Как страната ни може да опази държавните си граници, при положение, че вълна от нелегални мигранти отново залива цяла Европа? По данни на МВР общо 133 552 граждани на трети страни са опитали и не са успели да преминат българо-турската граница от началото на годината. Това е огромен брой хора, като се има предвид, че бежанците в центровете у нас към 26 октомври са почти 1200, което е 87% от капацитета за прием.
Този проблем стана по-болезнен и очевиден след убийството на граничния полицай Петър Бъчваров в понеделник вечерта край българо-турската граница. Прокуратурата обяви, че се работи по две версии – трафик на мигранти и наркотрафик. По случая в Турция бяха задържани двама турски граждани, които са заподозрени за убийството. Заради трагичния инцидент възникна въпросът как са оборудвани служителите на реда, които охраняват периметъра и добре ли е поддържана техниката по границата.
По официална информация, служителите на реда там са
добре оборудвани и разполагат с по два пълнителя
– един с бойни и един със стоппатрони.
Граничната ограда обаче, която струва 230 млн. лв., е по-скоро вход за добре дошли, отколкото възпиращо съоръжение. Едноредовата телена стена е пробита, срязана, обрасла с храсти и изкривена. Във вторник (8 ноември) колегите на загиналия граничен полицай разпространиха снимка, показваща дупка в оградата, вързана с колани и запълнена с шума… близо до мястото лобното място на Бъчваров.
Българо-турският участък от външната граница на ЕС е дълъг 259 километра и се охранява от общо 350 военнослужещи и гранични полицаи. Или казано на езика на простата аритметика, ако всички едновременно излязат на браздата,
всеки от тях ще трябва зорко да бди над отсечка от километър и триста метра.
Изграждането на защитната стена, което започна през 2014 г., беше съпътствано от скандали. Дори имаше твърдения, че ще се достроява без обществена поръчка.
През лятото на 2017 г. пък скандалната ограда стигна до Върховната касационна прокуратура, която възложи на ДАНС и Агенцията за държавна финансова инспекция да направят проверка на място. Причината бе сигнал на депутата Велизар Енчев за нарушения и финансови злоупотреби, свързани с фирми на „Патриотичния фронт“. Тогава вицепремиерът в третия кабинет „Борисов“ – Валери Симеонов, покани опозицията на обиколка с хеликоптер над съоръжението и изтъкна, че всеки българин трябва да да се гордее с тази ограда така, както
Китай се гордее с Великата китайска стена.
Звучи налудничаво, но си е най-обикновен факт, за съжаление.
Другият голям проблем е разположението на камерите и фактът, че въпреки непрекъснатите обещания за постоянно увеличаване на хората там, на практика нищо не се случва.
За сравнение – съседна Гърция обяви през август, че ще изгради ограда по цялата си сухоземна граница с Турция в окръг Еврос, която е дълга 220 километра. Граничната полиция е снабдена с дронове, средства за електронно наблюдение, плавателни съдове, наземни и авиационни средства. Само програмата за укрепване на бреговата охрана е на стойност 800 млн. евро. А от октомври започна обучение на 250 нови граничари.
Извън техническите проблеми по границата, нелегалната миграция става все по-голям проблем. Вече има регистрирани случаи на преминаване
през Странджа, Черно море и през Родопите.
„Тази година сме подложени на безпрецедентен мигрантски натиск, но правим всичко възможно да бъде удържан и да не се стигне до проникване на голямо количество мигранти в страната“, обяви вътрешният министър в служебния кабинет Иван Демерджиев.
Той посочи, че вече са образувани над 200 разследвания срещу групи за трафик на мигранти. Министърът увери, че се включват повече служители на МВР, както и дронове. Според официалната статистика, от началото на годината до края на октомври са задържани 4105 нелегални мигранти, от които 2036 са хванати „на входа“, а 2069 – „на изхода“ на държавната граница.
Като говорим за печална статистика, през седмицата при спецакция на сръбската полиция бяха задържани 10 души, които за един месец са
прехвърлили нелегално от България в Сърбия поне 400 мигранти.
Трафикантите са спипани, докато „конвоят“ е пътувал към Белград, откъдето – срещу 400 евро на човек – е трябвало да продължат към Западна Европа.
Граничната агенция на ЕС „Фронтекс“ също наблюдава българската граница, така че ако „Гранична полиция“ поиска помощ, със сигурност ще получи.
Според Филип Гунев обаче, който е експерт по гранична и вътрешна сигурност на ЕС, както и бивш заместник-министър на вътрешните работи, ставало дума за нещо друго: „Гранична полиция“ предпочита сама да охранява границите, защото има практика да отблъсква и да не допуска мигранти, а това, според европейските стандарти, е забранено.
В изявление за медиите Гунев посочи и системната грешка, допускана от управляващите –
всичко се прави на парче и с пари единствено от Европейската комисия.
В същото време никой досега не е предвиждал подобна подкрепа в бюджетите на МВР, въпреки че става дума само за допълнителни 50 млн. лв. годишно.
В крайна сметка, като говорим за охрана на границите, не се налага да откриваме топлата вода. Необходими са политическа воля, достатъчно средства в бюджета на МВР за целта, доброто поддържане на оградата, модерни системи за видеонаблюдение, както и повече обучени хора.
Автор: Антония Коцева
Източник: „Банкеръ“
