ОБЩЕСТВО

Повод за война: Как можеше да започне Третата Световна империалистка война?

Casus belli  е действие или събитие, което провокира или се използва за оправдаване на война. Casus belli включва преки нарушения или заплахи срещу държавата, която обявява войната, докато casus foederis включва нарушения или заплахи срещу съюзник – обикновено обвързан с пакт за взаимна отбрана. Всяко от двете може да се счита за акт на война. Обявяването на война обикновено съдържа описание на casus belli, който е накарал въпросната страна да обяви война на друга страна. Casus belli не е причината и не изразява целите, това е официалният мотив за започване на война. А Третата Световна Война без всякакво съмнение ще бъде Ядрена.

Как можеше да започне Третата Световна Война?

Вечерта на 15-ти Ноември експлозия с неизяснена причина е станала в село Przewodów, в близост до полско-украинската граница. Двама души са загинали. Според многобройните твърдения, които остават все още непотвърдени, две руски ракети са ударили селото. Президентът на САЩ Джо Байдън е казал на съюзниците, че ракетата е била украинска противовъздушна ракета, съобщи източник от НАТО в Сряда, с което сложи точка на повода, който можеше да послужи за начало на нов световен конфликт.

Реакцията на Полския премиер е да свиква спешно заседание на правителствената комисия по национална отбрана. Както заяви пред журналисти Пьотр Мюлер, говорител на полското правителство, настоящата ситуация е деликатна и е взето решение за повишаване на готовността на някои полски военни части и униформени служби. Той съобщи също така, че правителството обмисля да започне прилагането на член 4 на НАТО, който гарантира колективната защита и съвместна реакция на всеки един от членовете на НАТО, без значение какви противоречия има между членовете. Яцек Сивиера, ръководител на Бюрото за национална сигурност, заяви че поддържа постоянен контакт с Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на президента на Съединените щати Джо Байдън.

Д-р Джейми Шей, бивш заместник-помощник, генерален секретар на НАТО по новите предизвикателства пред сигурността, казва, че реакцията на организацията на инцидента в Полша „е повече или по-малко автоматична“.

„Полша, разбира се, може да се позове на Чл. 4 и да свика среща на посланиците на НАТО утре сутринта. Но дори и да не го направят – а това е много малко вероятно – генералният секретар на НАТО, Йенс Столтенберг, предвид сериозността на ситуацията, незабавно ще събере посланиците на НАТО. Той казва, че НАТО ще очаква от Полша да представи всички факти, с които разполага, които „надяваме се, че утре сутринта ще бъдат по-ясни от гледна точка на убедителни доказателства – че наистина става дума за руски ракети“. Ще бъде интересно да видим какво ще поиска Полша от съюзниците – проявата на солидарност е автоматична и съм сигурен, че ще бъде дадена.“

Проверка по рама

(Мястото, където едната ракета е ударила)

Полицията, прокуратурата и армията са на мястото на събитието. Белият дом работи с полското правителство, за да събере повече информация по въпроса и ще определи какво се е случило, и какви биха били подходящите следващи стъпки, заяви във вторник говорителят на Съвета за национална сигурност Адриен Уотсън. Пентагонът първоначално заяви, че не е в състояние да потвърди съобщенията, че две руски ракети са паднали на територията на членката на НАТО Полша, но че разследва твърденията. „Запознати сме със съобщенията в пресата, в които се твърди, че две руски ракети са попаднали на място в Полша или на границата с Украйна“, заяви говорителят на Пентагона Пат Райдър, като добави, че Пентагонът „проучва въпроса допълнително“. „Не искам да спекулирам или да влизам в хипотези. Когато става въпрос за нашите ангажименти в областта на сигурността и член пети, ние сме пределно ясни, че ще защитаваме всеки сантиметър от територията на НАТО“, каза Райдър.

Германия заяви, че следи отблизо ситуацията в Полша и е в контакт с Варшава и съюзниците си от НАТО, каза във вторник министърът на външните работи Аналена Баербок. Междувременно естонското външно министерство заяви, че консултира въпроса с Полша. Представители на Норвегия и Литва – членки на отбранителния съюз на НАТО – също заявиха, че се опитват да получат повече информация.

„Това е много сериозен инцидент, но много неща остават неясни“, заяви норвежкият външен министър Аникен Хютфелд, според норвежката информационна агенция НТБ. Също така Канада заяви, че знае за експлозия в Полша, при която са загинали двама души. „Следим ситуацията и сме в контакт с Полша и други партньори по този въпрос“, заяви Адриен Бланшар, говорител на канадското външно министерство.

Говорителят на Кремъл, Дмитрий Песков заяви, че не разполага с информация за експлозията в Полша. „За съжаление, не разполагам с никаква информация за това“, казва Песков в отговор на въпрос от информационната агенция Ройтерс. Руското министерство на отбраната отрече руски ракети да са попадали на полска територия, като определи тези съобщения като „преднамерена провокация, целяща изостряне на ситуацията“.

Министърът на външните работи на Украйна, Дмитрий Кулеба призова срещата на върха на НАТО, в която ще участва и Украйна, да даде „твърд“ колективен отговор на Русия във връзка със съобщенията за кацане на ракети на Москва в Полша. Той също така призова съюзниците на Киев да предоставят на страната модерно въоръжение и самолети. „Днес защитата на небето на Украйна означава защита на НАТО“, написа Кулеба в Twitter.

Магазин за Акумулатори

На сутринта на 16-ти Ноември, Държавният секретар на САЩ, Антъни Блинкен каза, че е обсъдил с украинския външен министър Дмитрий Кулеба взрива в Полша и вълната от нападения в множество градове в Украйна. Двамата са обсъдили „нуждите на Украйна, включително по отношение на енергийната сигурност и противовъздушната отбрана“, се казва в изявление на Държавния департамент на САЩ, в което се отбелязва, че набезите от вторник са били насочени към ключова енергийна инфраструктура. „Те обсъдиха и текущите оценки на експлозията, която отне живота на двама души в Полша и обещаха да продължат да поддържат тясна координация през следващите дни.“

Член 4 на НАТО

При позоваването на член 4 започва процес, който води до консултации между страната членка (или страните членки) и най-висшия орган за вземане на решения в НАТО – Северноатлантическия съвет. Когато член 4 бъде официално задействан от член на алианса, НАК дава приоритет на консултациите със съответната държава и нейният въпрос ще бъде разгледан незабавно. Позоваването на член 4 е стъпка по пътя към отговора на НАТО, ако консултацията на НКР прецени, че има основания да се пристъпи към действие въз основа на въпроса, поставен на вниманието му от държавата членка.

Член 4 е бил задействан само седем пъти по време на съществуването на НАТО, която е създадена през 1949 г. За последно член 4 беше задействан през март от осем държави от НАТО – България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия – след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари. Турция се позова на член 4 през 2015 г. и два пъти през 2012 г., като първия път през юни същата година един от нейните изтребители беше свален от сирийската противовъздушна отбрана. През октомври 2012 г. тя се позова на член 4, когато трима турски граждани бяха убити от сирийски обстрел на фона на продължаващата гражданска война в съседната страна.

Член 5 на НАТО

Описван като „крайъгълен камък“ на военния съюз, принципът на колективната отбрана на НАТО, съдържащ се в член 5 е разработен с цел създаване на пакт за взаимна защита, за да се противодейства на рисковете, създавани от Съветския съюз, особено в Източна Европа, след Втората световна война и началото на Студената война. Поемането на ангажимент по член 5 означава, че всеки член на НАТО знае, че ако някой от алианса стане „жертва на въоръжено нападение, всеки друг член на алианса ще разглежда този акт на насилие като въоръжено нападение срещу всички членове“, заявява НАТО. Това означава, че всеки член на НАТО е длъжен да „предприеме действията, които счита за необходими, за да помогне на нападнатия съюзник“. Когато се задейства член 5, съюзниците от НАТО са свободни да предоставят каквато и да е форма на помощ и съдействие, която считат за „необходима за реагиране на ситуацията“.

Определянето на това, което е необходимо за реагиране на дадена ситуация, е индивидуално задължение на всеки съюзник от НАТО и не е задължително да се използва военна сила. Както заявява НАТО: „Следователно е оставено на преценката на всяка отделна страна членка да определи как ще допринесе“. Всяка страна се консултира с всички останали членове на алианса по отношение на реакцията и с крайната цел „да се възстанови и поддържа сигурността“ на членовете на алианса.

Член 5 гласи, че страните по Договора за НАТО „се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се счита за нападение срещу всички тях“. Член 5 беше задействан за първи път след нападенията срещу САЩ на 11 септември 2001 г., извършени от Ал Кайда.

Причината за Първата световна война

Колкото и патетично да звучи, официалният повод за конфликта е убийството през юни 1914 г. на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево в Австро-Унгария от Гаврило Принцип, югославски националист от Босна, австрийски поданик и член на „Млада Босна“ е използвано от Австро-Унгария като casus belli за обявяване на война на Сърбия. Резултатът от Първата Световна Война са 8.5 милиона военни и 13 милиона цивилни жертви.

Причината за Втората Световна Война

Поводът за началото на световната война е фалшификация на Хитлер, която му служи за официален претекст да започне най-кървавата световна война, до този момент.

Инцидентът в Глейвиц е атака под фалшив флаг (действие, извършено с цел да се прикрие действителният източник на отговорност и да се хвърли вината върху друга страна.) срещу радиостанцията Sender Gleiwitz в Глейвиц (тогава Германия, а сега Гливице, Полша), организирана от нацистка Германия през нощта на 31-ви август 1939 г. Нападението е изфабрикувано от Германия като casus belli, за да оправдае нахлуването в Полша и последвалата Световна Война. Въпреки че германското правителство използва нападението като оправдание за започване на война с Полша, нападателите от Глейвиц не са поляци, а германски офицери от СС, облечени в полски униформи.

По време на обявяването на войната Хитлер не споменава инцидента в Глейвиц, а групира всички провокации, инсценирани от СС, като предполагаемо „полско нападение“ срещу Германия. Инцидентът в Глейвиц е най-известната акция от операция „Химлер“ – поредица от специални операции, предприети от Schutzstaffel (SS) в помощ на германската пропаганда в началото на войната. Операцията има за цел да създаде впечатление за полска агресия срещу Германия, за да оправдае нахлуването в Полша. На 3-ти септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, започва европейският театър на Втората световна война. На 22-ри август Хитлер казва на генералите си: „Ще осигуря пропаганден casus belli. Неговата достоверност няма значение. Победителят няма да бъде питан дали е казал истината“.

Жертвите от Втората Световна Война са между 70 и 85 милиона.

Как би изглеждала Третата Световна Война

(Ядрени бойни глави в света. Swissinfo.ch)

Третата Световна Война определено няма да има аналог в световната история. Жертвите за първи път ще се изчисляват в милиарди. В допълнение към ядреното оръжие, което само по себе си е в състояние да унищожи живота на Земята, ще бъдем свидетели на нов вид военни действия. Дигиталното пространство както и биологическите оръжия ще бъдат новите оръжия в евентуален международен конфликт.

Атомната бомба, хвърлена върху Хирошима през 1945 г. принуждава Япония да капитулира. Бомбата тежи около 4500 кг и убива над 100 000 японци. С течение на времето е постигнат значителен напредък в миниатюризирането на технологията: днешните ядрени оръжия са по-компактни и обикновено тежат само няколкостотин килограма, но могат да убият милиони хора. Тези характеристики дават възможност за извършване на атомна атака с помощта на различни средства – от балистични до крилати ракети, които достигат до всяка част на земното кълбо.

Русия разполага с много разнообразен атомен арсенал, който ѝ позволява да извършва нападения, използвайки сухопътни, морски и въздушни платформи за доставка: това е така наречената „ядрена триада“, която е прерогатив и на САЩ и Китай. Сухопътните оръжия са балистични или крилати ракети, някои от които имат междуконтинентален обсег, способни да достигнат много далечни цели, като Китай или Съединените щати. Други са с по-къс обсег и са насочени към европейския континент.

Как би изглеждал Светът след ядрена война? Освен непосредственото разрушаване на градове от ядрени взривове, потенциалните последици от ядрена война могат да включват огнени бури, ядрена зима, широкоразпространена радиационна болест от радиоактивните отпадъци и/или временна (ако не и постоянна) загуба на голяма част от съвременните технологии поради електромагнитни импулси.

Реакцията на САЩ

Заявленията направени от САЩ в раните часове на 16-ти Ноември показват, нежеланието на световната супер сила да изнесе военният конфликт извън границите на Украйна. Трябва да се отчете и това, че основните партньори в НАТО, тепърва започнаха модернизацията на военните си сили, която би им осигурила преимущество в евентуална нова Световна Война. Германия в началото на военния конфликт в Украйна, анонсира мащабна модернизация на армията си, невиждана от времето на Втората Световна Война. Италия анонсира коопериране с Германия относно военната си модернизация. Франция стартира своят Титан План, според който армията трябва да е готова за интензивните военни предизвикателства на 21-ви век, през 2040 година. Борис Джонсън положи основите на модернизация на армията на Великобритания.

Защо Германия не печели Втората Световна Война?

Основният проблем, с който се сблъсква Хитлер е, че Германия просто не разполага с ресурсите да се сражава на толкова много различни фронтове по едно и също време.

През септември 1941 г. германските оръжия сякаш унищожават всичко изправило се пред тях. Западна Европа безпроблемно е завладяна, като липсват каквито и да е съществени индикации на съпротива срещу новото германско управление. Заобиколен от пояс от съюзници, от фашистка Италия на Мусолини, нацистка Франция на Виши, от Финландия до Румъния и Унгария, и с повече или по-малко доброжелателния неутралитет на страни като Швеция и Швейцария, които не представляваха сериозна заплаха, Германският Райх изглеждаше неудържим в стремежа си към доминация в Европа.

Но към края на 1941 г. Райхът трябва да води икономическа битка, която е не по-малко жестока. Национал Социалистическия режим в Германия се изправя не само срещу оръжейното производство на Британската империя и Съветския съюз, но и с бързо нарастващата военна мощ на световната икономическа суперсила – САЩ. През цялата 1941 г., основателно опасявайки се от последиците от тоталното германско господство в Европа за позицията на Америка в света, президентът на САЩ Франклин Рузвелт започва да снабдява Великобритания с все по-големи количества оръжия и оборудване, гарантирани чрез системата на „лизинг“, легализирана през август с Атлантическата харта.

Икономическата мощ на американците е толкова голяма, че те могат да отделят все повече средства за конфликта и на двата военни терена. През 1942 г. Германия произвежда 15 000 нови бойни самолета, през 1943 г. – 26 000, а през 1944 г. – 40 000. В САЩ тези цифри са съответно 48 000, 86 000 и 114 000. Към тях се прибавят и самолетите, произведени в Съветския съюз – например 37 000 през 1943 г. – и Обединеното кралство: 35 000 през 1943 г. и 47 000 през 1944 г. Същата е историята и с танковете, където 6 000, произвеждани в Германия всяка година, трябваше да се сблъскат със същия брой, произвеждан годишно във Великобритания и доминионите, и три пъти повече в Съветския съюз. През 1943 г. комбинираното съюзническо производство на картечници надхвърля 1 милион в сравнение с 165 000 в Германия. За възстановяването на баланса не помага и завладяването на икономиките на други европейски държави от страна на Германия. Национал социалистите са брутални и безмилостни с новите си субекти. Безапелационната конфискация на горива, промишлени съоръжения и работна ръка от Франция и други страни довежда икономиките на покорените части на Европа до такова състояние, че те не са в състояние, а и все по-често не желаят – да допринесат значително за германското военно производство.

В Заключение

Терминът „световна война“ е вид оптическа илюзия, която се е опитвал да излекува дълбоките обществени рани от миналото с позитивни мечти. Приспиващ оптимизъм, спрямо историята, отнел до голяма степен способността ни да взимаме адекватни решения по отношение на настоящето и бъдещето. Това което поколения демагози наричаха „Голямата война за цивилизацията, 1914-1919 г.“, всъщност бяха много малки и прагматични конфликти: австрийският срещу Сърбия; германският срещу Русия и нейния съюзник Франция; британският за запазване на белгийския неутралитет; руският, британският и френският за придобиване на отвъдморските колонии на Германия и за разделяне на Османската империя помежду им.

Автор: Илиян Кузманов

Не пропускай

Back to top button
bahçeşehir korsan taksi
bahçeşehir korsan taksi
çanakkale escort bolu escort giresun escort kırıkkale escort manisa escort muğla escort osmaniye escort