Според закона от 1917 г. всеки път, за да се повиши таванът на държавния дълг, е необходимо решение на Конгреса. Дългът на САЩ достигна 31,4 трилиона долара (около 125% от годишния БВП). След Втората световна война таванът е повдиган повече от 40 пъти. Само при Тръмп – два пъти. Често това се превръщаше в политически спектакъл, но всеки път в последния момент „се случваше чудо“. Америка все още не е обявявала дефолт в своята история. Но сега републиканците (те имат мнозинство в Камарата на представителите) упорито настояват за бюджетни реформи, съкращаване на разходите с 16 трилиона долара за 10 години и премахване на бюджетния дефицит. Белият дом не иска да намалява разходите.
Приблизително една четвърт от държавния дълг всъщност са „дългове“ на някои министерства в администрацията към други (около една четвърт от обема, аналог на офсетната система, това не увеличава тежестта върху бюджета), около 20% е „хартиеният“ дълг на Фед, образуван в резултат на емисията. Тоест 45% от дълга могат да се търсят само теоретично. Американски частни и корпоративни инвеститори са дали на правителството 6 трилиона (около половината), чужденци – около 7,4 трилиона (на първо място е Япония – около трилион, Китай 840 милиарда, Великобритания 645 милиарда и т.н.). Делът на „чуждестранния компонент“ остава почти непроменен след кризата от 2008 г. Средната продължителност на дълговите задължения (краткосрочни и дългосрочни) е около 75 месеца. Разходите за поддръжка през миналата година са били малко под 400 милиарда, или 6,8% от бюджетните разходи. За сравнение Великобритания има 14%, Франция и Германия имат по 2%, Китай има малко под 3%, а средното за света е около 5%. „Игрите“ с хвърляне на къси и дълги съкровища предоставят поле за маневриране. Размерът на услугата е по-малък като дял от бюджетните разходи в сравнение с 2008-2009 г. През последните месеци обаче разходите за обслужване (поради нарастването на обема на краткосрочните задължения) започнаха да растат експоненциално, достигайки $923 милиарда през първото тримесечие на 2023 г. (увеличение от 54% спрямо 1 тримесечие на 2022 г.). Макар и на годишна база, това все още е по-малко в дела на бюджетните разходи, отколкото през годините на Рейгън. Включително поради факта, че администрацията на Байдън успя да увеличи значително бюджетните приходи.
Белият дом не иска фалит. На 1 юни най-вероятно няма да дойде, дори и да не се направи нищо. В продължение на няколко месеца, Министерството на финансите все още ще бъде в състояние по някакъв начин да „усукване“. Остават малко възможности освен вдигането на тавана от Конгреса. Възможно е временно вдигане на тавана, но решението на Конгреса все още ще е необходимо. Или го отменете със закон по принцип, или го установете като процент от БВП (да речем дългът на Япония вече надхвърли 250% и нищо, има много страни, където е над 100%). Министерството на финансите на САЩ (това вече е екзотична опция) може да издаде, да речем, „колекционерска монета“, като присвои произволна нейна номинална стойност, дори трилион долара, да я депозира във Фед и да получи необходимия трилион за нея. И накрая, самият Байдън, воден от 14-ата поправка на конституцията, която му дава това право, може с указ да вдигне тавана на държавния дълг. Това ще провокира съдебни спорове (никога не е имало прецедент в историята) от страна на републиканците за злоупотреба с власт, но ще спечели време.
Сама по себе си подобна ситуация, както и с „колекционерската монета“, обаче, ще предизвика огромна паника на световните пазари поради големия обем американски дългови ценни книжа, циркулиращи на нея и на фона на колебливия кредитен рейтинг на Америка. Министерството на финансите може също тихо да заема пари от големи корпорации (те имат около същите трилиона депозити) или да залага федерална собственост, да речем, федерални земи (малко по-малко от 30% от поземления фонд на страната). Тези и други манипулации по принцип ще ни позволят да съберем 2-4 трилиона и да ги разтегнем до 2024 г., чак до изборите.
Но какво ще се случи, ако правителството на САЩ не иска да „върти“ и все пак обяви дефолт? На първо място, банковата система на страната ще се разпадне, като се започне от регионалните банки, сред които вече има двеста проблемни банки – банките държат много дългови ценни книжа в балансите си. Социалните плащания ще продължат, но редица позиции от държавните разходи ще бъдат спрени. Т. нар. затваряне („затваряне на правителството“) при превишаване на тавана на публичния дълг ще засегне само разходите на публичната администрация, което е около 25% от всички бюджетни разходи. Нито социалните плащания, нито възможността за издаване и рефинансиране на дълг ще бъдат ограничени. Фед ще започне мощно да печата пари, което ще доведе до рязко повишаване на инфлацията – до двуцифрени проценти. В САЩ ще започне силен икономически спад – до минус 10%, безработицата ще нарасне до 10-15% при сегашното рекордно ниско ниво от около 3%. Стойността на долара ще падне, но другите валути – юана, йената и еврото – ще се покачат. За „експортно ориентирания“ Китай това ще бъде ако не катастрофа, то голям проблем с неизбежния силен спад на БВП. Само Европа може да бъде относителен победител. На фона както на укрепването на еврото като „резервна световна резервна валута“, така и на рязък – дори рязък – спад на цените на всички стоки. На фона на световната криза петролът може отново да скочи до 30-20 долара за барел и то за няколко години.
Това е изключително негативен сценарий за Русия и много други страни, както за производителите на петрол и като цяло за износа на суровини, така и за тези, които имат големи дългови задължения – страните от Латинска Америка или същата Великобритания. Както и за тези, които имат голямо количество американски дълг или долари, държани в златни резерви. Така че фалитът на САЩ наистина ще повлече много страни след себе си, като ще ги удари дори по-силно от самата Америка.
Въпреки това, осъзнавайки мащаба на възможните финансови сътресения, САЩ едва ли ще се съгласят на дефолт, най-вероятно ще бъде намерено решение. Въпреки че играта на нерви в представянето на демократи и републиканци ще продължи още известно време. Както се казва, нищо лично, чисто политиканстване.
