ОБЩЕСТВО

Шокиращо разследване доказа: Адвокати и политици саботират държавата в дела за милиарди

Герои на този разказ са адвокатите Ивайло Дерменджиев и Първан П. Първанов. И двамата са известни повече с образа, който си създават, през медиите, отколкото като велики юристи, печелещи дело след дело. Общото между тях е, че и двамата опитват да променят начина, по който държавата организира защитата си в международни арбитражни спорове. Първончално, недоволстващи, че адвокати от техния ранг не могат да се класират като представители на държавата, или поне като подизпълнители. След това като представители на трети страни, които съдят България в международни арбитражи. И в двете си роли искат държавата да промени подхода си така, че да пасва на техните цели.

За да стане ясно, че нищо ново не е измислено, на сцената излиза и „Бай Ганьо – журналист“, когато от сайта bird.bg започват да маскарят с внушения, намеци, и препратки към щяло и нещяло успешния модел, по който държавата се защитава в международни спорове, постигайки 99,99% отхвърляне на предявените претенции в размер на 1,349 милиарда евро и 1,336 милиарда щатски долара, а когато е ищец по едно дело са ѝ присъдени 80,6 милиона евро. В очите на Дерменджиев, Първанов и bird.bg един от най-добрите резултати, постигнати не само в Източна Европа, но и в Европа и света като цяло e порочен.

Всичко, което ще прочетете по-надолу, е базирано на публични записи на техните изказвания – статии, писма, становища, фейсбук статуси и малко институционална кореспонденция, станала достъпна благодарение на източници.

Всеки по своя път, накрая заедно

Опитът на Ивайло Дерменджиев с държавата датира от началото на този век, когато Гад Зееви, приватизатор на БГА „Балкан“ съди страната в лицето на Агенцията за приватизация (АП). Ивайло Дерменджиев е избран именно от АП и води защитата й по арбитражния спор до конституирането на самата държава чрез Минитерски съвет като ответник. Когато трибуналът признава правителството като водещ ответник, нейното представителство, както в последните 125 години, започва да се води от Министерство на финансите. То избира международната адвокатска кантора Freshfields Bruckhaus Deringer, а адвокат Дерменджиев и кантората му „Симеонов и Дерменджиев“ представляващи Аагенцията за приватизация, стават съ-адвокати, работещи за втория ответник.

Работата на Министерство на финансите с Дерменджиев е трудна, изнервя и двете страни, има взаимни упреци. В крайна сметка, претенцията на Гад Зееви е отбита, а заслугите за това се включват и в статистиката на държавата, и на Дерменджиев. Оказва се, че следващото десетилетие и половина Министерство на финансите така и не стига до услугите на Дерменджиев, пряко като възложител, или косвено, ако той стане подизпълнител на по-голяма кантора.

Проверка по рама

Точно това събира Дерменджиев и Първанов. През 2016 година двамата публикуват статия в „Капитал“, озаглавена „Хаосът в България води до все повече арбитражни дела“. Подзаглавието, както и първия абзац на статията съобщават, че годините на произвол от страна на държавната администрация в най-широк смисъл (законодателна и изпълнителна власт) могат да доведат до присъди срещу държавата, които имат потенциал да я вкарат в „необратима дългова спирала“.

Въпреки, че според увода на статията, в държавата се шири произвол и тя самата е в разпад, двамата не споменават да са против участие в нейната защита. Всъщност, точно обратното. Те твърдят, че има по-добър начин България да организира защитата си. Обясняват, че плащаме твърде скъпо за чуждестранни адвокати. Критикуват процедурите за избора им, че били твърде строги и допускали малък брой световноизвестни кантори да се класират до кандидатстване, като в същото време било много важно кои са местните адвокати подизпълнители.

Казват: „Каквато кайма забъркаш, такова кюфте ще изпържиш“, твърдейки, че фактическият изход от едно дело зависи от фактическата обстановка по делата, а не от приложимото право. Проблемът обаче е, че подизпълнителят се избира без някакви критерии и твърдят, че по този начин Министерство на финансите диктува на представителите си кой да е местният подизпълнител от водещите адвокати.

Посочват, че срещу държавата се водят три дела за над един милиард лева, възможно е да се повдигне четвърто, а се чака и решение по казуса с АЕЦ „Козлодуй“, но там претенцията е срещу Националната електрическа компания и отделно срещу държавата. Без изрично да издигат кандидатурата си, чрез статията опитват да демонстрират капацитет и съветват правителството какъв подход да избере като ответник срещу Фонда на Оман, който съди България заради фалита на КТБ.

Пауза от пет години и пак

Пет години по-късно, България вече има редица спечелени дела по международни арбитражни спорове. Всъщност, няма нито една загуба. Единственото загубено дело е от Националната електрическа компания, но то не е срещу България. При него съдът уважава претенцията на „Атомстройекспорт“ на 60% – само 600 млн. евро от първоначално опискани 1.1 млрд. евро. Паралелният иск срещу страната ни, по който ответът се организира от Министерство на финансите, е оттеглен от „Атомстройкеспорт“.

Магазин за Акумулатори

Очевидно е, че или аргументът на Дерменджиев и Първанов за надделяващата важност по избора на местен адвокат не издържа, или чуждестранните адвокати на държавата са намерили подизпълнители, с които работят успешно и разпределението на отговорностите помежду им сработва в полза на данъкоплатците.

След като държавата не променя подхода, с който организира защитата си, Дерменджиев и Първанов се ориентират към представителство на страни, които търсят пари от България.

През април миналата година в Министерство на финансите пристига уведомително писмо, че наследниците на Литовския бизнесмен Денис Ершов, представлявани именно от Международна арбитражна камара (фирма в Ню Йорк, от която е част Първанов) и Адвокатско дружество „Симеонов & Дерменджиев“ претендират от България 840 млн. щатски долара с намерение да заведат международно арбитражно дело срещу държавата в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка.

Първанов представлява също израелските бизнесмени Моти Рамот и Рами Леви, собственици на компанията „Витоша Ризорт 2000“ в иск за 154 млн. евро. отново пред чуждестранен арбитраж. Колко успешно се справя, още не може да се каже, тъй като няма нито споразумение, нито арбитражно решение.

След като Ивайло Дерменджиев е избран за председател на Висшия адвокатски съвет, на 6 октомври миналата година кантората му праща писмо до White&Case – една от фирмите, които представляват България. След като изтъкват колко голям адвокат е самият Дерменджиев, от кантората пращат благопожелания и очаквания за сътрудничество в постигането на съществуващи и вероятно бъдещи общи цели.

Месец по-късно са третите за миналата година избори, новоизбраната коалиция се споразумява прерогативът на финансовото министерство да организира защитата на държавата да се прехвърли към правосъдното министерство. Дирекцията, отговаряща за това, трябва да се закрие. Официалният мотив на правосъдното министерство е, че така ще се постигне повече ефективност и администрациите в различни ведомства, отговарящи за сходни процеси, ще се слеят в една.

Неофициално, двама бивши министри на финансите обясняват, че битката е за адвокатските хонорари, а очакванията им са веднага щом правосъдното министерство получи власт, то да възложи защитата на български кантори. За да стане това, Министерство на правосъдието предлага промени в Гражданско процесуалния кодекс.

По време на задължителното обществено обсъждане Висшият адвокатски съвет, чийто председател е Дерменджиев обсъжда обща позиция, но до такава не се стига, защото мнозинството са против. Негативни становища пращат също Върховният касационен съд, професорите Ангел Калайджиев и Пламен Киров. Това принуждава председателя на ВАдС да прати свое становище, колко хубаво ще е ако прехвърлянето на прерогатива от финансите към правосъдието се случи. Професионалната общност реагира силно негативно. В парламента постъпва становище, целящо специално да обори аргументите на Дерменджиев.

Твърденията на адвокат Дерменджиев, меко казано, са направени на пух и прах от контрааргументите на професора по право от Нов български университет Благой Видин. Не става въпрос само за надделяваща аргументация. Професор Видин доказва някои твърдения като фактически неверни, оспорва твърденията на Дерменджиев какво право ще стане централно за арбитражите в бъдеще, пред кои съдилища, ще се повдигат исковете и твърденията за „ненадмината правна експертиза“ на правосъдното министерство.

Категоричната съпротива на огромната част от юридическото съсловие принуждава правосъдното министерство да оттегли законопроекта си.

Следва втори напън, но вече министърът на финансите Асен Василев предлага промяна в Устройствения правилник на министерството, с която се разкрива Институт за стратегически анализи и прогнози (нещо като закритата от Симеон Дянков през 2020 година Агенция за икономически анализи и прогнози). За целта Дирекция „Съдебна защита“ в Министерство на финансите, отговаряща именно за организация на представителството ни по дела, трябва да се закрие. Служителите й да се прехвърлят в правосъдното министерство (ако се навият), а директорът, да се съкрати.

За да се стигне до тук дирекцията вече е привлякла неприязънта на Василев. Именно тя изготвя запитване до американските адвокати на България как трябва правителството да третира санкционираните българи по американския закон „Магнитски“, както и техните роднини и фирми. Отговорът на американците е, че всяка държава, различна от САЩ, е свободна да работи със сънкционираните и няма да последват никакви санкции, нито за нея, нито за нейни граждани, нито за нейни фирми. Единственото ограничение е банки да не осъществяват доларови преводи от и за санкционираните, или от тяхно име и в техен интерес, доколкото е възможно да го установят в рамките на разумните усилия.

Наученото със сигурност не се е харесало на Василев, защото не води до никаква промяна във водената вече политика. Създадените „черни списъци“ остават, докато българският съд не ги премахва като незаконни. Становището от американските адвокати се крие и до днес, което показва, че Дирекция „Съдебна защита“ се явява нещо като административна съвест на Асен Василев, която изпитва институционална гузност вместо него и той с радост е готов да се освободи от нея.

Против инициативата се изказва и трети бивш министърна финансите – Петър Чобанов, който в интервю пред  Нова ТВ през юли критикува правителството на Кирил Петков, че в последните си дни с постановление променя 140-годишната утвърдена и успешна практика за организация на държавната защита, с потенциал да ни струва милиарди. Това не спира кабинета „Петков“, и той приема ПМС за прехвърляне на прерогатива в правосъдното министерство.

Дни по-късно на власт идва служебното правителство на Гълъб Донев и отменя прехвърлянето с ново постановление. Връщайки прерогатива в Министертво на финансите кабинетът увеличава с 50 милиона лева бюджета му, за да може то да се разплати с адвокатите ни, към които държавата е натрупала просрочия за близо 30 милиона лева само към края на юни. Въпросните 50 млн. лв. бяха извадени от бюджета на финансите през февруари с идея да се дадат на правосъдното министерство и тогава промяната не предизвиква публично внимание. Едва връщането на парите към финансовото министерство обаче става повод за ново включване на Дерменджиев и Първанов.

Тук инициативата е по две направления. От една страна Дерменджиев води комуникация от името на Висшия адвокатски съвет с Министерство на финансите без да е получил съгласие за такава от останалите членове, а от друга сайтът Bird.bg подема кампания очерняща съществуващия модел за организация на държавното представителство и обслужващите кантори. С фейсбук коментари се включва и профил с името и снимката на адвокат Първанов.

В тристранично запитване, подпечатано с печат на Висшият адвокатски съвет, но без текстът му да е одобрен от членове на съвета, адвокат Дерменджиев обръща внимание, че служебното правителство отменя ПМС-то на кабинета „Петков“ и оставя функцията по организиране на държавната защита в международни инвестиционни спорове на Министерство на финансите. Споменава и върнатите в МФ 50 млн. лв., като нещо ново, без да се държи сметка, че по-рано същата сума е извадена от бюджета на финансите.

Дерменджиев иска финансовото министерство да представи информация за всички искове срещу държавата и техния изход, за всички правни фирми, които са ни представлявали, за техните хонорари, за адвокати, работили като подизпълнители, и за експерти, наемани от представтелите ни през последните години, както и за техните възнаграждения.

Ако ставаше дума за загубени дела, подобно запитване щеше да прилича на основателен стремеж към публичност как се пилеят държавни пари и кои прибират най-много. Но когато България няма загубени дела, информацията, която се търси, по начина, по който се търси и от човека, който я търси, повече напомня за опит да се придобие чуждо познание и чуждо ноу хау, за да може от него да се възползват трети лица.

Отговорът на Министерстов на финансите показва институционална твърдост, каквато не се е срещала отдавна по българските географски ширини. Той започва уважително и дава дължимите от отговорно правителство обяснения.

Дава сравка как се избират адвокатските кантори – не с обществена поръчка всеки път, когато срещу нас се заведе дело, защото това би могло да доведе до пагубна забава. Вместо това се сключват рамкови споразумения, като при избора се взимат предвид почасовата ставка на адвокатските хонорари (сътрудници, партньори, старши и управляващи партньори), изискване за участие в делата ни на конкретен брой адвокати с успешен опит в международни спорове, наличие на застраховка професионална отговорност и т.н.

Двете кантори, които понастоящем ни защитават са Arnold & Porter и White & case, които са съответно с 84% и 72% спечелени дела и се класират на първите две места в света по успеваемост в типа дела, за които ги наема държавата.

Министерство на финансите посочва кои са българските адвокатски кантори, наемани като подизпълнители от чуждестранните правни кантори, но отказва да посочи данни за консултантите и експертите, техните хонорари и т.н. Изтъква, че не е задължено да води типа аналитичност, който изискват от Висшия адвокатски съвет. Нещо повече.

Обръщат внимание, че според Закона за адвокатурата (по-специално чл. 122) Висшият адвокатски съвет няма отношение към организацията и провеждането на процесуалното представителство на държавата пред българските съдилища, пред чуждестранни съдилища и по международни арбитражни спорове. Тоест, председателят на ВАдС придава незаслужена важност на оглавяваната от него организация във формулирането на основания, на които иска информация от финансовото министерство. След това нещата придобиват личен характер.

Министерство на финансите напомня на адвокат Дерменджиев, че наследниците на литовския бизнесмен Денис Ершов търсят от държавата 840 млн. щатски долара и техни представители са именно International Arbitration Chambers от Ню Йорк (кантора, в която работи Първан Парвънов) и българската кантора „Симеонов и Дерменджиев“.

„Като се има предвид посоченото по адрес на председателя на Висшия адвокатски съвет – адв. д-р Ивайло Дерменджиев е налице конфликт на интерси по отношение на въпросите, свързани с организирането и провеждането на представителството на държавата по международни арбитражни дела, доколкото той е адвокат на насрещни на държавата страни“, се казва в писмото на финансовото министерство. То натъртва също, че ако ВАдС излезе със становище относно постановлението на служебното правителство, с което отменя постановлението на кабинета „Петков“ за прехвърляне на съдебната защита като отговорност от финансовото към правосъдното министерство, ако адвокат Дерменджиев участва в съставянето му, то становището ще се разглежда като предоставено при наличие на сериозен конфликт на интереси.

Следва медийна атака от сайта bird.bg. Първо през фейсбук статус, който хвали Министерство на правосъдието, че опитало да се захване с организация на държавната защита и внушава, че е обичайна практика да губим милиарди („Те така го представляват, че обикновено България губи милиарди“ – цитат от статуса), изхождайки от единствената загуба – казуса с АЕЦ „Белене“, по който държавата не губи. Губи НЕК.

Отдолу коментира профил с името и снимката на адвокат Първанов, който заявява: „Мога да потвърдя от първа ръка, че МФ и адвокатите му харчат крайно неоправдано. Първо, водят се дела, които въобще не трябва да се водят; после, водят се на тарифи, които са надути и непазарни; трето, в рамките на самите арбитражи се повдигат безумни аргументи, които още от самото начало е ясно, че няма да са успешни, само да има какво да работят адвокатите; и четвърто логистиката по (безумните) аргументи е абсолютно излишна (пример: превежда се 2300 страници законодателство, от което по делото са относими 30 страници; Превеждат се идентични документи вече приложени от едната страна в по-ранна фаза на производството; наемат се “експерти”, които не са експерти по конкретния проблем по делото, които пишат хиляди страници тенденциозен; необективен текст, само, за да се плащат хонорари и да се създава “материал”, който адвокатите (които са на $600-$800 на час) да обработват). И така, колелото се върти….“

Профилът не уточнява, дали е добил това впечатление от собствен опит в арбитражните битки срещу държавата и дали реално не се жалва от факта, че държавата опитва да спести пари на данъкоплатците, като полага усилия да спечели делото, по което е ответник на неговите клиенти – Моти Рамот и Рам Леви. Опитва ли профилът да каже: Държавата плаща много, за да може убедително да обори аргументацията, която аз и моите колеги сме подготвили за клиентите ни с цел да им докараме 150 милиона евро от джоба на българските данъкоплатци с делото, което водят срещу България.

Когато същият профил заявява, че знае „от първа ръка“ как държавата води дела, които според него „въобще не трябва да се водят“, трябва да уточни иска ли държавата да абдикира и да развее бялото знаме именно по негово дело. Просто да уточни принципно ли говори, или изхождайки от частен интерес, което го поставя в конфликт на интереси също като Ивайло Дерменджиев, когато бидейки страна, опитва да влияе върху начина, по който държавата организира защитата си. Коректността го изисква.

Седмица след този статус в сайта Bird.bg излиза статията „Три кантори прибират милиони за арбитражни дела на България, Цеко, Ковачки и Пеевски“. Като автор е посочен Гешо Иванов, навярно псевдоним, измислен от заиграване с името на главния прокурор Иван Гешев.

Текстът е пример за антижурналистика.

Приложени са всички инструменти на омаскаряването, познати още от времето на Алеко Константинов. Твърдения не се правят, има само внушения, базирани на факти. Внушенията представят адвокатските кантори, представляващи България съзаклятници в защитата на всичко лошо у нас, което според Bird.bg включва Пеевски, Христо Ковачки, Ахмед Доган (наречен „почетен дюнерджия“). Намеква се, че адвокатите ни в конфликт на интереси жертват българския интерес за да защитят руския, понеже Русия им плащала повече по други дела, за които ги е наела. Пак не се казва нищо в прав текст, призивът е „сами преценете по кое дело американската кантора се е старала повече“, Твърди се, че кантори с хиляди служители и милиарден оборот са „абонирани за държавната ханилка“, сякаш България е някакъв ключов пазар за адвокатите и без поръчките от българското правителство те ще трябва да затворят. В пасквила за пореден път се итерира за загубения арбитраж на НЕК срещу „Атомстройекспорт“ и отказа да се обжалва решението, с което сме осъдени да платим 600 млн. евро.

Премълчава се, че България е спечелила всички международни арбитражни дела, по които защитата е организирана от МФ и като ответник е постигнала 99,99% отхвърляне на предявените претенции в размер на 1,349 милиарда евро и 1,336 милиарда щатски долара, а като ищец по едно дело са ѝ присъдени 80,6 милиона евро. Това е един от най-добрите резултати, постигнати не само в Източна Европа, но и в Европа и света като цяло.

И сега за десерт. Адвокат Първан Първанов е кандидатствал за работа в White & Case, но не е бил нает. Същата кантора, на която иначе държавата плащала прескъпо.

Като се тегли чертата се получава следното.

Адвокати, които първоначално недоволстват, че държавата не позволява на юристи от техния ранг да я представляват, било то директно, или като подизпълнители, смятат, че държавата върши безобразия, но въпреки това я съветват как да се защитава, когато я съдят за въпросните безобразия. След това въпросните адвокати започват да представляват трети страни, които съдят България или възнамеряват да я съдят и междувременно самите адвокати атакуват начина, по който България организира защитата си и искат моделът да бъде променен, когато историята е показала, че работи безотказно.

От политическа гледна точка заклчюенията също са интересни.

В последните 12 месеца „Да България“ и „Продължаваме промяната“ съзнателно или не, за контекста, в който прокарват инициативата си, опитват да прехвърлят организирането на държавното преставителство от Министерство на финансите в Министерство на правосъдието. Последователното усилие се изразява в предлагането на една зоконодателна промяна и две постановления на Министерски съвет във време, когато дела за милиарди са във финалната си фаза. Тази упорита безотговорност трябва да се помни и да се добавя към онзи милиард, който Продължаваме промяната ни докараха да плащаме под формата на допълнителни лихви по новите държавни заеми.

Псевдореформата на бившия правосъден министър Надежда Йорданова устройваше перфектно адвокатите, които съдят България и внасяше несигурност в защитата на самата държава.

Автор: Стефан Антонов

Източник: „Гласове“

Не пропускай

Back to top button
bahçeşehir korsan taksi
bahçeşehir korsan taksi
çanakkale escort bolu escort giresun escort kırıkkale escort manisa escort muğla escort osmaniye escort