Легендарният Packard Super 12 на комунистическия вожд Георги Димитров, известен сред народа с прозвището Гошо Тарабата, е откраднат на 12 октомври 1992 г. от бивш агент на Държавна сигурност, познат с прякора Жоро Песъка. Мъжът държи кафене в близост до къщата на Димитров на улица „Опълченска“ №66 в София. Това показват данните на разследването.
По делото, което се води у нас за мистериозното изчезване на уникалното возило, наблюдаващ прокурор е била Десислава Пиронева, която сега е заместничка на обвинител №1 Иван Гешев и шеф на Върховната административна прокуратура. Колата е открита 20 години след кражбата й, когато за първи път е изложена официално в музей в град Рокфор, щата Илинойс. Тя е поставена като експонат със скромна табела на английски език, на която пише, че водилото е било собственост на Йосиф Висарионович Сталин. Самият Димитров не се споменава, а е отбелязан на друга по-малка табела със ситен шрифт. В малкия музей за исторически коли пакардът е изложен наред с експонати като лимузините на Евита Перон, на британското кралско семейство и на някои от щатските президенти. Музеят показва коли и сувенири, принадлежали на Елвис Пресли, Хауърд Хюз и Джон Дилинджър.
Подареният от Сталин автомобил изчезва мистериозно от къщата музей на първия вожд и учител на партията Георги Димитров на ул. „Опълченска“ в София два дни след като участва в ретро парад на Околовръстното шосе. До този момент автомобилът е престоял повече от 40 години в гаража на къщата музей. Реставриран е напълно и приведен в движение специално за ретро шоуто. Това е личният автомобил на пролетарския лидер, брониран е и тежи 5,5 тона. Стъклата му са дебели 7 см и издържат стрелба на картечница 50-и калибър. От този модел в света са произведени само 17 бройки. Сталин я ползвал до 1945 г., след което я подарява на Георги Димитров. След смъртта на вожда през 1949 г. автомобилът е прибран в гаража на родната му къща, превърната след година в музей.
Разследващите у нас така и не стигат до всички замесени в кражбата. Знае се, че автомобилът е изкаран от гаража на музея в тъмната част на денонощието. Сред заподозрените е известният в цялата бивша махала Ючбунар Жоро Песъка, както и още двама апаши, единият от които имал дело за кражба на „Жигули“ още преди демократичните промени. Колата е открита в частен музей в Чикаго, след като през 2011 г. в специализиран сайт в САЩ е публикувана обява за продажбата й със следното съдържание: „Предлагаме за продан пакард, 12 цилиндъра, произведен през 1937 година. Стъклата му издържат 50-калиброва картечница. Вкаран е от Белгия през 1997 година. Първоначална цена 6 млн. долара“.
Разследващите у нас установяват, че за първи път след кражбата през 1992 г. пакардът се появява през 1997 г. в САЩ. По митнически документи автомобилът е скрап и пристига от Белгия. Установено е, че след кражбата пакардът е съхраняван в Петрич, след което с ТИР е изнесен като скрап и така стига до Белгия, от където поема към САЩ със същите документи. Пакардът, който е оценен за 6 млн. долара в САЩ, у нас по документи е оценен от все още държавното тогава предприятие „Вторични суровини“ на килограм желязо. Снабден с такъв документ, пакардът съвсем легално напуска пределите на България и впоследствие отпътува отвъд океана.
По линия на международното сътрудничество щатските разследващи установяват, че лимузината, водеща се „за скрап“, е отплавала от Антверпен, Белгия към САЩ на 9 септември 1997 г. Първата й спирка била в градчето Сикамор, щата Илинойс. Там износителят е записан с името Иван Борисов Кристов от град Петрич, България. Автомобилът е идентифициран като пакард от 1937-а със сериен номер 1035447. Кристов е издирен от българските власти и разпитан у нас през 2012 г. Той обяснява, че е купил колата заедно със своя бизнес партньор Стоил Славов, който към момента на разпита му вече е покойник. Става дума за взривения в асансьор сикаджия с прякор Телето. Според свидетеля към автомобила ги насочил бащата на Стоил Георги Славов – дългогодишен шофьор в ЦК на БКП. По думите му той се познавал с въпросния Жоро Песъка, който бил агент на Държавна сигурност в годините на тоталитаризма.
Мъжът с прякора обаче не е установен, следите му се губят също в САЩ, където междувременно се преселил да живее в годините на прехода. България завежда дело в Чикаго с искане автомобилът да бъде върнат у нас. Процесът обаче е сложен, тъй като документите за износа под формата на скрап са напълно редовни, освен това возилото е било подарено от Сталин на Димитров не като партиен и държавен ръководител, а в лично качество – на приятел. Документи обаче отсъстват от този период. Държавата трудно може да предяви претенции. От друга страна, наследникът му Бойко Димитров също трудно може да докаже, че пакардът му се полага, тъй като не разполага с никакви документи, а американците настояват точно за такива доказателства.
Изминава 170 км на собствен ход до Петрич
Пакардът е подкаран на собствен ход от гаража на музея само няколко часа след като е дефилирал на ретро парад по Околовръстното шосе край Бояна. Автомобилът изминава 170 км до Петрич, където е скрит. Преди това е престоял близо 40 г. в гаража. Екип от реставратори се събира, за да го изкара на пътя за парада. Оказва се, че пали от раз след подмяната на акумулатора. Колата е на много малко километри и има проблем единствено с термостата. Подменен е с такъв от волга.
Колата е в блестящо състояние и една от забележителностите на парада преди 30 г. Тя не е с оригиналните си гуми, а със съветски, но също от времето на Сталин и произведени специално от руснаците за този модел по заръка на съветския вожд. Песъка бил известен в някогашната махала Ючбунар, а при него се събирали всякакви типове – от бандити до митничари и полицаи, за да пият кафе, приготвено върху пясък. Оттам идва и прякорът му. За кражбата на пакарда се разбрало два дни след изчезването му, когато пазачът забелязал, че ключалката на гаража е счупена.
Криминално
