7.9 C
София
събота, април 1, 2023

Предизборните сергии отвориха, стоката е афиф* – демек няма интерес към предложеното

ПРОЧЕТИ СЪЩО

Предизборната кампания (шеста за две години) започна. Нейният старт отдавна не предизвиква искрени вълнения – нито сред гражданите, нито сред партиите. Интерес представляват само някои опити „от ръкава“ да бъдат извадени фокуси, които биха прилъгали някой и друг избирател. Изправени пред нарастващо и необратимо разочарование, политиците се хващат за всяка възможна сламка, за да избегнат или поне забавят потъването.




Нека направим кратък преглед на намеренията и посланията. Ще караме според рейтинга в социологическите проучвания с пълното съзнание колко измамен може да бъде подобен критерий.

Интересно е, че първите две сили и потенциални конкуренти за победата излизат с еднотипен слоган на кампанията си, фокусиран върху миналото. По някакви трудно обясними причини и ГЕРБ, и коалицията ПП/ДБ са решили, че досегашните им дела са повод за гордост и че хората ще бъдат




примамени с оферта от типа „още от същото“.

ГЕРБ ни предлагат „За стабилна България отново“, вероятно разчитайки на късата памет на избирателите и на сравнението с другите, управлявали страната в двете години, откакто слязоха от властта. „Аргументът“ им е, че в исторически план двете партии в коалицията (ГЕРБ и каквото е останало от СДС) „са преодолели всички остри кризи през последните над 30 години“ започвайки от „Лукановата зима от 1990 – 1991 г. и свършвайки с „най-драматичната фаза на Ковид – кризата от 2020 година“. (Слава Богу, че не са заявили претенции за победите при Ахелой и Клокотница.)




Дали някой наистина ще се хване на тези спекулации с миналото е съмнително, но е ясно желанието за пряко сравнение с основните им опоненти от ПП/ДБ, сочени като главни виновници за днешните наслагващи се кризи у нас. Честно казано, тази тактика не е толкова лоша.

Проверка по рама

Донякъде подобен подход са възприели и от новосформираната коалиция на „добрите сили“. Те ни казват не само, че трябва „Да си довършат работата“, но и че вече са разбрали, че „Има как“. Това, което рязко ги отличава от ГЕРБ е, че най-енергично нападат не прекия си съперник, а президента и служебното правителство. Защо са решили, че това ще им донесе електорален успех, остава истинска мистерия. Започвайки с оригиналната идея на Атанас Атанасов за импийчмънт на държавния глава и завършвайки с фейсбук-заяжданията на тема „Кой постави България на пауза?“, ПП/ДБ разчитат по този начин не просто да бъдат първи на изборите, а вече калкулират с колко ще победят.




Основната разлика в посланията на двете водещи сили

е в начина, по който реагират на въпроси и предположения за евентуалните си взаимоотношения след изборите. Борисов като изпечен демагог отправя призиви за отговорност и диалогичност, демонстрирайки смирена добронамереност дори към тези, които „го арестуваха незаконно“ (пък било и само за 24 часа). Той започва да говори критично за партиите, следвайки умело вълната на обществените настроения: „ Нека бъдем отговорни и да загърбим партиите след изборите. Призовавам политиците, ако мислят добре за народа, да направим правителство. Не е честно към хората, ако за пореден път не се състави редовно правителство. Ако партиите не се вразумят, няма смисъл от съществуването им“. А защо говори за партиите в трето лице, само той си знае.

ПП/ДБ, както и преди, отхвърлят всякаква идея за партньорство с ГЕРБ, като поставят познатите неизпълними условия. Преди това беше „пенсионирането на Борисов“, а сега – покаянието за многогодишното им управление. Както заяви Даниел Лорер, „коалиция с ГЕРБ-СДС не може да има, докато не поемат отговорност за 12-годишния застой на страната“. Но веднага уточни, че „подобни индикации няма“.




Този сблъсък между лицемерна диалогичност и инатлива непримиримост подсказва, че

следващият парламент едва ли ще се различава съществено

Магазин за Акумулатори

от предишния – нито по начин на работа, нито по краен резултат. Разбира се, ако се съгласим с допускането, че ще бъде много трудно да се излъчи правителство без (поне косвената) подкрепа на двете най-големи сили.




Както може да се очаква, към лагера на готовите за разбирателство се присъединява и ДПС с техния слоган „(Време е) За разум, отговорност и диалог“. Като се има предвид ясно изразеното желание в следващия парламент да бъдат част от „управляващо мнозинство, което ще решава проблемите на хората“, разбираемо е защо ДПС не желае предизборно да се конфронтира с когото и да било. Погледнато прагматично, движението няма нужда от подобен механизъм за мобилизиране на своя електорат, където действат други, по-ефективни инструменти.

Повечето от останалите реални претенденти за участие в 49-я парламент залагат (макар и по различни причини) не на досегашните, а на нови послания и обещания.

„Възраждане“, самоопределили се като „единствената патриотична партия в България“, призовават избирателите да „изберат свободата“ и разчитат на ефекта от активно провежданата подписка за референдум относно въвеждането на еврото. Преимущество за тях е, че те обявиха своята категорична позиция доста преди да стане ясно, че приемането на европейската валута се отлага. В този смисъл хората на Костадинов са едни от малкото, които провеждат някаква последователна линия. В същото време, изглеждат нахално опитите да си присвояват заслугите за отлагането – много по-честно би било да изкажат сърдечна благодарност за всеотдайните усилия на партиите от четворната коалиция.




Към чудодейната сила на пряката демокрация прибягват и две други партии, като основната причина е, че са попаднали в твърде затруднена ситуация. Общото е, че и двете начинания са

откровен опит за паразитиране върху обществени емоции.

Но докато ИТН все пак следват някаква логика и се опират на успешен минал опит в предложението за допитване относно преход към президентска република, корнелианската върхушка на БСП направо „изби рибата“ с идеята за референдум „срещу влизането на джендър идеологията в българските училища“. Изглежда това са последните конвулсии на Нинова да се задържи на власт след поредните трусове на конгреса на партията и появилата се сериозна конкуренция в лицето на „Левицата“.

Ако резюмираме, намеренията и посланията, с които партиите влязоха в поредната предизборна кампания, ни казват две неща. Първо, нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено. Второ, време е да започне подготовката на слоганите за следващата предизборна кампания.

Автор: Александър МАРИНОВ

Източник: „Банкеръ“

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ