Време е президентът да връчва проучвателните мандати, партиите не се занимават с консултации, а с конфронтации, заявява в интервю за Епицентър.бг конституционалистът проф. Пламен Киров – бивш съдия в Конституционния съд и бивш член на ЦИК.
Според него президентът Радев си е изпуснал нервите по време на консултациите с ДБ и не е трябвало да говори за дата на изборите.
– Президентът Радев излезе ли от конституционната рамка с изявлението си, че ще даде третия мандат след Нова година, за да могат изборите да са през март, проф. Киров?
– Не, защото конституционната рамка е достатъчно широка. Друг е въпросът каква е целта на настоящата процедура, в която основната роля играе президентът, разбира се, заедно с парламентарно представените политически сили. Целта е да се излъчи правителство. В същото време какво виждаме. Парламентът се захвана с Изборния кодекс, който е поле на конфронтация и никога не може да бъде поле на съгласие. Високата конфронтация води до невъзможност да се формира правителство на базата на някаква програма и на някакво съгласие. Плезиденът осигурява достатъчно време на политическите партии да провеждат разговори помежду си, но те не се получават, защото има конфронтация. Очевидно е, че президентът няма смисъл да осигурява толкова време на политическите партии и е време вече да връчва проучвателните мандати.
– Редно ли е въобще той да говори за нови избори, при положение, че още не е дал първия мандат?
– Това е една грешка. Явно в някаква степен е изпускане на нерви. Защото политическите партии използват тези консултации на терена на президентската институция, за да се конфронтират с президента. Никой не може да бъде убеден, особено като гледа какво се случва, че няма да има предсрочни избори. Но, да се говори за връчване на мандат и то трети мандат след Нова година, за да не могат да се провеждат избори през януари – февруари и се достигне до заветния март месец… В миналото един друг президент – Плевнелиев, така разтегна едни консултации, че изборите да не се случат в средата на август, а в края на септември. Никой не може да докаже, че избори не трябва да се провеждат посред лято или посред зима. Да запишем в конституцията, че избори се правят пролет и есен. Звучи абсурдно!
– Смятате ли, че Радев помага на партиите да намерят съгласие, каквато трябва да е неговата роля на държавен глава?
– Не, той не може да им помогне и при най-добро желание. Защото той се е конфронтирал с всички партии, които са в парламента. Дори той да има най-доброто желание да им помогне, те ще отхвърлят тази помощ. Кажете ми една политическа партия, която е в добри отношения с президента?
– Самият този факт – че се е конфронтирал с всички партии, не е ли в разрез с позицията му на държавен глава?
– Не бива да търсим вината за тази конфронтация единствено в президентската институция. Както се казва – обичта е двустранен процес.
– Но Радев подклажда конфронтацията.
– Не е ясно дали само той я подклажда. Според мен вината е поделена между двете страни. Така се е случило, че на политическия терен имаме доста слаби политически партии. При това, политически партии, които се ръководят от тясно партийни интереси, най-вече – от интересите на своите политически елити. Големият залог е не дали ще се направи правителство, а, ако се направи правителство, кой ще участва в него, така, щото 12-те милиарда, които са ни обещани от ЕС да бъдат „усвоени“.
– Може би президентът също иска да бъде сред „усвоителите“ чрез служебното правителство и затова не помага на създаването на редовен кабинет?
– Няма как. Никой няма да отпусне големи средства на служебно правителство, което не се ползва с парламентарна подкрепа. А и виждате ли тези прословути 22 закона, които били необходими, за да получим средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
– Факт е, че почти две години ни управляват служебни правителства и много анализатори говорят, че на президентът властта му се услажда, а той сякаш не прави нищо, за да ги опровергае?
– Служебното правителство не пада от Марс. Има служебни правителства поради невъзможността да се излъчи редовно. То е краен резултат от политическата импотентност на партиите да излъчат правителство.
– С действията си Радев не допринася ли за тази политическа импотентност, разрушавайки партийната система?
– Как си представяте един президент да разруши партийната система?! Няма как президентът да разруши партийната система, стига тя да е структурирана по онези правила и закони, по които се движи политическото и политическия дебат в неговия класически смисъл в традиционните демокрации. Макар че, ако погледнем европейските държави, нашата политическа система не е по-различна от тази в тях. Всички европейски демокрации страдат от една и съща болест и това е болестта на техните партийни системи.
– Ако се стигне отново до предсрочни избори, ако не бъде излъчено правителство, кой ще бъде виновен?
– Всички. Няма да бъде виновен президентът. Ще бъдат виновни всички, които са парламентарно представени. Няма ли парламентарно мнозинство, което да застане зад политическа програма, не може да има парламентарно правителство. И след като не може да има парламентарно, ще има служебно. Страната не може да остане без правителство.
Напоследък най-различни политолози и социолози, дори културолози дават съвети как трябва да бъде премахнато служебното правителство. Само че те не си задават въпроса коя е алтернативата на служебното правителство. Кой би ни управлявал в момента, ако нямаше служебно правителство?
– Последното правителство, избрано от парламента. Такава е практиката в много държави.
– Правителството на Кирил Петков щеше да ни управлява. Но това е правителство, получило вот на недоверие и то щеше да продължава да ни управлява почти година, след като е получило този вот на недоверие. В това правителство ще има представители на политически партии, които нямат нито един народен представител в парламента. И те ще продължават да управляват и няма да носят абсолютно никаква политическа отговорност пред никого. Защото парламентът не може да гласува втори път, трети път, четвърти път недоверие. Те ще продължават да управляват и да вършат всичко, каквото им хрумне като след тежък махмурлук, а ние ще гледаме и ще се оплакваме от политическата ситуация. Те ли са по-легитимни от едно излъчено служебно правителство?!
– Как ви изглеждат промените в Изборния кодекс и дебатите около тях? Питам ви и като човек, който дълги години е участвал в организацията на избори като член на ЦИК.
– Защо се отказваме от класическите хартиени бюлетини и въвеждаме машинно гласуване? Защо при нас хартията произвежда негативни резултати, а при другите – позитивни? Защото няма механизми за контрол. Ще повторя – проблемът не е в начина на гласуване, а в начина, по който се осъществява контролът.
– Преброителните центрове ще решат ли въпроса с липсата на доверие?
– Не, те ще създадат още по-голямо недоверие. Какви са лицата, които ще броят в преброителните центрове? Те ще носят ли наказателна отговорност като длъжностни лица, ако не отчетат правилно изборния резултат?
Такива реформи не стават с вълшебна пръчица, те са плод на дълго обсъждане, а най-вече – с политически консенсус. Като не се стигне до политически консенсус, винаги ще има едни, които са доволни и други, които са недоволни.
Източник: „Епицентър.бг“
