Да се окажеш от магистралата в друга реалност. Този случай е много подходящ за феномена на времевия цикъл. Повече информация за подобни случаи може да прочетете в статията – Разкази на хора, попадали във времеви цикъл от събития.
Обаче, това може да се дължи на изкривяване на пространството или дори изцяло влизане в друго измерение (HiddenTruth.site).
Представяме ви разказа ха потребител на сайта Редит (Reddit), с псевдоним iamnotnotarobot.
На 20 май 2018 г., аз, баща ми и майка ми, отидохме в баптистката църква в Ню Джърси. Кръщението ми беше насрочено на този ден и братовчед ми, който работи като проповедник в тази църква, трябваше да го направи. Ние на живеем в Ню Джърси, но решихме да е в тази църква, тъй като е само на няколко часа път от дома ни.
Първоначално, пътуването беше спокойно. Майка ми често ходи в тази църква и винаги следва един и същ маршрут. Тя знае пътя от нас до църквата перфектно, но за всеки случай, тя е инсталирала Google Maps на телефона си.
Изведнъж всичко се промени. Самият маршрут стана само прав път, нямаше места за отбиване, в далечината нямаше сгради. Освен това, небето и дърветата станаха сиви, но не като при дъжд или преди той да започне. Бяха сиви така, като при обезцветена снимка.
Също така забелязах, че стана много тихо и двигателят на нашата кола също започна да работи много по-тихо, отколкото преди. Погледнах Google Maps в телефона на майка ми и той показа, че се движим по напълно прав участък от пътя и няма никакви обекти наблизо.
Тогава забелязах още една странност, останалите коли бяха изчезнали. Шофирахме в пълна самота. Минаха 15 минути и през това време не видях нито една кола. Тогава забелязах, че и родителите ми разбират, че нещо нередно има тук. Мама каза, че може би е пропуснала да напусне магистралата, а татко съобщи, че е следил пътя и не е видял нито един изход от дълго време.
Четете още: Матрицата – как умовете ни се програмират да създават тази реалност
Прекарахме още няколко минути в мрачно мълчание. Тогава видях една кола пред нас, а после още една. И точно там, по края на пътя, започнаха да се появяват различни сгради. Появиха се все повече коли. Скоро забелязахме отбиването от магистралата и продължихме в напълно нормална обстановка. Цветът също се върна на небето и всичко останало.
По-късно, няколко пъти се опитвах да говоря с родителите си за този случай, но те не искаха да говорят за това. Изглеждаше, че за тях това беше напълно непонятно. Баща ми, когато правих опити да говорим за инцидента, започваше да превключва разговора ни на друга тема.
Стигнах до заключението, че нещо по магистралата сякаш ни е “изключило” от реалността. Ако не се бяхме върнали, колко време щяхме да пътуваме по този безкраен път? И как сме се вмъкнем в тази “точка”? Ако не бяхме отклонили, виждайки най-сетне изхода, какво щеше да ни чака в края на тази магистрала? Може би тогава никога нямаше да се върнем в нашия свят?
Това се превърна в най-големия ми страх. От това пътуване мина повече от година и скоро ще трябва отново да отидем при братовчед ми в Ню Джърси. По същия път …
Сега се страхувам, че това може да се случи отново.
