Москва продължават да са много силни. При това далеч не става въпрос за по-възрастните духовници, които отдавна са се примирили, че ще бъдат под крилото на властта. Млади владици също са решили да поемат по този път на подчинение и пълно обвързване с братушките. 

Синодът, както отбелязват експерти по темата, от години не взема думата по който и да е обществен въпрос. Последно при събитията пред парламента през януари 1997 г. тогавашният партиарх Максим и Синода се появяват публично на южните врати на катедралата „Александър Невски”.

Проверка по рама

Днес да се срещне на улицата митрополит, дори и обикновен свещеник е почти невъзможно, те се движат с автомобили. Синодът запази пълно мълчание за ковида и ваксините, също и сега, когато Русия изпепелява Украйна.

Запознати твърдят, че трима са всъщност митрополитите, които имат думата в Синода, докато другите са само миманс. Троицата включва пловдивският Николай, ловчанският Гавраил и варненският Йоан. Разбира се, най-силен сред тях е дядо Николай, но най-стабилно стоят руските връзки на Гавраил.

За него казват, че той не познава нищо друго, освен руския свят, руската душа и мироглед. Изпратен е в Москва навремето от партизанския командир Славчо Трънски, отглеждан е и е възпитаван в Русия, за да се появи след време в родината си като висш кадър на църквата.

Любопитно и показателно е например писмо от 90-те години, изготвено от тогавашния министър на финансите Муравей Радев. В него става въпрос, че парите на българската православна църква са прехвърлени в руска банка, а само двама владици имат право да нареждат преводи. „

Те са днешният руски патриарх Кирил, тогава все още митрополит и офицер от КГБ, и ловчанският владика Гавраил, който по-късно ще има и интересна роля в църковния разкол и по-точно при преразпределението на църковните имоти.

Но да се върнем в днешни дни. На пръв поглед патриархът Неофит и митрополитите Николай и Йоан осъдиха войната, която започна Русия. В словото на патриарха, дръпнато по повод войната обаче жертви и агресори са на една плоскост и въобще не става ясно, че Москва е нападнала Украйна, а не е обратното.

Магазин за Акумулатори

Светия синод на свой ред пък се опита да обясни, че не може да критикува московската патриаршия, понеже не можело да се меси и да има позиция по отношение на друга енория!

По същия начин от Синода се изказаха най-общо и за бежанците, че по места ще се решават въпросите, както било станало и със сирийските бежанци, тоест пълно отсъствие на църквата, която да утеши и приласкае изпадналите в нужда. Нещо повече, специално за бежанците от Азия, позицията на духовниците беше категорична – да се връщат там, откъдето са дошли, въпреки че църквата е призвана да утешава всички бедстващи и страдащи.   

Да припомним още, че митрополит Николай и колегата му от Ловеч Гавриил от години се считат за предводители на лобито в Светия Синод, което не иска да признае, разбира се в угода на Москва, независимостта на православната Църква на Украйна. Тя й е предоставена от вселенския патриарх Вартоломей още през 2018 г.

В началото запознати припомнят, че Николай давал вид, че е амбициран да прокара украинската автокефарлия в България. Това обаче и до днес не се е случило, но пък е направена комисия, която никога досега не се е произнасяла. Затова пък  пред гръцки медии винаги се е твърдяло от отците, че сме твърдо за признаването! 

Показателен момент е и словото, което пловдивският митрополит Николай дръпна на връх Съединението тази година. В скандална реч той остро заклейми гнилия и покварен Запад. „От началото на прехода българите изпращат децата си драговолно и радушно на Запад, с хиляди и хиляди, за да учат там и да попият западните ценности” – обясни той и продължи с още по-голяма ярост.

„Сега те започнаха да се връщат и се оказва, че освен знания, които тепърва ще очакваме да приложат, някои от тях са попили презрение към родното, неуважение към родителите, краен индивидуализъм, материализъм, егоизъм и на всичкото отгоре готовност да налагат наученото насила, с методите на Инквизицията” – счита „дядото”, който винаги е впечатлявал с луксозни часовници и автомобили, които в никакъв случай не са „сделано в России”.

Само няколко месеца преди да сподели публично тези си прозрения, „дядо” Николай топло прегърна руската посланичка Елеонора Митрофанова при откриването на поредния руски паметник, този път на генерал Николай Брок в Пазарджик.

На въпросната сбирка Митрофанова беше уверила, че „Русия никога не е била заплаха за България и винаги е работила българите сами да определят съдбата си”. Рамо до рамо с митрополит Николай тогава се откроява червеният олигарх Георги Гергов. През юли „дядо” Николай направи архонт въпросния почетен консул на Руската Федерация в Пловдив заради големите му добрини към църквата, в това число, че й подарил и някакъв имот.

На свой ред и Старозагорският митрополит „дядо” Киприян се отчете подобаващо към Митрофанова. През септември, когато войната в Украйна зачерква живота на хиляди мирни християни, когато се рушат домовете им, а също и църкви, Киприян връчи на посланичката почетен плакет и грамота по повод 120-годишнината от освещаването на храм-паметника „Рождество Христово” в село Шипка.

Наистина странни знаци на почит към Москва отправят нашите митрополити. В същото време Светият синод все още не е намерил време да отговори на подписката, внесена още на 30 март, с която се иска да се отнеме от Путин най-високо отличие на православната църква – златният орден „Свети Цар Борис – Покръстител”. Той му е връчен през 2003 г. неясно точно заради какви заслуги. Засега обаче нито дума по въпроса ще му отнемат ли златния орден, все едно такова питане никога не е повдигано. 

Докато българските попове, за много от които се знае къде официално, къде неофициално, че са и ченгета под расата, все пак предпочитат да са по-снишени и да не коментира явно симпатиите си към Кремъл, в други страни църквата изпълнява и някои бойни задачи.

В средата на октомври в Норвегия избухва необичаен шпионски скандал. Оказва се, че руската православна църква чрез мрежа от свои енории в страната е накупила имоти в съседство до военните съоръжения на НАТО в Норвегия. В същото време в страната са задържани няколко руснаци, които с професионални фотоапарати и дронове заснемат точно тези обекти.

Един от арестуваните е Андрей  Якунин, чийто баща Владимир Якунин е бивш шеф на руските железници и е от най-близките приятели на кремълския диктатор Путин. Запознати обясняват, че главна роля в шпионската дейност на руската църква в Норвегия играе енорията Богоявление в Берген, в близост до която, в град Хоконсверн, има военноморска база с подводници.

Преди няколко години енорията закупува сграда уж за молитвен дом непосредствено до базата. Само че служби там се провеждат веднъж годишно. В „молитвения дом“ при това е достъпен само вторият етаж на сградата, а всички прозорци на първия са закрити с плътни завеси. Друго подобно „църковно“ съоръжение се намира в Ставангер, в непосредствена близост до Съвместния военен център (команден пункт) на НАТО.

Третият подозрителен уж религиозен обект на руската православна църква е в Киркенес, близо до норвежко-руската граница.

Затова пък настоятелят на енорията на Руската православна църква в Берген свещеник Димитрий Останин според очевидци създавал усещането за човек, който не е посветен в никакви тайни.

Той дори се дистанцирал от позицията на Московската патриаршия, разправял, че тъстовете му са бежанци в Норвегия, а роднините на жена му са подложени на бомбардировки в родната им Украйна.

По негови думи енорията в Берген подкрепя кризисен център в Украйна, който издирва деца под развалините на сградите, разрушени от ракетни атаки, и ги отвежда на безопасни места. „Това, че патриарх Кирил подкрепя този ужас, за щастие, не се отнася за всички, които изповядват православието“, повтарял свещеникът.

В Париж руската православна църква разполага с комплекс от четири големи сгради в центъра на града.

При това катедралата „Света Троица” е заобиколена от мистериозни офис сгради с малки прозорци. Изграждането на центъра, въпреки гигантското финансиране от Русия, се проточва почти 10 години, поради постоянните протести на местната общественост и недоверието на френските власти, които се опасяват от появата на голямо шпионско гнездо в сърцето на Париж.

Както отбелязват френски журналисти изграждането на такова грандиозно съоръжение в центъра на френската столица е част от „глобална стратегия за легитимиране на режима на Путин на Запад с помощ на църквата, а също и демонстрация на руското влияние във Франция, а и в Западна Европа”.

Руският „духовен център” в Париж се оказва в съседство с важни правителствени сгради. Официално той е осветен от патриарх Кирил през 2019 г., а запознати с огорчение казват, че московската патриаршия постепенно успява да погълне Парижката архиепископия.

Още от 20-те години на 20 век тя е  основен център на руския църковен живот във Франция, при това доскоро е била неподвластна на Москва. След като преди време се подчинява на одиозния руски патриарх Кирил, архиепископията сега е принудена да използва всичките си сили, за да се разграничи от милитаристичната позиция на своето ръководство и да докаже, че „не цялото руско православие е еднакво“.

Административно енориите на руското православие в чужбина са подчинени на отдела за външни църковни връзки в Москва, чийто шеф е митрополит Антоний, изключително близък на патриарх Кирил.

До юли тази година Антоний оглавява в Париж Западноевропейската екзархия, а като го връщат в родината му той вече съвсем открито се изявява като предан путинист, дори е сред поканените в Кремъл на церемонията по приемането на непризнатите Донецка и Луганска републики и още две области на Украйна към Руската федерация. Казват, че митрополитът скоро ще попадне под санкциите на Европа.

Експерти са категорични, че на много места по света „центровете на руското православие” далеч не са чисто религиозни обект и за много от тях религиозната функция далеч не е основната. По-скоро те са използват пълноценно от разузнавателните служби на Кремъл и разни чекисти се подвизават в тях под прикритието

на духовници и монаси, архимандрити и епископи. Не случайно мнозина настръхват от декларациите на Москва, че „ще защитава” „руските интереси”, „руската духовност”, но и въобще православните християни в различните страни.

Материалът Пета колона на Москва ли е българската църква? е публикуван за пръв път на Новините Днес.

Народ

Новините Днес

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ