За 6 години начело на БСП и 6 месеца в управлението на държавата лидерката на БСП Корнелия Нинова доказа само едно – че е политически невъзможна извън председателския си пост, извън властта и извън образа на врага. Това я вкара в каскадна война и с президента Румен Радев, и с доскорошните й партньори от ПП, и със самата партия. А след демарша й за връщането на хартиената бюлетина – очевидно и със самата себе си, като бивша пламенна защитничка на машинното гласуване.
Дългата история на Нинова с Радев, а впоследствие – кратката й с неговия политически продукт ПП начело с Кирил Петков и Асен Василев, в крайна сметка доведоха до тежко и непоправимо разстройство в отношенията на червената лидерката и с президента, и с водещата партия в бившата управляваща четворна коалиция. А след скоропостижно приключилият мандат на редовното правителство на Петков, в което Нинова беше вицепремиер и министър на икономиката,
войната и на двата й фронта вече е съвсем открита
И първоначалните декларации на водачите на ПП след изборите на 2 октомври, че „БСП са коректни партньори“, напълно заглъхнаха в словесната пукотевица на председателката на БСП по посока и на бившите й ортаци в управлението, и на породения лично от нея на политическата сцена държавен глава втори мандат.
Ако разривът между Нинова и Радев стана очевиден още около вота за Европейски парламент през 2019 г., червената лидерка официално скъса агреманите с ПП по време на избирането на Вежди Рашидов за председател на 48-то Народно събрание, когото лично предложи за поста от името на ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и „Български възход“.
„Освен, че ни откраднахте програмата, искате да ни откраднете и образа“, ревна от парламентарната трибуна Нинова към депутатите от ПП заради твърденията на Петков, че решението за Рашидов е взето задкулисно. „Няма да позволим никой, по никакъв начин да върне БСП в образа на някакво задкулисие“, закани се тя.
И не пропусна да хвърли камък по президентската институция, разкривайки колко
стари са корените на враждата й с нея, със заявлението, че от година и половина
върви сценарий за премахване на многопартийната система и Народното събрание. А с действията си през последните дни депутатите наливат масло в огъня на тези сценаристи. Като десетина дни по-рано успяла да облъчи и Националния съвет на БСП с новата си теза за стремежа на Радев да преформатира държавата в президентска република, както било записано в неговия проект за нова Конституция, която тя, за разлика от която и да било друга публична фигура, била виждала.
От година и половина означава от началото 2021 г. и по-точно от редовните парламентарни избори през май 2021-ва. Само че преди Нинова да стигне до това скандално обвинение, смразяването й с Радев има дълга предистория, а безпрецедентните катастрофални резултати на столетницата на 2 октомври сочат, че анализът на „Позитано“ 20 вече пряко обвързва провалите на БСП с присъствието на президента в политиката и политическия му продукт ПП.
Ето какво сочат цифрите
След като през 2016 г. Радев бе избран за държавен глава с над 2 милиона гласа, БСП загуби предсрочните парламентарни избори през 2017 г., спечелвайки под половината от гласовете на издигнатия от нея кандидат за държавен глава – едва 955 000. Тогава Радев още не беше враг на червената лидерка, от ПП нямаше и помен, а т.н. градска десница и останалите противници на ГЕРБ, които подкрепиха бившия пилот на втори тур, очаквано гласуваха за своите политически сили.
4 г. по-късно обаче картината коренно се промени. За този период Нинова успя да завърти люта интрига и с президента на ПЕС и бивш лидер на БСП Сергей Станишев в опита си да го изхвърли от червената евролиста. И с президентската институция, откъдето отмъкна шефа на кабинета на Радев – Иво Христов, за да го сложи в нея. Вкарвайки там и вече бившата шефка на пресцентъра му Елена Йончева, която преди това прибра като депутат от БСП и острие на партията срещу Бойко Борисов.
Нинова прокуди и знакови социалисти, сред които и двама, с чиито гласове стана председател на БСП през 2016 г.
– Красимир Янков, напуснал партията заедно с още четирима през 2020 г., и Георги Гергов, изключен от столетницата в началото на размирната 2021 г. В червеното меле попадна и доскорошната й дясна ръка на „Позитано“ 20 Кирил Добрев, който се изправи като неин конкурент на първите преки избори за лидер на БСП през юни 2020 г. Впоследствие жертва падна и лидерът на софийската организация на БСП, постигнал най-добри резултати на местния вот през 2019 г. – Калоян Паргов.
Доколко пръст в тези процеси има Румен Радев поне с просто око не се вижда. Но те очевидно тлееха поне при Нинова, защото в началото на една от предизборните консултации при президента тя настоя той да заяви пред камерите и микрофоните, че помежду им няма разлом. Което само затвърди подозренията.
И резултатите не закъсняха. Покрай ковид пандемията и извънредното положение в публичното пространство бавно и полека започнаха да се налагат фигурите на Кирил Петков и Асен Василев като двама успешни млади българи, при това „харвардски възпитаници“. Склонният да търси спасители във всякакви измерения нашенец рязко обърна глава натам. И през април 2021 г. резултатите на БСП се сринаха наполовина – на 480 000 гласа.
Петков и Василев влязоха в първото служебно на Румен Радев през 2021 г. като министри съответно на икономиката и на финансите. След което проектът им, макар и все още неназован, започна ясно да се очертава и дори стартира преди изборите за 46-о НС през 2021 г. А резултатите на БСП на юлския вот същата година спаднаха с още 115 000 гласа до 365 000. Не помогна нито яростният напън на Нинова да ребрандира столетницата от партия на статуквото в партия на промяната, нито фалшивият флирт на градската десница с нея и с Радев по време на протестите, нито дитирамбите на машинния вот, изпети от червената лидерка, за който още тогава беше ясно, че ще удари именно по избирателите на БСП.
А мощното дефиле на вече провъзгласената партия „Продължаваме промяната“ на 14 ноември 2021 г., когато тя спечели вота с 673 141 гласа, запрати БСП на безпрецедентното за нея четвърто място с малко над 267 000 гласа. Междувременно Румен Радев роди фразата: „С министри като Кирил Петков България би изглеждала по друг начин“, заставайки вече открито зад ПП. А влизането на Нинова в правителствената четворна коалиция на Петков и Василев с презумпцията, че, макар и замираща, БСП от дълги години насам (от 2014-а) за пръв път управлява, не реши проблемите на сринатата партия.
Падането на кабинета „Петков“, впрочем наистина самосвален, тъй като това не можеше да стане без гласовете на бившите му партньори от ИТН, убийствените резултати на столетницата на изборите на 2 ноември 2022 г., нечуваното 5-то място за нея в 48-я парламент и категоричните заключения на анализаторите, че ПП е новата лява партия, свалиха и последния воал на благоприличието спрямо тях и Румен Радев от Корнелия Нинова и вкараха студения мир във фазата на гореща словесна война. Още повече, че на парламентарния терен се появи новата партия „Български възход“, заподозряна също като президентски проект и спечелила близо 116 000 гласа срещу изгубените около 132 000 от БСП, чиито избиратели се сведоха до 233 000. И червената лидерка мина в кръгова отбрана, оправдавайки позорните резултати на партията си.
Обвиненията на Нинова вече хвърчат във всички посоки. Към Радев – за това, че има мъжки комплекс от жената, която го е създала на политическата сцена и е свалил правителството с участието на столетницата. Както и че създава политически проекти, които употребява и изхвърля, като крайната му цел е въвеждането на президентска република. Към ПП – за това, че са откраднали програмата на БСП и искат да откраднат и физиономията й. Към бурно приветстваното от нея машинно гласуване само преди година, което е ощетило вота за столетницата, но и е произвело ПП като парламентарна партия, очевидно привличайки нейни гласове и в полза на връщането на хартиената бюлетина. Включително и към доскорошни свои първи шпаги като Явор Божанков, който се опита да бъде последователен спрямо предишната позиция на БСП за машинното гласуване, заради което Нинова го изхвърли от правната комисия в априори импотентната конституционна. И стигайки до пълния абсурд в атаките си към прокуратурата и главния прокурор Иван Гешев за директни набези персонално срещу нея заради жалби на съпартийците й срещу действията й на „Позитано“ 20 и опитите на съдебните власти да получат разяснения по собствените й жалби срещу журналист.
След серията си от провали и катастрофата си на 2 октомври, Нинова се опитва да вземе остро завоя от предишните си партньори в лицето на Румен Радев и ПП към някои от следващите си избавители, които, макар и тотално повалена, могат да я вкарат във властта. И сменяйки доскорошния въпрос за БСП – „Има ли живот след смъртта?“ със спасителното „За Нинова няма живот извън властта“. И забравяйки правилото на Цицерон: „Лош мир е по-добре, отколкото добра война“.
За Нинова явно няма живот извън властта. Нито живот извън образа на врага. И всеки, който оттук нататък посегне към нейното партньорство, ще трябва дълго и аналитично да изгледа всички филми с нейно участие, обединени под заглавието „Врагът в моето легло“.
Източник: standartnews.com
*Заглавието е на Debat.bg
