Една сутрин, 75-годишният Виктор Шара от Тенеси, САЩ, се събужда, и когато поглежда съквартиранта си, вместо обичайното му лице вижда изкривено „дяволско лице“.
Три години по-късно Виктор все още вижда “демонически гримаси” по лицата на хората около себе си, където и да отиде. Лекарите наричат това явление Синдром на Дяволското лице, което е изключително рядко състояние.
Смята се, че този синдром се появява след определени наранявания на главата, инсулт или епилептични припадъци. Областта в мозъка, която отговаря за визуалното възприемане на лицата на другите хора, е увредена.
Понякога страдащите от Синдрома на Дяволското лице могат да видят демонични лица само в живи хора, а когато гледат телевизия или снимки, не се получава особено силно изкривяване. Но повечето от тях виждат „лицето на Дявола“ във всякаква форма.
Картината по-долу показва как пациентите, страдащи от Синдрома на Дяволското лице, виждат лицата на други хора – те виждат силно разтегната и привидно ухилена уста, удължени уши и очи, опънати хоризонтално.
Лекарите казват, че Синдромът на Дяволското лице възниква поради увреждане на тилния и слепоочния дял в задната част на мозъка, които са близо до областите, за които невролозите смятат, че са отговорни за разпознаването на лица.
Но някои случаи на Синдрома на Дяволското лице не са свързани с очевидно увреждане на определени части на мозъка, което добавя още мистерия и сложност в изучаването на това състояние.
Невропсихологът Брад Дюшен от Лабораторията за социално възприятие в Дартмут, Англия, казва:
„Често хората със Синдрома на Дяволското лице не казват на другите за проблема си с възприемането на лица. Те се страхуват, че другите ще го помислят за признак на психично разстройство. Това е проблем, който хората често не разбират.“
Официално този синдром се нарича Прозопометаморфопсия. Професор Дюшен и колегата му Антонио Мелън наскоро се натъкват на 58-годишен мъж, който се оказва, че има Синдром на Дяволското лице. След като разглеждат състоянието му, те публикуват проучване, публикувано в медицинското списание The Lancet.
Четете още: Когато ръката ви е най-големия враг или синдром на чуждата ръка
Дюшен казва:
“Изкривяванията, които той възприема, са добра илюстрация за това как нямаме достъп до света. Вместо това всичките ни преживявания са конструирани от мозъка.”
Характеристиките на изкривяването на лицето зависят от всеки отделен пациент. Например, една 52-годишна жена вижда лицата на хората под формата на драконови муцуни. В друг случай – 44-годишна жена казва, че вижда лица, които приличат на карикатури.
Дюшен обяснява:
„Изкривяванията в по-голямата част от докладваните случаи на Прозопометаморфопсия са започнали след очевидно неврологично събитие и почти всички от тези, които са били подложени на сканиране, са имали увреждане на зрителните части на мозъка.“
Въпреки това, когато Дюшен трябва да намери още пациенти с този синдром за своето изследване, той прави запитване в интернет, но хората, които му отговарят твърдят, че нямат мозъчни наранявания.
Ученият казва:
„Чухме от няколко души, че лицевите изкривявания са ги измъчвали през целия им живот, а също така имаше случай, когато това се случва при двама души от едно и също семейство.“
Психолозите знаят за този синдром от 1953 г. Оттогава броят на известните случаи е около 75 души, но най-вероятно хората просто се страхуват да говорят за такива неща. Така че реалният брой може да е много по-висок.
Дюшен казва още:
„Чували сме от много хора с Прозопометаморфопсия, че психиатрите са ги диагностицирали с шизофрения и са им предписвали антипсихотици, когато са имали проблеми само със зрителната система.“
Следвайте ни в Telegram , Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
