20.8 C
София
петък, март 29, 2024

Проф. Пламен Киров: Изходът от парламентарната криза е прекрояване на цялата партийна система

ПРОЧЕТИ СЪЩО

Кризата на парламентаризма във всички европейски държави, включително и във Великобритания, е криза на политическите партии, на тези, които претендират да са управленски елити.

Този процес в Европа се случва, случвал се е и преди, в годините непосредствено между Първата и Втората световна война. И благодарение на изключителната незрялост и нестабилност на политическите елити в европейските страни се стига до Втората световна война. Това казва в интервю пред „Труд News“ професорът по конституционно право Пламен Киров.

– Професор Киров, изборът на председател на Народното събрание се оказа трудна задача. Какво показа този избор?
– Изборът се оказа трудна задача, защото ние не желаем да създадем елементарни парламентарни традиции и на второ място, защото не желаем да спазваме конституцията, ако има как да я заобиколим и да решим някакъв казус на чисто прагматична основа, по силата на целесъобразността, като игнорираме това, което имаме като правна рамка.

– Ако не се беше стигнало да избор на председател на НС, какъв беше изходът?
– Изход щеше да се намери, макар че ние можехме да се окажем в ситуацията да сме единствената парламентарна република без парламент. Това не ни е отминало като квалификация, защото две години ние сме в перманентна парламентарна криза и практически в по-голямата част от това време действа служебно правителство, назначено от президента, а не парламентарно излъчено правителство и Народно събрание, които съответно да осъществяват изпълнителната и законодателната власт в държавата. Но щеше да се намери някакъв изход, защото инстинктът за самосъхранение в това, което се нарича българска политическа класа, предполагам че щеше да сработи в един момент, тъй като на следващите избори, които най-вероятно ще бъдат предсрочни, ще участват, може би, 15% от избирателите и т. н.

– В парламента се заговори за възможност да се поиска становище от Конституционния съд. Какво би могъл да каже при подобен казус КС?
– Конституционният съд не дава мнения, макар че част от членовете на Конституционния съд правят политически изявления, което не им е работа, според мен, но това е друг въпрос. КС би могъл да се произнесе по искане за тълкуване на конституцията, но за тази цел би трябвало минимум 48 народни представители да поискат тълкуване на конкретен текст при положение, че този текст поражда различно тълкуване, т. е. ако има спорове за неговото съдържание. Ако текстът е безспорен, трайната практика на КС е той да не го тълкува.

– Беше ли възможно КС да се произнесе, че Народното събрание може да се разпусне и по причина, че не е избран председател? 
– Категорично, не. Конституцията предвижда само две основания, заради които може да бъде разпуснато действащото избрано Народно събрание – ако в три последователни опита не може да бъде формирано правителство по чл. 99 от конституцията, или пък когато Народното събрание вземе решение за изменение на конституцията, или за приемане на нова конституция и се стигне до избиране на Велико народно събрание, тъй като едновременно не могат да съжителстват и обикновено и Велико народно събрание, то обикновеното се разпуска.

Проверка по рама

– Защо законодателят не е предвидил подобен казус и не е казал какво да се прави при невъзможност за избор на председател на НС?
– Няма да се уморя да повтарям, че конституцията е написана за нормални хора и те би следвало да се подчиняват на духа на конституцията, в която е записано, че на първото заседание, което се ръководи от най-възрастния народен представител следва да се избере ръководство на Народното събрание в лицето на председател на НС и съответно заместник-председатели, които го подпомагат в неговата дейност, както определя основният закон. Т. е. това е първият акт на конституиране, тъй като самото конституиране не приключва с избора на председател. След като се избере председателят, се избират и заместник-председателите, след това се продължава действието на правилника за организацията и дейността на предходното НС, за да има процедурни правила, по които да работи НС. Другата алтернатива е да се приемат някакви временни правила, до изработване на правилник на 48-ото НС, след което трябва да бъдат избрани постоянни и временни комисии, които са помощни органи на парламента и с това завършва конституирането на НС и то може да осъществява своите конституционни правомощия. Успоредно с това, при действието на нормите на правилника се регистрират парламентарни групи, за да започне процесът на формиране на парламентарно правителство. Преди да се формират парламентарни групи президентът не може да започне консултациите и съответно да връчва последователно проучвателните мандати на кандидатите за министър-председател.

– Вие твърдите, че преди избор на председател на НС консултации при президента за формиране на правителство не могат да започнат, но конституционният съдия Янаки Стоилов е на противоположно мнение. Има ли възможност за различни тълкувания на конституционния текст?
– А с кого да бъдат започнати тези консултации, след като без избор на председател няма регистрирани парламентарни групи, тъй като правилникът за организация на дейността на НС не е приет. По нормите на правилника от предходния парламент, за да се формира парламентарна група са необходими минимум 10 депутати. Представете си, че настоящият парламент приеме завишаване на това число и че за формиране на парламентарна група са необходими не 10, а 15 народни представители. Тогава, най-малката по численост политическа партия в парламента – тази на „Български възход“ няма да може да има парламентарна група, т. е президентът по чл. 99 няма да може да възложи на ген. Янев да формира правителство, при третия опит. Виждате, че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат. И не виждам как без да се конституира НС и без да се регистрират парламентарните групи, може да се пристъпи към процедурата за формиране на правителство. Освен това, какъв е смисълът да се пристъпи към опити за формиране на правителство, като не се очертава някакво съгласие за избиране на председател на НС, което е далеч по-лека задача в сравнение с това, да се формират някакви коалиции, така щото да се стигне до парламентарно мнозинство, което да застане зад парламентарно правителство. Самият факт, че народните представители не искаха да изберат един човек – пръв сред равни, който да ръководи заседанията на НС, показва, че ще е много трудно формирането на някаква коалиция, която да застане зад едно правителство. Очевидно е, че трябва да се даде малко време да се уталожат политическите страсти и да се избистри намерението дали отиваме към предсрочни парламентарни избори, или ще направят все пак някакъв опит да формират коалиция, защото без коалиция няма как да се направи правителство при такова разположение на политическите сили в парламента. Следователно, по-добре е да не се избързва с консултациите…

– Основателни ли са опасенията, че се върви към взривяване на досегашния модел на управление на страната и се работи за президентска република?
– Не бих казал, защото до президентска република няма как да се стигне с щракване на пръсти, както някои си го представят, а ще трябва да се мине през Велико народно събрание. Представяте ли си едно Велико народно събрание, което горе-долу повтаря разположението на политическите сили като в настоящия парламент? И това Велико народно събрание трябва да промени формата на държавно управление от парламентарна република, в полупрезидентска или президентска република. Първо, как ще стане това нещо и второ, ВНС може да действа в определени случаи като обикновено Народно събрание. Конституцията казва, че това става в неотложни случаи. И представяте ли си този състав на парламента, но уголемен до 400 народни представители с цялата му фрагментация да приеме, че има неотложни случаи и да започне да законодателства. Звучи, меко казано обезпокоително. И как ще стане така, че да се стигне до президентска република? Това някои хора могат да го желаят силно, но политическите технолози първо трябва да се запознаят с конституционните параметри на тази промяна, с конституционните процедури. Очевидно е, че те не искат да четат конституцията, а ако я четат, просто не я разбират. И след като не я разбират, просто им се чудя накъде са тръгнали.

– Оттук нататък какво следва?
– Конституиране на НС, приемане на правилник за организацията и дейността му и още тази седмица, президентът може да провежда консултации. Темпът им ще бъде преценен от самия президент. След това отиваме към познатата процедура – първи проучвателен мандат, който ще бъде връчен на лице, посочено от най-голямата по численост парламентарна група – на ГЕРБ/СДС. Вече се включиха и т. нар. контактьори, които ще се опитват да правят някакви консултации, ще се опитат да посредничат за формиране на някакви коалиции, на мнозинства, които биха застанали зад някакъв проект за кабинет. Като се има предвид политическия товар, който носят и двамата контактьори, ми се струва, че усилията им ще останат безплодни. Или по-скоро те ще навредят на процеса по формиране на някакво мнозинство, отколкото да помогнат за неговото създаване.

– Възможно ли е да се формира някакво мнозинство, след като вече видяхме колко труден се оказа изборът на председател на НС?
– Така както се очертаха нещата, ако се стигне до бързи консултации с президента и до ускоряване на процедурата за възлагане на проучвателни мандати, изключвам да се стигне до някаква коалиция, която да застане зад някакво правителство. Твърде много са разделителните линии и те минават в много посоки – като се започне със социална програма, с икономическа програма, енергийна програма и се стигне до средствата, с които трябва да решим проблема с инфлационната спирала, отношението към Украйна… Това са все разломи, в които участват различни сегменти на парламентарното пространство. Така че дори и висшият пилотаж няма да помогне да се стигне до някакво мнозинство.

– Възможно ли е президентът максимално да разтегли консултациите, за да може да се приеме бюджетът и колко дълго може да е това разтегляне?
– Това ми се вижда постижимо като задача и много от политическите лидери в парламента, които няма да стигнат до положение да си стиснат ръцете за кабинет, все пак ще преценят, че държавата не може да остане без бюджет и че поне приемането на един бюджет е възможно. Както е и възможно гласуването на някои закони, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. Но това ще е в рамките на месец и половина, защото повече да се разтяга процедурата за формиране на правителство за мен е нереалистично.

Магазин за Акумулатори

– Това означава, че сред зимата ще останем отново без редовно правителство?
– Няма да останем без правителство, защото освен парламентарно им и служебно правителство. То и служебното правителство е редовно, защото е назначено на основата на конституционен текст. Това не е нелегално правителство. То си е конституционно правителство, но се назначава от президента. И колкото и да не е хубаво да няма действащ парламент и да няма действащо парламентарно правителство, понякога е по-хубаво да има служебно правителство отколкото парламентарно, ако то ще бъде плод на изключително големи и безпринципни компромиси. Безумно е да се формира министерски съвет на базата на задкулисни договорки, с произтичаща от това нестабилност и разнопосочни действия на отделните министри, които ще използват своите постове като своеобразни феодални владения, с оглед на разпределяне и усвояване на средства.

– Да, но според вас нормално ли е президентът еднолично да управлява държавата повече време от парламентарните правителства?
– Това е изход от ситуацията, при която политическите партии не могат да действат в интерес на обществото и на държавата и не искат по никакъв начин да постигнат съгласие и компромис, така щото да излъчат парламентарно правителство. Друга алтернатива няма. Сигурно да се управлява дълго със служебно правителство е много лошо, но затова не е виновен президентът. За това са си виновни политическите партии и техните лидери.

– Какво се случва след като всички парламентарни избори, произвеждат още от същото? Какъв е изходът от тази ситуация?
– Изходът от тази ситуация е прекрояване на цялата партийна система – създаване на истински политически партии, а не на някакви проекти и лидерски партии, които да стоят в парламента за да защитават интересите на своите лидери, или на кликата, която ги ръководи.

– Може би трябва да изтече много вода, за да се стигне до създаване на такива партии?
– Ако българското общество не намери сили да направи това, ще повтаряме едно и също на всеки следващ избор.

– Това политическа криза ли е?
– Това е криза преди всичко на политическото представителство от гледна точка на политическите субекти – на партиите. Кризата на парламентаризма във всички европейски държави, включително и във Великобритания, е криза на политическите партии, на тези, които претендират да са управленски елити. Този процес в Европа се случва, случвал се е и преди в годините непосредствено между Първата и Втората световна война. И благодарение на изключителната незрялост и нестабилност на политическите елити в европейските страни се стига до Втората световна война. Разбира се има и икономически проблеми, но нещата се повтарят. Големият немски конституционалист Карл Шмит, който е любимец на Адолф Хитлер, говори за кризата на парламентаризма в Европа през 20-те и 30-те години на 20 век. Дано не се повтори и това с войната…

Автор: Павлина Живкова

Източник: „СЕГА“

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ