33.4 C
София
петък, юли 19, 2024

Проф. Мария Стаевска: Вече всеки втори е алергичен

ПРОЧЕТИ СЪЩО

Проф. д-р Мария Стаевска е началник на Клиниката по алергология в Александровска болница. Завършила е Медицинската академия в София. Притежава специалност по вътрешни болести от 1997 г.

и по клинична алергология от 1999 г. Преминала е обучение по имуногенетика за преподаватели по алергология в Институт “Пастьор” в Париж, Франция, и по алергология в Медицинския универсистет в Безансон, Франция, както и обучение по медикаментозна алергия за алерголози в Медицинския университет Лодц, Полша.

През 2013 г. получава докторска степен по медицина след успешна защита на дисертация в областта на лечението на тежката хронична уртикария. Председател е на Българското дружество по алергология.

Макар пролетта да е по-хладна, опасността от алергии не е намаляла. Какви са най-новите методи за лечение на алергиите, разговаряме с топспециалиста проф. д-р Мария Стаевска.

– Проф. Стаевска, студената пролет промени ли податливостта към алергии?

– Промени очакваните симптоми, тъй като е променена и поленацията. Имахме пациенти с поленови симптоми в края на януари-началото на февруари, когато заради топлата зима дърветата започнаха да цъфтят. През март и април, когато стана много студено, оплакванията изчезнаха и тези месеци минаха някак си незабележимо от гледна точка на брезовата алергия.

Проверка по рама

Обикновено април е пикът на брезовата алергия. Например миналата година беше тежка, защото имаше голямо количество полени в атмосферата и доста пациенти имаха много оплаквания и астматични пристъпи, докато тази година брезовият сезон почти не се усети. 

Вече сме в началото на т.нар. тревен сезон – средата на май-началото на юни. По това време е пикът на оплакванията на пациенти, които са алергични към тревни видове. Но все още не виждам оплаквания сред пациентите. Променя се изявата, но не и склонността към алергизиране. Склонността към алергизиране е много голяма в съвременния свят и тя се дължи на други фактори.

– Кои са те?

– Вече почти всеки втори човек е алергичен. Например честотата на алергичния ринит е била 0,1% през XIX в. През ХХ в. достига до 15-20% от населението. Сега около 40% от подрастващите имат сенна хрема. Това е много голямо увеличение, което не може да се обясни с промяна в генетиката. В научните среди се говори за епигенетика – промяна в изявата на гените в съвременния свят, промяна на това, на което човек е експониран – промените на климата, замърсения въздух, на начина на живот и на хранене.

Промяната в биоразнообразието също оказва влияние – изчезването на видове се отразява и на човешкия организъм, и на бактериалния свят, който от своя страна е свързан с човешкия бактериален свят (микробиома). Не без значение е фактът, че в съвременния свят хората живеят по-хигиенично и използват разнообразни препарати за поддържане на хигиена.

Съвременният свят е обеднял на бактерии и паразити

Магазин за Акумулатори

Паразитите например стимулират имунен отговор, който води до толеранс – процес, обратен на алергията. Например децата, израснали, контактувайки с животни, имат по-малко алергични болести. В същото време, дори в Африка, има ръст на алергиите, въпреки че мнозина живеят бедно, няма течаща вода и е трудно да се поддържа дори елементарна хигиена. 

Съвременният начин на живот – дали по-чист или по-мръсен, и консумацията на храните, в които има консерванти, емулгатори, както и миещите, перилните и дезинфектиращи препарати, в които има ензими, са протеази и разграждат всичко, не само мръсното петно. Например съдомиялните машини, в които се добавят препарати за по-ефективно изплакване.

Всичко това, заедно със замърсения въздух, започва да разкъсва връзките между нашите клетки и ние ставаме уязвими. Като къща от тухли, които не са свързани с хоросан, и в нея свободно проникват и дъжд, и вятър. В този смисъл, започва да се променя биоразнообразието на  бактериите, които нормално населяват нашите кожа и лигавица, и те населяват среда, с която не са свикнали.

и във Фейсбук/media/source/202306/1685609558_25_01.jpg“ title=“undefined“>

По този начин бактериите, които трябва да са по кожата, започват да навлизат в организма и това води до хронично възпаление. Вече има доста данни, че не само алергичните болести, но и заболяванията от аутистичния спектър, автоимунни неврологични болести, като множествена склероза, чревни страдания, се дължат на това.

Не трябва веднага да казваме, че това или онова е отрова – нещата са доста по-сложни и зависят от предразположеността. Смятам, че и европейската регулация трябва да вземе мерки за ограничаване на някои токсични вещества. Например, алкохол етоксилатът, който се съдържа в голяма част от течностите, които са за изплакване.

Дори при разреждане от 1:40 хил., остава по чиниите в миялната машина. 1:40 хил. не убива клетки, но ги стимулира да имитират възпалителен отговор. С таблетките не толкова, но с течностите за изплакване е добре да се внимава. Затова е добре да се пусне още един цикъл за изплакване само с вода. Например амишите, които не са почитатели на съвременния начин на живот, перат дрехите си и мият съдовете си със сапун, направен от мас и сода бикарбонат. Сред тях не се наблюдават алергии.

– В контекста на промените, възможно ли е на човек с алергия лекарство, което миналата година му е действало, сега да няма този ефект?

– Не бих казала. По-скоро ефектът от лекарството зависи от тежестта на заболяването. Ако миналият път симптомите на сенната хрема например, са били по-слаби и антихистаминът е подействал, той ще действа и сега на същото ниво, независимо че симптомите са много по-тежки. В такива случаи лекарят преценява как да промени схемата на лечение. А и се прилага комбинирано лечение. 

Да, околната среда се променя, но съответно с това и медицината реагира. 

– Кои са новите терапевтични методи в лечението на алергиите?

– В момента има голям бум на лекарства. Нашата клиника се занимава с една рядка болест наследствен ангиодем. Рецидивиращи отоци на крайници, лице, гинеталии, плюс тежки коремни кризи, предизвикани от отоци на чревни гънки, а когато отокът отиде на ларинкса, вече болестта е смъртоносна. 

Това е генетичен дефект, дължи се на дефицит на производството на един белтък. Допреди 10 години нямаше лечение в тази област. Вече има лечение на болестта, както и профилактично лечение. Вероятно да няколко години ще се говори за излекуване на болестта. 

Вече има много нови мощни лечения и на бронхиалната астма. И в момента тя се контролира много добре със съвременните инхалатори. За тежките случаи има и т.нар. биологично лечение с моноклонални антитела, които спират възпалителния процес. Тези пациенти наистина живеят втори живот.

– Какви са препоръките Ви за избягване на дразнителите?

– Това е големият проблем – всичко, което ни заобикаля – вируси, замърсен въздух, дезинфектанти и пр., са шок върху лигавицата ни. Няма как да кажем например на софиянци „Пречистете въздуха“. В пика на пандемията от КОВИД-19 се налагаше да се ползват повече дезинфектанти. Те от една страна, ни предпазваха от заразата, но от друга, убиват полезните микроби. По-добре е да се ползват маски, ръкавици. Не съм виждала в България хората да носят маска срещу полените, но маските помагат, като ги филтрират. Азиатците например, имат навика да носят маски. 

Може да се ползват назалните душове с физиологичен разтвор, което ще промие полепналите полени и намали оплакванията. 

Пациентите със сенна хрема да носят тъмни очила, за да преотвратят директното попадане на полени в очите. Важно е да не се пипат по очите. Когато се приберат вкъщи, да свалят дрехите, да измият ръцете и лицето си, а най-добре е вземат душ и да измият косата си, дори само с вода, без сапун.  

Вирусите са сред основните агенти, които влошават хроничните алергични болести. Но и това може трудно да се контролира. Известно е, че децата, които ходят в детски заведения, почти непрекъснато боледуват и после заразяват родителите си. Тази зима имаше невероятно много инфекции.

Обяснението на този феномен е, че носейки маски в разгара на пандемията, пропуснахме еволюцията на вирусите и бактериите около нас, и бяхме неподготвени тази зима. Това е една непрекъсната коеволюция: човешки организъм-околна среда. В ранна детска възраст не алергиите са проблема, а вирусните инфекции. С тях са свързани и астмата, и хроничната уртикария при децата. Вирусните инфекции влошават всяка хронична болест.    

Мария ИВАНОВА

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ