Още първата седмица на новото 48-о Народно събрание показа какви ще бъдат разломите в него – да се даде ли оръжие на Украйна; да се върне ли хартиената бюлетина в изборния процес; как да се върви към еврото – бързо или да се изчака удобен момент по-късно; какво да се прави с бюджета – да се удължи действието на сегашния или да се приеме нов по матрица, предложена от служебния кабинет.
Председателят на Народното събрание Вежди Рашидов, най-възрастният народен представител, бе избран едва на третия ден. Толкова време отне на депутатите, за да прозрат очевидното – че щом не могат да се разберат помежду си, трябва да се обърнат към обективното – годините, и да почетат старшинството.
Но пък бързо – бързо бе взривено предварителното съгласие за шефските места в комисиите. В препъни камък се оказа комисията за спорта, която трябваше да оглави бившият министър и бивш кадър на ИТН, преминал към ПП, Радостин Василев. Но тъй като междувременно той бе сезирал КПКОНПИ за спортния министър Весела Лечева, обвинявайки я в конфликт на интереси, се оказа, че за избирането му няма мнозинство. И не просто се оказа, а направо се взриви в гневни реплики.
„Протоколите за това както се бяхме разбрали са подправени, кой се е обадил на ГЕРБ и на ДПС“, избухна съпредседателят на ПП Кирил Петков. Явор Божанков от БСП застана на страната на ядосания Петков и дори предположи – обаждането е дошло от „служебния кабинет на Радев“. А Делян Добрев от ГЕРБ ливна бензин в огъня на свадата, като припомни, че когато те са били втори в предишния парламент, не са получили нито едно шефско място в комисия, за разлика от сега.
Тази разправия не би имала никакво значение, защото кой ще я помни след два дни, ако не илюстрираше сложните отношения и тематичните мнозинства, които се формират и ще продължат да се формират в днешния парламент.
Оръжието за Украйна
Темата „оръжие за Украйна“ изплува във всяко политическо събитие напоследък. Тя стана едва ли не основна на консултациите на ГЕРБ – СДС при президента Румен Радев в сряда, почти измествайки основната тема, по която те са свикани – съставянето на кабинет.
От дебатите в пленарната зала вече е ясно коя от политическите сили на какво мнение е по въпроса. Твърдо „за“ са ГЕРБ – СДС и „Демократична България“ – и двете партии внесоха проекти за решение на НС за изпращане на оръжие за Киев.
ДПС винаги изтъква евроатлантическите си позиции и съответно също е „за“, както и ПП (като премиер Кирил Петков не пропусна да отиде до Киев и да се снима на фона на разрушените украински градове). От медийно изказване на лидера на „Български възход“ Стефан Янев тези дни се разбра, че и тази партия е прегърнала украинската кауза. И зад нея вече застават 188 депутати.
Твърдо против са БСП и „Възраждане“. За социалистите това е дебела червена линия.
Свързана с темата на Украйна е покупката на още осем изтребителя Ф-16. Служебното правителство вече взе такова решение.
Защо двете теми са свързани обясни президентът Румен Радев – отбранителният потенциал на нашата страна е на първо място (разбирай как да даваме оръжие на Киев, като ние самите нямаме), модернизацията на армията е закъсняла поне с 15 години. И затова на думи всички са за това да имаме модерна и боеспособна армия. БСП обаче изтъкват необходимостта в момента да се обърне внимание на социалната защита на населението в кризата. И затова са против. Твърдо „не“ казват и от „Възраждане“. Докато ГЕРБ – СДС, ДБ и ДПС искат изтребителите да бъдат купени веднага – 123 гласа. Към тях сигурно ще се присъединят и 12-те от „Български възход“.
Хартиената бюлетина
Отсега е ясно, че за връщането на възможността да се гласува с хартия има необходимите гласове. Предложението гражданите да могат да избират как да гласуват – с хартия или с машина, е на БСП. Но от ГЕРБ отдавна твърдят, че „машините се пипат“, а ДПС никога не са харесвали машинното гласуване. И ето ги 128 гласа.
Приемане на еврото
На думи всички парламентарно представени политически сили без „Възраждане“ са за приемане на общата европейска валута, което прави 213 народни представители. Но има нюанси. Социалистите, например, изтъкват неготовността на страната да приеме еврото веднага. От „Български възход“ също избягват директния отговор. Но въпреки че присъства почти във всеки политически спор, темата май не е първа грижа на нито една от политическите сили.
Не така стои въпросът с бюджетът.
Бюджетът – запазване на сегашния или приемане на нов
Политическите сили в парламента са разделени и за това дали да се запази сегашният бюджет, като се удължи неговото действие, или да се приеме нов.
ГЕРБ – СДС са твърдо за удължаване на действието на бюджет’22. „Има вероятност бюджетната процедура да се превърне в перфектна буря. Затова най-добър е вариантът на удължаване на действието на сегашния бъджет“, аргументира позициите на ГЕРБ Томислав Дончев. Разбирай – този парламент няма да е дълговечен, всички вече са с един крак в предизборна кампания и ще се състезават в разходната част на бюджета кой „да даде повече на нарда“. На сходни позиции са и ДПС и „Български възход“. И така удължаването на стария бюджет може да събере 115 гласа.
БСП – също аргументирано, защитават диаметрално противоположно становище. Не може инфлацията през 2023 г., да се бори с бюджетни разчети за 2022 г., подчертава проф. Румен Гечев. Затова социалистите настояват служебният кабинет да изпълни закона и да внесе проектобюджет. Същата позиция заема и ПП. От ДБ също искат нов бюджет. И тази „коалиция“ събира 98 гласа.
В тази ситуация от 27-те гласове на „Възраждане“ ще зависи по какъв бюджет ще живеем следващата година.
Ето така – с безконечни спорове, зад които обаче прозират контурите на тематични мнозинства, започна работата на 48-о Народно събрание. Дори и сигурни, договорени предварително въпроси, могат да бъдат взривени за миг, както и спорни казуси изведнъж да получат решение.
„Готови“ обаче изглеждат две коалиции – „на войната“ и на „хартиената бюлетина“.
Първата – защото зад нея стои ясен гополитически вектор. А втората – защото привържениците й свързват с нея представянето си на изборите. Ако парламентът не покаже способност да излъчи правителство и отново замирише на избори точно тази коалиция ще стане особено актуална и ще постигне целите си. А в суматохата, която неминуемо ще настане, най-вероятно ще бъде удължено действието на сегашния бюджет и ще бъде изпратено оръжие за Украйна. И изтребители ще бъдат купени. А еврото ще почака.
Но по-важните знаци, които дават първите дни на 48-о Народно събрание са за дълбоките разломи в обществото – защото партиите, излъчени в това Народно събрание, са илюстрация точно на това разделение.
А яростта, с която партийните лидери бранят „червените си линии“ показва, че те игнорират разделението в обществото, сякаш го няма и говорят само на твърдите си ядра. И не виждат, че който и да спечели едно или друго гласуване, няма да е победител, неговият триумф ще трае един ден.
Защото „победата“ само ще маркира поредния разлом, а ролята на политиците, особено в такива сложни времена, е да обединяват, а не да задълбочават разделенията, да засипват ямите и да не им позволяват да се превърнат в пропасти.
И тук е особена важна ролята на председателя на парламента Вежди Рашидов (ГЕРБ) и заместниците му Никола Минчев (ПП), Йордан Цонев (ДПС), Кристиан Вигенин (БСП). От тяхната мъдрост и такт зависи не просто точното спазване на парламентарните процедури.
Те могат да спасят вярата на гражданите в парламентаризма, убедеността им, че надписът „Съеднението прави силата“ не е просто вехт лозунг, а в тази сграда наистина може да се изкове единството на нацията.
Автор: Красина Кръстева
Източник: „Епицентър“
