Резултатите от изборите в Турция са логични, въпреки надеждите на многомилионите опоненти на Таийп Ердоган – в Турция и по света. С избори много рядко и много трудно се отстранява от власт един хегемонен режим.
За разлика от откритата авторитарна диктатура, хегемонният режим запазва – повече или по-малко про форма – редица права и свободи, граждански и политически, но не позволява опозиционните сили да придобият достатъчно потенциал за да го свалят от власт. Хегемонният режим контролира медиите – без напълно да премахва свободата на словото. Монополизира своя контрол върху държавната администрация и голяма част от структурите на регионалната – общинската власт. Разгръща масирана система на контрол върху националната икономика – включително частния сектор – като създава дълбоко корумпирана, преферирана клиентела сред корпоративния национален бизнес. Установява практически контрол над ключови части от правосъдната система, чрез който се разправя с изявени противници на режима. Всичко това в своята цялост води до невъзможност за възникване на мощна опозиционна концентрация, притежаваща равни шансове за успех – победа на изборите – в сравнение с господстващата инфраструктура (политическа, икономическа, медийна и институционална) на хегемонната конфигурация на властта.
Така, без да стига до открита диктатура, хегемонният режим е много трудно да бъде отстранен от власт – освен ако не се разпадне вътрешно на съперничещи си олигархични крила и властови групи. Разпадът на хегемонния режим – както и разпадът на авторитарната диктатура – води, макар и в по-малка степен, до политически и институционален хаос и разпад, от който понякога е трудно да се излезе в продължение на години. Един от основните проблеми на една пост-хегемонна политическа ситуация е, че опозицията на хегемонния режим често е слаба, неубедителна и разпокъсана. Една такава опозиция на практика трудно може да дойде ефективно на власт след като хегемонното статукво вече се е разпаднало. Ако някой открива прилики между Турция и България в написаното – приликите не са случайни. В Турция обаче, хегемонният режим очевидно е все още далеч от своя разпад. Което се отразява и в резултатите от изборите на 14 май. Опозицията получи доста по-голяма подкрепа от предходни избори, но все още недостатъчна за да де-хегемонизира системата на политическата власт. „Силният човек“ в Анкара запазва своя контрол върху властта.
Динамиката на развитие на хегемонният режим обаче е същно подвластна на процесите на консолидиране, упадък и разпад. Ако не бъде де-концнтриран в посока на напълно възстановен демократичен процес (макар и хаотичен и болезнен в началните етапи на своето развитие), хегемонният режим може на определен етап да еволюира към обикновена авторитарна диктатура. Нищо не е постоянно – нищо не е имунизирано срещу промяна и развитие. Въпросът е в това, в коя посока е развитието – и кой печели от него, обществото или присвоилите си властта елити на хегемонизираната държавна власт..
Автор: Огнян Минчев, Фейсбук
Материалът Резултатите от гласуването в Турция са логични, трудно се отстранява от власт хегемонен режим с избори е публикуван за пръв път на Debati.bg.
