Проф. Лъчезар Гроздински, д.м.н., е завършил Медицинската академия в София, а през 1981 г. успешно защитава кандидатска дисертация по ангиология. До 1989 г. е асистент и старши асистент в сектора по ангиология към Националната кардиологична болница, а от 1990 г. е главен асистент и доцент.
Той създава специалноста ангиология и е първият лекар – ангиолог. Завежда сектора по ангиология в Университетската болница „Св. Екатерина“ (сега УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“). От 2010 до 2012 г. е професор по ангиология и началник на отделението по ангиология и флебология в „Аджибадем Сити клиник болница „Токуда“, а от октомври 2012 г. е професор, началник на отделението по ангиология и флебология към „Аджибадем Сити клиник „Сърдечно-съдов център“ в София.
Докторската му дисертация – голям докторат е на тема: „Ултразвукова диагностика на мултифокална атеросклероза“.
Председател е на Националното дружество по ангиология. Има специализации в Англия и САЩ, автор е на над 120 научни публикации в България и чужбина, две монографии, както и на шест романа. Автор е на изобретение.
Венозната тромбоза и белодробната емболия са четвърта причина за смърт в листата на значимите смъртоносни заболявания. Хора, които имат съмнения за венозна тромбоза и едновременно с това са и със задух, задължително трябва да потърсят съдов специалист, казва проф. д-р Лъчезар Гроздински, д.м.н.
– Проф. Гроздински, каква е честотата на разпространение на венозната тромбоза у нас?
– Относително висока е честотата и е както във всички развити страни. Венозната тромбоза е социалнозначимо заболяване. Тя може да причини както хронична венозна недостатъчност на крайниците, така и белодробна емболия, което е опасно заболяване. Това е откъсване на тромб, който може да навлезе в белия дроб и да причини белодробен инфаркт или дори да доведе до фатален край. В този смисъл венозната тромбоза и белодробната емболия са четвърта причина за смърт в листата на значимите смъртоносни заболявания след инсулт, инфаркт, рак.
– Последица ли е венозната тромбоза от заседналия живот на съвременния човек?
– Продължителното обездвижване е само един от рисковете за появата на венозна тромбоза. Венозната кръв се движи не от сърцето, а от мускулната помпа и ако тя не функционира, венозната кръв застоява и има риск от развитие на тромбоза.
Друг сериозен риск е вродената тромбофилия, т.е. предразположеността при някои хора (това са 1 до 2% от населението на планетата) да развият венозна тромбоза.
– Какви са другите рискови фактори?
– Травма, оперативна интервенция, тежка инфекция, каквато е COVID-19. Това е коронавирус, който се оказа доста съдово активен, като повлиява съдовия ендотел и увеличава кръвосъсирването. Затова и самият вирус причинява венозни или артериални тромбози. Имал съм няколко такива случая.
и във Фейсбук/media/source/202305/1685091490_str_10_prof_grozdinski_venozna_tromboza.jpg“ title=“undefined“>
Проф. д-р Лъчезар Гроздински
– Това означава ли, че сам по себе си COVID-19 е увеличил заболеваемостта от венозна тромбоза?
– Трудно е да се направят прецизни епидемиологични проучвания, но има доста случаи на венозна тромбоза, причинена от COVID-19 и след преболедуване от него,така че, вероятно да.
– При грипа има ли такива последици?
– Не! Тромбозата е специфична за коронавирусната инфекция.
– Полът, възрастта или някои професии може ли да са предпоставка за развитието на болестта?
– Няма професии, които да предразполагат към венозна тромбоза, като изключим шофьорите, които са на дълги курсове. Както казах, професията не е от значение за развитието на болестта
Основната роля е на тромбофилията, която е наследствено предразположение. Понякога тя се проявява в ранна възраст и често във връзка с друг рисков фактор. При жените обикновено това е бременността. При мъжете с вродена тромбофилия венозната тромбоза може да се отключи вследствие на травма, колкото и незначителна да е тя.
– Как се диагностицира?
– Важно е да се знае, че в наши дни има неинвазивна и бърза диагностика, която се извършва амбулаторно. Ако пациентът е с направление, изследването се поема от НЗОК. С Ехо-Доплер може да бъде изследвана цялата венозна система. Изследването трябва да се извърши от лицензиран ангиолог и продължава не повече от 15-20 минути.
За това време се проследява структурата на вената, движението на кръвта в нея, вижда се дали има или не тромб. Ако има съмнения за тромбоза, на пациента трябва да се направи венозен Доплер. С това изследване почти 100% може да се постави точна диагноза. Разбира се, следва адекватно лечение.
– При какви симптоми човек трябва да се обърне към лекар?
– Клиниката на венозните тромбози е сравнително типична. Един от първите признаци е бързо развиващ се оток на крайник – по-често на крак, но може и на ръка. Често отокът е съпроводен с болка. В долните крайници най-често това е оток в областта на подбедрицата или на нея и бедрото, тоест – целият крак е отекъл. В ръката отокът е най-често в областа на мишницата и предмишницата.
Отокът се развива за часове, но може и в рамките на 2-3 дни. Отокът е съпроводен с болезненост, особено при движение, а крайникът е с променен цвят – червеникаво-синкав и е по-топъл от другия. Венозната тромбоза обикновено се развива в единия крайник.
Хора, които имат съмнения за венозна тромбоза и едновременно с това са и със задух, задължително трябва да потърсят съдов специалист (ангиолог). Ако успоредно с венозната тромбоза се е развила и белодробна емболия, това е много опасно състояние, което изисква неотложно лечение. Често се е случвало да идват в нашата болница пациенти с тромбоза и белодробен дискомфорт и като им направим по спешност еходоплер и контрастен скенер, и установим белодробна емболия, веднага започваме инвазивно лечение.
То е ендоваскуларно – с изсмукване на тромба и вкарване на фибринолитик в белодробната артерия, за да може да се разгради съсирекът. Това е съвременното лечение на белодробната емболия и пациентите трябва да знаят, че у нас има лечебни заведения, в които могат да получат съвременно и адекватно лечение. Ако до преди 25-30 години това заболяване беше едва ли не смъртна присъда, днес е лечимо и човек може да живее нормално. За жалост, и в наши дни загиват пациенти от белодробна емболия, които не са били диагностицирани своевременно и не са пратени за адекватно лечение.
– Има ли профилактика на венозната тромбоза?
– Профилактика може да се извършва само при високорискови групи – пациенти с тромбофилия. При бременни с установена тромбофилия се провежда профилактика с нискомолекуляни хепарини. Профилактика се провежда и при пациенти след операции, които предполагат обездвижване. Най-често това са ортопедичните интервенции, след които задължително се провежда профилактика с антикоакуланти над един месец, тъй като е доказано, че близо 50% от тези пациенти развиват венозни тромбози.
Профилактика се провежда и на продължително лежащи пациенти – след инфаркт, исхемичен инсулт и пр. Все пак, най-важна е профилактиката на белодробната емболия, защото тя е тежкото усложнение на венозната тромбоза. Това е вторична профилактика, когато вече е установена дълбока венозна тромбоза. Тя също се прави с хепарини и други антикоагуланти по преценка на лекаря. Тази профилактика се провежда и в острата фаза, но и в хроничната и обикновено продължава месеци. Ако не се провежда, крие опасност за живота на пациента, защото е доказано, че при около 50% от хората с венозна тромбоза се развива белодробна емболия, а при 5 до 10% тя може да е смъртоносна.
Мария ИВАНОВА
