България

„Промяната“: От 638,7 млн. лв. бюджетен излишък до 4 млрд. лв. дефицит само за месец

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В последният ден на отминалата 2021-а Министерството на финансите обяви, че Консолидираната фискална програма (КФП) ще приключва годината с дефицит от 4 млрд. лева, което е 3% от БВП.

Към тази новина може и да се подходи положително, защото както се посочва в официалното съобщение този резултат е постигнат при заложен максимален размер на дефицита в актуализираните разчети към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021 г. от 4,6 млрд. лева.

С други думи е постигнат по-добър резултат от заложения.

„Основен фактор за постигнатото подобрение на дефицита е по-доброто изпълнение на приходите, като съпоставено с предходната 2020 г. приходите по консолидираната фискална програма отчитат номинален ръст от около 7,9 млрд. лв. (17,8 на сто)“, пише в съобщението на финансовото ведомство.

Но ако човек чете последователно съобщенията на Министерството на финансите за месечното изпълнение на бюджета не може да не си зададе въпроса как от излишък от 638.7 млн. лева по Консолидираната фискална програма през ноември 2021-а само за месец се стига до дефицит от 4 млрд. лева в края на декември? Ако така погледнем въпроса вече трудно можем да говорим за подобряване и ситуацията по-скоро изглежда като влошаване на фискалния резултат и то с 4.6 млрд. лева за месец.

Вярно е, че е добре да се гледа на нещата от оптимистичната им страна, пък и такова поведение на хазната не би трябвало да ни учудва. Все пак за последните години от управлението на ГЕРБ постоянно сме ставали свидетели на подобно предколедно поведение на финансите на държавата. През 2020-а например през ноември КФП бе на дефицит от 213.7 млн. лева, а месец по-късно – в края на декември той бе разширен до 3.53 млрд. лева. Година по-рано – през 2019 ситуацията бе идентична – от 1.3 млрд. лева излишък през ноември, КФП се свлича до около 1.15 млрд. лева дефицит в края на декември.

Проверка по рама

Само че нали новото управление дойде именно с идеята да прекрати практиката на непрозрачното харчене на много милиарди левове в края на годината без знанието и съгласието на Народното събрание? А сега какво излиза? Повече от същото, като под същото се разбира това от времето на ГЕРБ? Едва ли е добре новото редовно правителство на коалицията, лидирана от „Продължаваме промяната“, да допуска подобни сенки на съмнение върху своята коректност към избирателите и направените политически послания. И затова е добре народните представители да изслушат в едно от първите си заседания през 2022-а отчет на правителството за факторите, предизвикали постигнатия за 11 месеца на 2021-а излишък от 638.7 млн. лева само за един месец да бъде изтрит и да бъде натрупан дефицит от 4 млрд. лева. При това при номинален ръст на приходите по КФП от 7.9 млрд. лева.

Впрочем в официалното си съобщение за декември Министерството на финансите се опитва да опише факторите, предизвикали дефицита. Там се казва, че преизпълнението на актуализираните годишни разчети при повечето от основните данъци и осигурителни вноски е причина правителството да предложи, а Народното събрание да одобри със свое решение, допълнителни ресурси в размер на 1.2 млрд. лв. за сметка на преизпълнение на данъчните приходи по държавния бюджет за обезпечаване на приоритетни мерки за подкрепа на пенсионерите и за компенсиране на бизнеса поради високите цени на електрическата енергия и природния газ.

„По този начин бяха допълнени вече одобрените мерки с актуализацията на бюджета от септември т. г., които обезпечиха ресурс за мерки за борба с пандемията чрез подкрепа на бизнеса и продължаване подпомагането на най-уязвимата група на пенсионерите през последното тримесечие на годината. Не на последно място с актуализацията на бюджета бяха одобрени и промени в Кодекса за социално осигуряване, които въведоха трайна норма, чрез която пенсиите на всички пенсионери бяха служебно преизчислени от НОИ при промяна на процента за всяка година осигурителен стаж без превръщане в пенсионната формула от 1,2 на 1,35, считано от 25 декември 2021 г. От тази дата бе увеличен и минималният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 300 лева на 370 лева., което представлява увеличение с над 23 на сто. През цялата година продължиха да се изпълняват, при условията на действаща извънредна епидемична обстановка, и всички останали мерки за намаляване на негативните последствия от пандемията, в т.ч. мерки за подпомагане на бизнеса, подкрепа на пенсионерите и разбира се на персонала на първа линия в борбата с пандемията, закупуване на медикаменти и ваксини и т.н. За реализирането на всички тези мерки бяха мобилизирани съществени по размер фискални стимули, които значително надвишават отчетените за 2020 г.“, обясняват от финансовото ведомство.

По нататък от Министерството на финансите подчертават, че разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 1.7 млрд. лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лева за месеците от януари до септември и 120 лева за месеците от октомври до декември).

Освен това в изпълнение на Решение на Народното събрание за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнението на данъчните приходи за 2021 г. бяха обезпечени 750 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лева за първите 6 месеца на 2022 г. Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година. На база на предварителни оценки на Министерството на финансите поради посочените фактори разходите за пенсии отчитат номинален ръст спрямо 2020 г. от 3,1 млрд. лева.

В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други.

Магазин за Акумулатори

Значителен номинален ръст от над 2,4 млрд. лв. се отчита и при разходите за субсидии за нефинансови предприятия, за което допринасят основно плащанията по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, разходите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. През 2021 г. се изпълнява Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия (РМС №739; РМС №771; РМС №885; ПМС №476), както и Програма за компенсиране на операторите на електропреносната и на електроразпределителната мрежи за закупуване на количества електрическа енергия, потребена за технологичните разходи (ПМС №476), като се предвижда да продължат да се прилагат до март 2022 г. Възможно е програмите да бъдат преработени и допълнени.

В тази връзка обезпечените средства за изплащане на компенсации към бизнеса и операторите поради резкия скок на цените на електроенергията до края на 2021 г. са в общ размер на над 1,3 млрд. лв., вкл. 0,45 млрд. лв. в изпълнение на Решение на Народното събрание за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнението на данъчните приходи за 2021 г., за плащания през първото тримесечие на 2022 година.

При всичките тези числа обаче трябва да се има предвид, че една немалка част от тези описани разходи са правени през цялата 2021-а година, а не в последния ѝ месец декември. Така че с подобно описание не може да се обясни натрупания само през декември дефицит по КФП от над 4.6 млрд. лева, който предизвиква годишния дефицит от 4 млрд. лева. Тук няма да обсъждаме целесъобразността на някои скъпоструващи социални мерки, които ще имат дългосрочен негативен ефект върху финансовата стабилност на страната. Важното сега е управляващите наистина да демонстрират, че смятат по честен, открит и отговорен начин да управляват страната и да обяснят в Народното събрание как се е стигнало до декемврийския дефицит.

Коментари

Коментара

loading…



There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Игра на Богове -Възходът на падението

Related Articles

Back to top button