В народните представи самодивите или самовилите са ефирно прелестни девици с разпуснати руси коси, понякога и с крила. Те са облечени с риза, рокля, зелен пояс и елече. Дрехите им са украсени с пера, с които летят като птици.
Тези загадъчни същества са повелителки на водите и могат да предизвикват суша. Подпомагани от кръстати орли, те се разпореждат и със стихиите на ветровете, затова и появата им е често съпроводена с вихрушка .
Някои от тях приличат (може би не съвсем случайно) на антични амазонки – въоръжени с лъкове и стрели, те яздят грациозно сиви расови елени с юзди от преплетени змии.
Самодивите обитават тъмните лесове и дивите планински усои. Те живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни като пъкъла пещери. Появяват се най-често през пролетта и лятото. Излизат навън само нощем и се скриват отново с пропяването на петлите.
При мръкване самодивите отиват край водите – езера, вирове, извори, кладенци – събличат се голи, къпят се, перат сенките (или дрехите) си и ги простират да съхнат на месечина, пазейки зорко да не ги открадне някой.
Както ще прочете по-долу, тази бдителност си има повече от уважителни причини. След къпането прекрасните блондинки се събират на зелени морави, където пеят, свирят, лудуват и играят своите неистови хора. Те обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят.
Освен това тези езически хубавици почитат … християнските празници, особено Великден, и похищават и ослепяват или убиват хората, които не ги спазват (!?).
Самодивите пазят ревниво своите обиталища и свърталища – онзи, който наруши владенията им изчезва безследно или се разболява от неизлечима болест. Затова хората не дръзват да пристъпят в такива места нощем и не смеят да косят тревата по “самодивските” морави. Дори и те да се намират сред собствените им имоти.
В съвременна България има стотици местни названия от типа Самодивска поляна, Самодивско кладенче, Самодивско хоро и т.н.
Магическата сила на самодивата е в дрехите (или в сянката й). Ето защо ако някой човек успее да ги открадне, а най-сгодният миг за това е къпането, тя се превръща в обикновена жена и му се покорява. Такава самодива минава през венчило, ражда деца, но не става добра майка и домакиня, а използва всяка възможност да избяга на воля.
Понякога самодиви се разделят с девството си по собствено желание – носителки на буйна сърдечна страст, те се влюбват безпаметно в този или онзи левент. Обсебват го без остатък и го измъчват с огнените си прищевки до смърт.
В други случаи, измамени от сладострастни хитреци, самодиви губят целомъдрието си, раждат невинни бебета и като кърмачки имат гърди с такива исполински размери, че се налага да ги премятат през раменете си.
Самодивите не са неизбежно неприязнени и опасни за хората. Когато някой им направи добрина, те се побратимяват с него, стават негови покровителки и дори откърмят от него деца, от които израстват славни юнаци.
Във фолклора такива самодиви са често неанонимни, индивидуализирани – Гюрга, Дена, Стана, Мита, Магда. Техните романтични силуети обрастват в цели гроздове вълшебни приказки и песни.
Четете още: Кой всъщност е Влад Цепеш?
Никакви етнографски описания обаче не могат да представят народното светоусещане за самодивите така, както го е направил в едно от стихотворенията си най-големият български поет Христо Ботев (1849 г. -1976 г.).
На Балкана, смъртно раненият в битка с турците войвода Хаджи Димитър, проклина “цяла вселена”, измъчвайки се под палещите лъчи на слънцето, докато…
“Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премяна,
чудни, прекрасни, песен поемнат,
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже,
и той я гледа, мила, засмена!
(…)
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвъркнат те в небесата,
летят и пеят, дорде осъмнат…”
Първите писмени сведения за самодиви датират от XIII в. Смята се, че тяхната митология се е развила на балканска основа, като специалистите откриват в нея и следи от славянската древност. Думите самодива и самовила отвеждат към прастари, индоевропейски корени със значение “божество”, “демон”, “лудувам”, “вилнея”.
Разновидност на самодивите са т.нар. юди. В българския фолклор те са винаги стари, грозни и страховити злосторнички. Освен тях във фолклора са запазени многобройни приказки за други нечисти сили: караконджули, тъласъми, върколаци, вампири …
Добилият световна слава румънски граф Дракула не е единичен случай във фолклора на балканските народи.
Наистина ли съществуват тези загадъчни създания в действителност или са измислени митични същества? Гледайте видеото по-долу и преценете сами …
Като читател на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в официалните Фейсбук групи и страници, за да обсъждате загадки, наука и актуални въпроси с мислещи хора от цял свят.
https://www.facebook.com/hiddentruth.site
