13.8 C
София
петък, март 29, 2024

Проф. Димитър Луджев, бивш вицепремиер и министър на отбраната: Радев е основният виновник за политическата криза

ПРОЧЕТИ СЪЩО

Интересно е мнението за ставащото в България днес на проф. Димитър Луджев, един от основателите на СДС, бивш вицепремиер в коалиционното правителство на Димитър Попов, бивш министър на отбраната в първия кабинет на СДС.  Към редовно правителство ли вървим или към нови избори? Как бе направено коалиционното правителство през 1990 година и каква бе ролята на президента Желев за това? Разбира се, питаме професор Луджев и за други важни неща в днешната ситуация у нас.

– Как ще коментирате ситуацията в момента у нас, господин Луджев? Парламент без мнозинство, с почти нулеви шансове за съставяне на редовно правителство, с тематични коалиции по разни въпроси, н с невъзможност за някаква стабилна управляваща коалиция?
– Ситуацията е патова. Само че този път погледнато от политико-идеологическа гледна точка не е възможно да се състави никакво мнозинство. 

– Какво бихме могли да очакваме тогава?
– Поне за мен е очевидно, че никоя от партиите не желае избори, може би само „Възраждане“, като се надяват да качат малко сегашните си резултати. Но основните играчи не желаят избори, защото резултатът им ще бъде същият, ако не и по-лош.

Основното е какви реални възможности има да се направи правителство. Направиха се някои компромиси за председател на парламента, за парламентарни комисии, което показва, че няма желание за избори. Макар че някои анализатори твърдят, че ходът с прехвърляне на бюджета към служебното правителство подсказва, че намеренията са някъде към март да има нови избори. Ще се бави топката. Може и така да я караме, служебните правителства у нас станаха перманентни. Това пък е желанието на президента Радев, който и сега не проявява особено желание да съдейства за създаването на едно все пак работещо мнозинство под някаква форма. За мен той е основният виновник да се стигне до политическата криза и до разпада на предишното мнозинство и парламент. Неговото политическо късогледство и грандоманска себичност, с всичките си атаки и задкулисни номера  взривиха мнозинството. И не направи никакви усилия да го запази. Този човек така и не разбра, че при всичките си кусури и опасности  ПП и управляващата коалиция бяха единствената възможна криволичеща пътечка, която да ни изведе към един по-модерен и по-демократичен начин на управление. Въпреки явната липса на управленски капацитет на коалицията, алтернатива нямаше. За него обаче има алтернатива и тя е той да си наложи неговия инат. Мисля, че той и сега няма да направи кой знае какво, ще симулира някакво желание да се създаде управляващо мнозинство, но де факто няма да направи това, защото е ясно какви са възможностите.  Едната е той да лансира, както навремето Желю Желев лансира, програмно правителство.

– Разкажете малко за онези дни, как се направи коалиционното правителство на Димитър Попов? Вие бяхте вицепремиер в него…
– Имаше т.нар. тройно споразумение между лидерите на СДС и БСП. Председател на ВНС от БСП, президент от СДС и едно програмно правителство, което Андрей Луканов се гласеше да оглави. Тогава Желев излезе с инициатива пред ВНС да се направи едно такова по същество експертно правителство, а иначе коалиционно. В парламента бе създадена комисия, оглавявана от моя милост, Георги Пирински бе представител на БСП в нея, която трябваше да изготви една програма, върху която да стъпи бъдещото правителство. Ние от СДС направихме една програма, след няколко дни Пирински дойде при мен, прочете какво сме написали и каза, че тая работа няма да мине през Висшия партиен съвет на БСП. Ние бяхме включили всичко – за вината, отказ от партийното имущество. Отидохме в кабинета при Луканов – той тогава бе министър-председател и обядваше кренвирши с айрян. Каза, че е съгласен с икономическите реформи и попита с кого ще ги правя. Казах – с Пирински. Луканов отговори, че ще докладва във ВПС вечерта, но обяви, че там няма да приемат програмата. 

– А как в СДС приеха да бъдат в коалиция с БСП?
– Беше страшно, но накрая ги кандърдисах след големи викове и разправии. Останах насаме с лидерите на партиите в СДС и им казах – американците ни натискат, европейците и британците също. Трябва да направим коалиционно правителство, както стана в Чехия, няма как, такава е ситуацията. Да се съгласим да направим правителство на базата на тази програма, аз ви гарантирам, че БСП няма да я приеме, но ние ще излезем от цялата работа като конструктивните и добронамерените, а те – виновните. И нашите кандисаха. Вечерта в кабинета на Желю Желев отидохме с Берон, а от БСП бяха Лилов и Луканов. Лилов обяви, че ВПС не е приел програмата. Казах им – след два месеца ще ме молите за тази програма, както и стана и направихме коалиционното правителство на Димитър Попов.

Проверка по рама

– Каква бе ролята на президента Желев?
– Той бе инициаторът, натисна и лидерите на партиите в СДС. Като казах за американците… Сега виждам единствената реална възможност да се случи такова правителство у нас е те отново да поемат диригентската палка, да съберат лидерите на партиите и да им кажат да направят нещо подобно.

– Според вас какъв ефект ще има у нас резултатът от днешните избори в САЩ, на които се очаква да победи Републиканската партия на Доналд Тръмп? Дали ще се отприщи възможността за правителство?
– Не мисля. Администрацията ще си остане същата, на Байдън. Тяхната политика няма да се промени. И ако те имат доброто желание да повлияят, могат да го направят. Казвам това хипотетично, но е една реална възможност, тъй като няма откъде другаде да дойде инициативата. В парламента не виждам хора, за пръв път ние имаме такъв състав  на парламента,  в който не изпъква нито една сериозна политическа фигура. Нито една. Толкова дребни фигурки са се накачулили на ляво и на дясно, там няма човек със замах, който да предприеме някакъв по-мащабен ход, който да тръгне към някакъв стратегически компромис, който да има стойност за държавата. Няма такова нещо. Не виждам и хора, които биха изработили някаква алтернативна програма за развитието на България, макар да има доста допирни точки. Но там едни дребни фигурки подскачат насам-натам… За такива хора Радичков викаше „дребни кончета, зъбят се, хапят се, ритат се…“  

– Е, все пак се стигна до днешната първа среща на ГЕРБ и ПП?
– В нея виждам пръста на американците, някой ги е подтикнал тези партии все пак.  В оръжието за Украйна също има такъв пръст, натискът е ясен – и от Щатите, и от НАТО.

– Като бивш министър на отбраната смятате ли, че има оръжия, които може да дадем на Украйна?
– Не чак толкова много, но някои ракетни устройства имаме. Но при условие, че украинците в момента получават супермодерна техника от САЩ, Германия и други страни, нашето оръжие за какво им е? Неслучайно украинският външен министър бе казал, че за тях и по-важен политическия жест. Защото новоизлюпените демократи в Киев се изживяват като ментори на Европа. До вчера бяха най-корумпираните, днес ни учат на демокрация и се борят и защитават нашата демокрация…

– Една от тематичните коалиции, които се формираха в парламента е за връщането на хартиената бюлетина. Как ще я коментирате?
– Ясен е интересът на партиите, които я подкрепиха. В техния електорат действително има проблем при гласуването с машините. Много възрастни хора не гласуваха заради тях. 

– Какъв е този български инат – цяла Европа отхвърли машинното гласуване, ние тъпо и упорито си го искаме…
– Има една съществена разлика. В Щатите, Германия и Франция и другите страни, където се гласува с хартиена бюлетина, може би поради установените стабилни демокрации там няма опасност от фалшификация на изборите в мащаби, каквито имаше при нас. В САЩ има регистриран вот, какъвто у нас няма и не желаят да го въведат. Като цяло у нас възможностите за фалшификации от урната през преброяването до комисиите са големи. 600 000 недействителни бюлетини, това е абсурд.

Магазин за Акумулатори

Машинният вот свали твърде много манипулациите, но пък от друга страна създаде пречки за по-възрастното население. Можеше да се направи някакъв компромис, към който нашите не са склонни. Мен навремето непрекъснато ме обвиняваха, че правя компромиси. Веднъж казах, че думата „компромис“ е записана в американската конституция. Защото за това се създават парламенти, да се търси компромис между различните интереси. Друг начин няма да работи един парламент. Ама иди и обяснявай….

– Май вече е ясно, че с първия и втория мандат правителство едва ли ще има. На коя партия според вас президентът трябва да връчи третия и последен мандат в този парламент?
– Според мен – на „Демократична България“. Те имат по-преки връзки с ПП, а със задна дата – и с ГЕРБ, навремето бяха и коалиционни партньори, в ГЕРБ има един куп техни хора. Пък и СДС е там… ДБ имат все пак някакви мостове. Но подозирам, че Радев пак ще изиграе някакъв номер и ще даде мандата на БСП, за да отидем пак на избори и пак Радев да управлява чрез служебно правителство.  

– Не е ли време да се помисли за премахването на тази институция? В мое интервю с професор Румяна Коларова, която бе служебен министър, тя в прав текст каза, че служебните правителства са изключително вредни за българската демокрация?
– Така е. Но пак опираме до същата история, както с бюлетините. В цивилизованите демокрации няма нужда от служебни правителства. Има дълготрайни механизми, дори вечни, които гарантират неутралност на администрацията при провеждане на изборите. Да де, но при нас не е такъв случаят. При нас няма отработени механизми, които да гарантират невмешателството на изпълнителната власт.  И се предполага, че служебното правителство, създадено от един президент, който стои над партиите, би могло да бъде неутрално. Е, не винаги е така.

– Парламентът се засили да приемем еврото от 1 януари 2024 година. Струва ли си? Какви ще бъдат ползите и вредите от това?
– Във всеки случай ползите ще бъдат по-големи стратегически, в дългосрочен план. В краткосрочен категорично ще има сътресения, особено в сегашната кризисна ситуация. Може би трябва да се изчака да се види как ще се развие световната икономика, как ще се преодолеят сегашните инфлационна и енергийни кризи, как ще приключи войната в Украйна. Но тук има един друг голям проблем – с валутния борд. Най-много ме е страх от това, че влизайки в еврозоната, валутният борд би трябвало да отпадне. И тогава могат да се появят тези опасности, заради които бе създаден валутният борд. 

– Какво точно визирате?
– През 1997 година ние от групата на ОНС бяхме против борда. Имахме разговор с госпожа Ан Макгърк, която тогава водеше делегацията на МВФ у нас. Аз ѝ изложих моите съображения против борда, а тя директно ми каза: „Господин Луджев, вие не разбирате ли, че ние искаме да опазим вашите финанси от вашите политици“? Едно към едно. Същото ми го каза и Джефри Сакс две години по-късно – при вас много са крадливи политиците! 

– В последно време, откакто Радев е президент, отново се поде рефренът за президентска република…
– Няма шанс. Специално главата за държавно управление в Конституцията изисква свикването на Велико народно събрание. С квалифицирани мнозинства това не може да стане. Аз не виждам как в България ще се събере квалифицирано мнозинство във ВНС за промяна на държавното управление. Да оставим настрана това, че всички тези радетели за президентска република не си дама сметка, че ние не сме Щатите, дори не сме и Франция. Видяхме какви президенти ни се изредиха…Това са спекулации на хора, дето си нямат друга работа, а само да дрънкат всякакви приказки. 

– И какво – избори през март?
– Това е най-вероятното. Пак ще бъде едно мъчително протакане и разиграване. Но има някакъв шанс, ако се намесят задокеанските братя, да понатиснат тук-таме. А ако лидерите на ГЕРБ, ПП, ДБ и госпожа Нинова се дръпнат настрана и дадат път на едно експертно правителство от типа на доскорошното италианско на Марио Драги, има шанс. Ние имаме много качествени хора, които могат да направят качествен кабинет, да стабилизират малко нещата и да създадат благоприятна икономическа и обществена среда за едни нови избори, през което време парламентът белким да свърши някаква работа.

Автор: Тодор Токин

Източник: „ТРУД“

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ