Министерството на финансите преотвори на 19 септември емисия държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирана в лева, с падеж 27 юли.2026 година. На проведения аукцион бяха пласирани успешно книжа за 200 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна доходност в размер на 3.01 процента.
Възниква въпросът откъде идват тези пари, които „трупа” правителството.
Отговорът на първо време е официалния. „Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките с 61.2 %, следвани от гаранционните фондове – 16.0 %, пенсионни фондове – 10.0 %, застрахователни дружества – 6.0 %, инвестиционни посредници – 1.8% и други – 5.0 процента”, казва финансовото министерство.
А откъде са парите на тези известни като институционални инвеститори? Те техни пари ли „залагат”? Не, това са нашите пари, дадени на депозит, за втора пенсия, за застраховка или за доверително управление.
Всички тези институции ги предоставят на държавата, вярно срещу някаква лихва, от наше име. За наше добро, така да се каже. Вместо нулева лихва по срочен влог да припечелим нещо – сега или в бъдеще.
Пита ли ни обаче някой дали ние сме съгласни? Не, не ни питат, но ако не сме съгласни, можем да изтеглим парите си и да ги прехвърлим на друго място.
Дотук всичко е ясно, но идва резонният въпрос – защо сега, защо не преди време, защо не след време? Кой и как определя кога държавата да тегли дълг и при какви лихви?
Бюджетът няма да издържи дълго така, както го караме. Тази година ще издадем външен дълг за сигурно 2-2.5 млрд. евро и вътрешен за 750 млн.лв. само за септември-октомври, според календара на Министерството на финансите.
Преди дни финансовото ведомство пласира 2.25 млрд. евро външен дълг. Лихвите са малко по-високи от очакваното – 4.33% за 7-годишната емисия и 4.81% за 12-годишната.
В този случай вместо нас парите ги дават американците или германците – служители и работници, с ангажимента да ги платим ние.
Работата е там, че в началото на годината Асен Василев можеше да емитира външен дълг на 1.5% лихва, имаше лимит, имаше права, а и беше ясно, че лихвите вървят нагоре. Само че не го направи. Сега това ще ни струва към 750 млн. евро повече лихви за целия период на емисията.
Е, тогавашният министър ще става депутат, тогавашният зам.-министър е министър, „експертите“ ни лук яли, ни лук мирисали…
Защо обаче Василев не изтегли дълга през януари? Ами, защото ГЕРБ така го бяха подпукали за дълговото бреме, че на него явно не му се е искало да направи поредната крачка и да им даде още един повод за груб фискален популизъм. Обяснимо, нали? Но и пример как политиката обърква и без това обърканата икономика, а оттам – и реалния живот.
Нещата общо взето не отиват на добре. Догодина ще трябва да издадем дълг за 15 млрд.лв., от тях с 10 млрд.лв. да покрием дефицит и с 5 млрд.лв. да превъртим стар падежиращ дълг. Какви ще са лихвите тогава, а и как ще го приеме пазарът?
Някои крайни песимисти казват: „В свободно падане сме. Лошо бюджетиране, неразумна социална политика, слаба събираемост на приходи…“.
Трябва орязване на разходи. Трябва диференциране на помощи. Не всички фирми губят от високите цени на електроенергията и газ. Не всеки има нужда от 25 ст. намаление на литър бензин или хляб уж без ДДС. Не всеки родител е закъсал дотолкова, че децата му непременно да са в безплатна детска градина…
Стигнахме до големия проблем. Държавата заема пари от нас, за да ги похарчи в наш интерес. Но дали ефективността на хеликоптерните пари – тези на всички поравно, не е твърде ниска? Ами в друг аспект, дали не даваме пари от едни хора – на други, които нямат нужда от тях? И дали това са пари за бъдещо развитие или наливане на вода в пясък?
А нито институционалните инвеститори, нито ние през тях можем да контролираме как, кога и защо нашите пари отиват някъде. Официално ни се казва само, че е за наше добро.
Но дали е така?
Календар
Министерството на финансите ще проведе през септември два аукциона за продажба на държавни ценни книжа на обща стойност 400 млн. лева, пише в програмата му, като първите 200 млн. лв. вече са заети. За октомври са планирани четири аукциона за 750 млн. лева
Съдейки по индикативния емисионен календар, през ноември и декември пък е предвидено да се извърши продажба на ДЦК на обща стойност 900 млн. лева.
Излиза, че до края на 2022-ра държавата може да поеме дълг в размер на нови 2.05 млрд. лева.
Припомняме, че по Закона за държавния дълг лимитът, който може да бъде поет през годината, е 10.3 млрд. лева. Емитираният до момента дълг е за 1.8 млрд. лв. под формата на ДЦК само на вътрешния пазар.
Публикуването на емисионни календари е стандартна практика сред суверенните емитенти на държавни ценни книжа, която цели предвидимост, предсказуемост и прозрачност на водената от правителствата емисионна политика. По този начин се предоставя сигурна база за инвестиционните решения и по-доброто планиране на ликвидните потоци от пазарните участници.
Според финансовото министерство календарите подлежат на периодично преразглеждане и актуализация с оглед на динамиката на пазарните условия и управлението на ликвидността на държавния бюджет.
Автор:
Източник: „Банкеръ“
