Парламентът започна като долнопробно реалити и предвид обстоятелството, че вече протича на сезони, понякога дори по-кратки от телевизионните, е добре да се направят сравнения. Сравненията са в полза телевизионната развлекателна индустрия обаче.
Ето с какво реалити предаването убедително води:
1. Пак е тъпо, но това е идеята
Очевидното превъзходство: реалити предаванията са тъпи, но нямат претенция за нещо повече. Освен това са направили една много добра сметка при таргетирането: че ще се гледат от много хора, които не разбират, че са тъпи и от много хора, които са наясно, но именно по тази причина ги следят; в крайна сметка дъното предизвиква любопитство. В сравнение с това парламентът беше предшестван от високопарна предизборна кампания, която представяше партийните лидери като супергерои, които спират всичко; инфлация, газова криза, война и дрогирани полицаи по пътя (подреждаме ги по сложност на изпълнението).
2. Има водещ
Почетният водещ Вежди Рашидов не можа да си намери заместник. А това е спешно и наложително, предвид че сам обяви, че няма същото свободно време, на което се радват в колегите му. В пряк цитат: „Аз не съм кат вас свободен човек“. Затова от грижа за Рашидов, първо, и за парламентарната република, шесто, народното събрание трябва да се постарае да си избере шеф на парламента, иначе значително изостава от реалити формата – там нещата са по-добре уредени.
3. Еднаква умствена форма, но по-добра физическа
Вероятно сходните нива на интелигентност, които и парламентът, и реалити форматите, споделят, вторите все пак показват участници в по-добра физическа форма. Народното събрание се придържа към болен дух в разплуто тяло и двете подхранват разпада си едновременно.
4. Спасителен монтаж
Всяко реалити, проследено без монтаж, в пълния му и необработен вид, би предизвикало невероятно скука: нескончаемо плямпане, масова досада. Оставен без коригиращата сила на монтажа, парламентът произвежда именно този дефект в насипно състояние. Някой трябва да синтезира шестте интересни минути от един парламентарен ден, в случай, че се е получил.
5. Повече нови фигури
Въпреки, че реалити света е пълен с абонирани за него вечни типажи, в сравнение с него парламентарният изглежда още по-трагично повторяем и предсказуем. Махаш Слави Трифонов и слагаш Стефан Янев – това е цялата периферна новост, на която може да се наслаждавате.
6. Кастингите са по-голямо изпитание
Кастингът за всеки реалити формат минава с изключително сериозно сито; въпросници, тестове и консултации до откат, което най-накрая да вкарат 30-тина души в ефир. В сравнение с това натрупването на йесмени в парламента е много по-лесна работа.
7. Всеки е длъжен да идва на работа
Всеки участник в реалити формат е длъжен да се явява на състезанията; и би бил моментално дисквалифициран, ако като Пеевски се появи за два дни и после изчезне, докато не дойде да гласува вот на недоверие.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno.com
