Ако може само с две думи да се определи българският политически живот в дните след предсрочните парламентарни избори на 2 октомври, то те ще са – политическа немощ. Немощни са партиите, немощни са лидерите и Народното събрание се оказа немощно. Имаме късмет, че новият му председател Вежди Рашидов не е на 102, а само на 70 години. Ще може да издаяни няколко месеца, та да бута напред младите нарциси в парламента в „полза роду“.
Партиите в Народното събрание излъчват пълна политическа немощ. Първата (според резултатите от изборите) – ГЕРБ, явно пак ще остане самотна. Дори някой да се престраши да се присламчи към нея, ще е за да поуправлява няколко месеца или поне да опита да го направи.
„Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев, познати още като Харвардските двама братя, не изглежда, че ще оставят дълбока диря в българската политика. Това пролича дори и в петък след избора на Рашидов за председател на парламента, който свали усмивките им от лицата, та чак пребледняха. Лидерите на „Промяната“ излязоха като на шега от нищото, но вече с уверени стъпки се връщат оттам, откъдето дойдоха. Провалиха се в управлението, загубиха изборите, изпуснаха 170 хиляди души електорат. Незнайно къде се загубиха и няколко милиарда, а на Киро му се наложи да загуби и Лена.
Да не говорим, че не се разбра леви ли са от „Продължаваме промяната“, за което ги ревнува Корнелия Нинова, десни ли са, за което са им бесни Христо Иванов и Атанас Атанасов или нещо друго. Остава само упоритостта, с която повтарят опорните си точки, в които някой изглежда е вкарал посланията и за „политическата немощ“, за която говорят постоянно Даниел Лорер и Асен Василев.
ДПС си остават константа, но другите все така се страхуват да са с тях или до тях. За Коцето от „Възраждане“ няма смисъл да се пише много. Ако зависеше от него, не само от Европейския съюз и НАТО ще трябва да излезем, но и стена ще трябва да опашем около България. Това със стената дори в Щатите го пробваха, но Доналд Тръмп сметна, че ще му трябва трилион, за да спре мексиканците от юг, та сам се отказа. А тук – на Балканите, от цели пет държави трябва да се оградим, но пък руснаците пак ще могат да влизат. По море.
За Корнелия Нинова определението „политическа немощ“ не се отнася. Тя видимо е заздравяла. Виж БСП, си е енигма. На всеки следващ избор резултатът на избранниците на тази пария пада, но анализът винаги сочи, че са станали по-силни от преди. Докога ли? Сигурно докато изпаднат от немощния парламент. Пък и ако не е БСП, България няма да има социален стълб.
Темели други няма.
Христо Иванов. Той, горкият е най-зле. Жив да го ожалиш. Откакто е в политиката, има една единствена цел – пустият главен прокурор. Направиха му цяла партия, за да бори Сотир Цацаров, но той взе, че си изкара мандата. Та, вече трета година, партията на Христо се бори с Иван Гешев. Целта е все същата, само имената са различни. Удобно, нали? Останалото е пак същото – искаш „дълбока“ реформа, нов ВСС, други квоти, гражданско общество, някой да контролира главния прокурор, за по-сигурно да вземем да го сменим. Плочата се изтърка, върти се едно и също до степен, че ако скоро не сменят опорките на Христо и компания, съвсем няма да остане някой, който да ги слуша. Даже вече и те самите не искат да се слушат.
Е, оказа се, че не друг, а сам Гешев ги слуша. Нищо, че не дава вид на някой, който обръща много внимание на приказките на политкомисарите, но явно беше чул поредния Христов залп. Защото му и отговори: „политическа немощ е това“! Пък и попита: Защо не виждате важните проблеми на хората, защо ги няма в програмата, нали затова са партиите, да мислят за доброто на хората. За да го чуят, Гешев го каза дори на онзи митинг на ромите във „Факултета“. Не стана ясно дали са го разбрали, но пък се разбра, че даже присъствието му в махалата е накарало другите да го слушат. При това доста внимателно. Дано поне чуват като им говори, пък може и да си записват, нали са политици, макар и немощни, трябва все някак да помислят и за хората.
Автор: „Екип на Труд“
Източник: „Труд“
