22.8 C
София
събота, май 18, 2024

Проф. Иван Груев, д.м.: Кардиорехабилитацията е по-ефективна от лекарствата

ПРОЧЕТИ СЪЩО

На 3 май в София се проведе конференция “Национален кардиологичен план” , организирана от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ). Целта на дискусията е приемане на Национален кардиологичен план от 49-ото Народно събрание и изработване от институциите на програми за изпълнението на плана и за постигане на по-дълъг и качествен живот за българските граждани.

Публикуваме презентацията на проф. д-р Иван Груев – научен секретар на Дружеството на кардиолозите, на тема “Ранна рехабилитация на сърдечносъдовите заболявания”.

 

„Рехабилитацията на кардиологичните пациенти ги връща към нормален живот и по света се прави, макар и в недостатъчна степен. В България на практика липсва, макар че преди години е имало. Би трябвало кардиорехабилитацията да е неделима част от клиничната кардиология. В Европейския кардиологичен план има ясни данни и критерии, че рехабилитацията трябва да е достъпна, масова и да обхваща всички сърдечносъдови заболявания, включително мозъчния инсулт. 

В България много млади пациенти претърпяват сърдечносъдови инциденти. Изписваме им медикаментозна терапия, след което те получават съвета „никакви физически натоварвания“. Следва декондициониране, депресия, влошено качество на живот и повишен риск от повторен инцидент.

Има и активни спортисти, които получават инфаркт и след това игнорират всички съвети за безопасно физическо натоварване, гонейки постижения отпреди да получат инфаркта. Това се случва по-рядко, но и то е неправилно. Проблемът е, че няма кой да започне рехабилитационната програма и след това пациентите да я продължат самостоятелно в ежедневието си. 

Проверка по рама

Бях редактор на Ръководство на Европейското кардиологично дружество за кардиорехабилитация на пациенти със сърдечна патология. Това е качествена стъпка напред в разбирането на физическото натоварване в кардиологията. Абсолютно всички кардиологични пациенти трябва да бъдат съветвани да спортуват във възможния за тях обем 

Безопасен спорт и физически упражнения за всички – за целия спектър от сърдечносъдовата патология, включително за децата пациенти и за много от възрастните хора със сърдечна недостатъчност“, коментира специалистът. 

и във Фейсбук/media/source/202305/1684487261_str_23_prof_ivan_gruev.jpg“ title=“undefined“>

Проф. Иван Груев

Препоръките са да се правят предимно упражнения за физическа издръжливост и за сила с различна интензивност, както и комбиниране между тях. Може да се практикуват всякакви спортове със съответното ниво на натоварване според конкретния пациент. Преди това пациентът трябва да се изследва с кардио-пулмонален тест, за да се установят възможностите му.

В България обаче тази методика се използва само в спорта. Доста болници имат това оборудване, но то е в ръцете на пулмолозите. А не може да се иска от пулмолози да правят стрес-тестове за оценка на физическите възможности преди кардиорехабилитация. Проблем е и остойностяването на това изследване. То е комплексно изследване на сърдечносъдовата, белодробната, опорно-двигателната, хемопоетичната (циркулацията на кръвта, наличието на хемоглобин и тъканното дишане) система. 

Магазин за Акумулатори

Но и без него може да се определят праговете на сърдечната честота, до които е безопасно всеки пациент да се натоварва. Достатъчно е да се направи шестминутен тест с ходене преди изписването на пациента, за да му се препоръча движение в подходящи за него граници. Тестът измерва разстоянието, което пациентът изминава за 6 минути върху равна и твърда повърхност. 

Препоръките за движение за първична превенция и поддържане на здравето са по 150 минути на седмица упражнения или спорт с умерена интензивност. Това натоварване е желателно да се увеличи на 300 минути и да се прави поне 4 – 5 дни в седмицата. Смисълът е в запазването на здравето, а не в лекуването, на което набляга нашето здравеопазване. 

При възрастни хора също трябва да се препоръчват по 150 минути седмично упражнения според възможностите. Дори ходенето е вид физическо натоварване и трябва да се насърчава. 

„При хора с исхемична болест на сърцето трябва да се направи тест, за да се види дали има индуцируема исхемия. Може първо да го реваскулизираме и тогава да продължим с програмата за физическо натоварване. Или да започнем програмата и ако се появи симптоматика, да го реваскулизираме. Това зависи от фракцията на изтласкване и установените стенози. 

При всички пациенти с коронарна болест се препоръчват натоварвания и рехабилитация. При това ползите се увеличават с времето, ако пациентът продължи да спортува. Физическите упражнения трябва да са неделима част от лечението и да станат част от живота на всички пациенти с коронарна болест и с преживени инциденти. Впрочем в Бостънския университет имат над 20 рехабилитирани пациенти, преживели остър миокарден инфаркт, които са участвали в Бостънския маратон на 42 км

Сърдечната недостатъчност е големият проблем за пациентите с прекаран миокарден инфаркт. Миокардната им функция с течение на времето се влошава до сърдечна недостатъчност. Точно тези пациенти трябва започват от ниски степени на натоварване, 3 до 5 дни в седмицата, с продължителност от 20 до 60 минути. Те трябва да бъдат окуражавани да се движат. Дори пациенти с много ниска фракция на изтласкване може да останат с добър физически капацитет, без загуба на мускулна тъкан, когато не са спирали да се движат“, допълва лекарят. 

Единствено при миокардит (възпаление на миокарда, особено след ковид) за шест месеца трябва да се намали нивото на физическа активност, докато сърцето се възстанови от възпалението. При перикардит намаляването на движението е за три месеца и след това хората се връщат към пълноценно спортуване. 

„Базираните на кардиорехабилитация резултати са по-добри от тези на чисто медикаментозната терапия. За една година общата смъртност намалява с 26%, а сърдечносъдовата смъртност с 36%. Повторните хоспитализации намаляват с 31%, а рискът от повторни сърдечносъдови инциденти спада с 53% за петгодишен период. Почти няма медикаменти, които да постигнат такива резултати в рандомизираните проучвания. 

Намалява и симптоматиката – умора, диспнея и т.н. Общият холестерол се понижава с 5%, триглицеридите – с 15%, бодимасиндексът – с 1,5%, а мастната тъкан се редуцира с 5%. Същевременно се подобрява самочувствието на пациентите, че са пълноценни хора. Кръвното налягане спада – систоличното със 7 mmHg, а диастоличното с 2 mmHg, независимо от приема на антихипертензивни медикаменти“, обобщи специалистът.  

Мара КАЛЧЕВА

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ