Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Политическата криза и разпадането на коалиционния мир възроди опасенията от провал по линия на усвояването на парите от ЕС. Както и миналото лято се обяснява колко е ключово да има действащо правителство, така че програмите с европейско финансиране да могат да стартират.
Липсата на правителство наистина спъва работата, доколкото администрациите са предпазливи и отказват да носят отговорност. Истината обаче е, че България натрупа такова сериозно забавяне, че 2022 година нямаше как да не се окаже дупка и без коалиционните трусове.
Така че евентуален вот няма да е фатален, но отложената във времето законодателна дейност и стартиране на програмите ще създаде сериозни проблеми през 2023 г.
Това показва равносметката за свършеното по подготовката на новия програмен период от няколко правителства – ГЕРБ, два служебни кабинета, правителство на четворната коалиция. България остава на опашката по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, като още не са одобрени и стратегическите, и програмни документи по новия програмен период.
Поне първите плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост би следвало тази година да са гарантирани. България чака 1,3 млрд. евро с изпълнен списък от 23 мерки. Ако се вярва на уверенията на вицепремиера по еврофондовете и финансов министър Асен Василев, България не би следвало да има проблем с искането за първо плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост.
България пропусна възможността да иска авансово финансиране през 2021 г., защото планът ни се забави и бе окончателно предаден едва тази година. Така обаче страната ни има възможност да получи по-сериозно първо плащане през 2022 – 13 млрд. евро.
Към края на миналия месец в парламента Асен Василев обясни, че от 23 мерки, които България трябва да отчете като изпълнени, за да получи достъп до парите, остават да се реализират още 3.
Това ще бъде факт до края на юни, обеща той. Справка в списъка от обещани реформи показва, че само една от чаканите мерки зависи от парламента – промени в регулаторната рамка за управление на еврофондовете. Проектът за промени в закона за управление на еврофондовете мина на първо четене в бюджетна комисия, но още не е влязъл в зала.
Този законопроект следва да бъде форсиран, защото е ключов за управлението на средствата и е условие за подаване на искането за първо плащане. Като краен срок за влизане в сила на измененията е посочено второто тримесечие на 2022 г.
Този месец кабинетът навакса и с други чакани решения по списъка с реформи по плана – прие постановление За създаване на комисия за зелен преход (по-точно – изменение във вече създадения от времето на ГЕРБ консултативен съвет във връзка с Европейската зелена сделка), одобрена бе наредбата за качество на социалните услуги, този месец МВР пусна и голямата обществена поръчка за развитие и оптимизация на цифровата ТЕТРА система.
Много вероятно е обаче България да има проблеми с искане за следващо второ плащане по плана.
Тази година такова не е предвидено – в актуализацията на бюджета е залегнало само получаването на първи транш, така че може да се очаква подаване на заявление за изплащане едва през 2023 г. Забавянето на законодателната дейност тук може да изиграе лоша шега, при това в много критичен сектор – енергийния. До края на годината България е обещала да измени закона за енергетиката, като промените са сериозни.
Страната ни следва да въведе понятието енергийна бедност, съобразявайки се с различните прагове, съществуващи в ЕС, да гарантира пълна либерализация на пазара на електроенергия, да улесни включването в системата на нови ВЕИ мощности, да създаде условия за изграждане на батерийна инфраструктура (прословутият проект за съхраняване на енергия RESTORE) и куп други изменения.
Очаква се да бъде готова и пътната карта за климатична неутралност, която да се одобри от парламента. До 2023 г. трябва да са факт и необходимите промени в закона за водите и закона за концесиите, свързани с планираното реализиране на пилотни проекти за производството на енергия от геотермална енергия.
За тази година са предвидени и промени в закона за управление на етажната собственост, свързани с улесняване на взимането на решения и стимулиране на енергийното саниране на сградите, до декември трябва да бъде изменена и рамката в областта на е- здравеопазването.
Това са основните законодателни промени, предвидени да се работят през втората половина на 2022 г. по линия на плана за възстановяване. Повечето от останалите дейности ще могат да се извършват и от служебен кабинет, като сред тях има сключване на множество споразумения за финансови инструменти с Европейската комисия и Европейския инвестиционен фонд.
Трябва да тръгнат и част от грантовите схеми към министерство на иновациите. При министерство на енергетиката следва да се проведе първи търг за изграждане на нови 285 MW ВЕИ мощности с изградени системи за съхранение на енергията.
От заложените срокове за реформите по второто плащане от плана става видно, че е предвидено то да бъде поискано към края на юни 2023 г. с евентуално второ искане в края на годината. Второто плащане е в по- малък размер – 724 млн. евро.
По оперативните програми още се работи
България най-сетне успя да изпрати в края на април окончателен вариант на Споразумението за партньорство с Европейската комисия за новия програмен период 2021-2027 г. Важно е, че този документ най-сетне бе финализиран и не се налага с него да се Занимава поредно служебно правителството, защото се видя, че много от въпросите изискват политическо решение.
По регламент Европейската комисия следва да се произнесе по внесеното споразумение най-късно 4 месеца след подаването му. Одобрението ще отключи възможността да стартират и новите оперативни програми.
Публикуваме материала от „Сега“ с известни съкращения, заглавието е на Новините Днес.
Материалът Разпадът на кабинета удря по парите от Европа – ще обеднеем ли до невиждано дъно? е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ
