Консултациите при президента наред с тягостното усещане за изгубено време дават и много материал за хипотези. Това, което той крои, видимо не е същото като при предходни консултации. Първо, условията са други. И второ, самите политически субекти са в по-различни взаимоотношения помежду си.
Срещата на Радев БСП обаче очерта една интересна тенденция – той изглеждаше по-скоро притеснен, а Нинова – уверена в себе си. Защо? Защото явно е напипала ахилесовата му пета – изтребителите. Червената лидерка съвсем членоразделно обясни, че на България в момента не ѝ трябват самолети, а пари за пенсии, детски надбавки и за стимулиране на икономиката.
На пръв поглед това няма нищо общо с мандатите, които президентът раздава. Но само на пръв. На втори – очевидно БСП ще му извиват ръцете, за да получат мандат точно с този коз.
Какво ще последва? Няма да е проблем Нинова да си промени позицията, когато получи желаното. Така, както постъпи с машинното гласуване, може да постъпи и с изтребителите – ами да, ситуацията ще е друга, например. Но пък вземайки третия мандат, тя ще се почувства най-сетне успешен политик. Нещо, което ѝ убягва от мига, в който е станала политик. Какво ще го прави, никой не знае освен нея самата.
Радев също не е вчерашен и припомни, че три пъти е връчвал мандата на БСП и три пъти те не са успели да го реализират. Тоест, ако им го даде още веднъж, има същия риск.
Има, да. Обаче този риск си има и позитивни страни. Ако Столетницата изпусне четвъртия си шанс за правителство, това ще е наистина нейният край. В политиката има много видове провали, но този би бил пагубен за БСП. Ако избирателите донякъде са повярвали, че машините са виновни за изборния резултат, сега машини няма. Има партийно ръководство, което нищо не успява да направи, за да увеличи участието на БСП в управлението.
Но иска и иска да управлява и не им минава този пусти мерак!
Впечатлен от хода с изтребителите, Радев почти учудено попита Нинова защо така ни в клин, ни в ръкав говори за тях, тъй като в момента няма нищо по темата. Тя пък обясни, че служебният кабинет е внесъл проект за новите осем самолета, поискани са оферти и затова тя е реагирала. Въпрос на подреждане на приоритети – така се аргументира соцлидерката. 30 милиона трябвало да се дадат като вноска до края на годината, а толкова били парите за безплатните учебници на децата.
Слушайки я, незапознатият с реалното положение човек би я харесал, защото децата трябва да имат безплатни учебници, да. Незапознатият не се замисля, например, дали изобщо можем да опазим живота и бъдещето на тези деца, ако армията ни е с оборудване от ранните години на Варшавския договор. Ама Нинова не била против модернизацията на армията, видите ли, но сега не бил моментът, нито в период от една-две години напред. Учебниците! Учебниците, за които тя или се прави, че не разбира, или грубо манипулира обществото.
Тук в една скоба ще поясним, че пазарът на учебници наистина е 30-40 милиона годишно. Това са гарантирани от държавата пари, които частните иначе издателства усвояват от десетилетия. В повечето от тези издателства седят или бивши партийни величия, или техните деца и внуци. Под благовидния претекст да бъдат учебниците безплатни за родителите държавата ежегодно прелива обществен ресурс (виж цифрите по-горе) към 2-3 богоизбрани издателства. Те пък от своя страна постоянно оскъпяват учебниците с никому ненужни луксозни твърди корици, пълноцветен печат на цялото тяло и тежка хромова хартия, от която никой не печели, освен тези издателства. Затова учебниците са и скъпи, и тежки.
Само че другарката Нинова предпочита леко да спомене за тях, вместо да бръкне надълбоко и да извади социалната жилка. А тя би била държавата да има едно-единствено издателство, то да печата одобрените от МОН учебници по лоукост начин, а който родител има излишни пари – да купува книжки с картинки. Много е просто и изобщо не е комунизъм, а държавна практика в куп развити страни. Същите, които си имат и добре оборудвани армии.
Добре ѝ отговори Радев, че от служебното правителство е дошло предложението за преговорите със САЩ, то е уточнило схемата на плащане и тези 30 милиона са заложени за тази година от правителството, в което Нинова беше вицепремиер. А днес само парламентът може да реши какво да се прави със самолетите.
Та Радев, ако иска завинаги да прати Нинова между кориците на политическата история, нека да ѝ даде третия мандат. Той ще постави точката. И ще сложи край на тази мъка.
А самолети ще имаме, защото скоро може да са ни по-необходими от всичките политици, взети заедно.
Автор: Стефан Стефанов
Източник: Actualno.com
