След десетилетия чакане той вече е държавен глава не само на Обединеното кралство, но и на 14 други страни, включително Канада и Австралия. Очите на света са вперени в него, когато той намята мантията на крал.
Чалз Трети далеч не е толкова популярен като символ на монархията, колкото беше покойната му майка Елизабет Втора. Тя взе и част от решенията, които проправят пътя на управлението му – например когато даде съгласието си Камила да бъде с титла кралица консорт, а не принцеса. Така му осигури важна лична подкрепа още при поемането на една от най-прочутите роли и отговорности в света на възраст, в която повечето хора отдавна са пенсионери.
Най-дълго чакалият престолонаследник в британската история е и най-възрастният нов крал.
Както и най-опитният нов монарх. Имаше достатъчно време и прояви нужната активност, за да е познат по света, включително с личните си позиции по обществени въпроси, които като монарх ще трябва да премълчава. Освен това влиза в Бъкингамския дворец с няколко проблема в багажа си.
Много от предстоящото да се случи зависи лично от него, защото няма длъжностна характеристика за това какво е да си крал.
Известно е, че – подобно на майка си – той вече няма нужда от паспорт, шофьорска книжка или очакване да заема позиции по политически въпроси. Както и че е единственият лидер в страната с еднолично право да обявява война. Забележителното царуване на кралица Елизабет II бе белязано и от това, че тя нито веднъж не даде интервю и се придържаше към публична политическа неутралност, каквато се очаква от един монарх.
„Той знае още от най-ранните си дни, че стилът му ще трябва да се промени. Обществеността няма да иска монарх в кампания“, казва професор Върнън Богданор през Би Би Си. „Не съм толкова глупав. Осъзнавам, че е отделно занимание да бъдеш суверен“, каза Чарлз в интервю за британската обществена медия през 2018 г. „Идеята, че някак си ще продължа точно по същия начин, е пълна глупост.“
Но Великобритания е многообразна, мултикултурна, мултирелигиозна страна и Богданор очаква новият крал да опита да действа като обединяваща сила, като полага по-видими усилия за свързване с етническите малцинства и групите в неравностойно положение. Както и по-голямо кралско покровителство над изкуствата, музиката и културата – иначе казано, повече Шекспир и по-малко конни надбягвания.
Новият крал със сигурност ще започне с множество послания за приемственост с епохата на майка му, в която той самият бе с продължително обществено присъствие. Но се смята, че той вижда монархията не в засилена, а в по-отслабена роля. Което на първо време означава, че ангажираните кралски особи ще са по-малко – с Чарлз, Камила и престолонаследника Уилям със съпругата си Катрин в центъра.
Близки и приближени го описват като сдържан и дори срамежлив, среща се и изразът „чувствителна душа“. Съпругата му казва, че е „доста нетърпелив и иска нещата да са свършени вчера“. Както и че в семейна среда не е толкова сериозен, „играе с децата, четейки им „Хари Потър“, като озвучава гласовете на героите“. Чарлз искрено е загрижен за света, в който внуците му ще живеят.
Известен е отдавна с ангажираността си по проблеми като изменението на климата и органичното земеделие, опазване на културното и архитектурно наследство и запазване на традиционните занаятчийски умения, но в същото време насърчаване на иновациите и промяната, макар да е подчертавал, че това не е позиция на престолонаследника, за да не ангажира с нея двореца.
Негов служител казва, че новия крал е безмилостно заета и мотивирана фигура, „кълбо от енергия“, поемащ огромно натоварване. Принц Хари бе споделил, че е „човек, който вечеря абсурдно късно, след това отива да работи на бюрото си и ще заспи върху бележките си“.
- Има силно чувство за дълг, идващо от майка му заедно с нейната религиозна вяра и силното й чувство за хумор.
- Бил е покровител или председател на повече от 400 организации и през 1976 г. основава своя собствена водеща благотворителна организация, Prince’s Trust, използвайки обезщетението си от Кралския флот.
- Помогна на почти 900 000 млади хора в неравностойно положение от някои от най-бедните части на страната и това му даде представа за редица социални проблеми.
Подозираха го в политическа намеса, особено след като се разбра, че от 2004 г. пише частни писма до министри от 2004 г. по въпроси като земеделие, градско планиране, архитектура, образование… Един от получателите на такива писма коментира, че не е изпитвал някакъв натиск как да си върши работата. Чарлз каза през 2006 г.: „Ако това е намеса, много се гордея с това.“
Според проучване, проведено от YouGov през декември 2021 г., популярността му нараства, като почти две трети от хората го виждат в положителна светлина. Но докато 53% смятаха Елизабет II за най-яркото олицетворение на монархията, за него така отговориха 14%. Популярността му е по-слаба сред по-младите хора (те го поставиха на 11-о място в кралското семейство), което може би обяснява защо синът му Уилям е много повече харесван от британците.
Таблоидите ще изчакат със сензации за кралското семейство в периода на траур и известно време, може би до коронацията му след няколко месеца. Но новият глава на кралското семейство ще трябва да се бори с ненаситния апетит за истории за интриги в двореца, за принц Хари и Меган и връзката им с кралското семейство, за отношенията им с брат му, вече принц на Уелс, и съпругата му, получила същата титла като майка им Даяна.
Това не е неговата естествена територия, а в края на 2022 г. тепърва се задава публикуването на мемоари на Хари, които неговите издатели представят като откровен разказ за неговите „преживявания, приключения, загуби и житейски уроци“. Penguin Random House, за която се смята, че е платила 20 милиона долара за книгата, я описва като „интимна и искрена“. В нея ще се разказва за живота му до наши дни и всички очакват още разкрития за отношението на двореца към съпругата му, херцогинята на Съсекс, както и за това как се е справило кралското семейство със смъртта на майка му, когато той е на 12 години, или за връзката между баща му и Камила. Чарлз може да поиска да види съдържанието преди публикуването и да използва адвокати, за да задържи извън печат чувствителните семейни тайни или спорните твърдения.
Има и друг проблем с Хари – спори с министерството на вътрешните работи за охраната му, когато е в Обединеното кралство. Той заведе дело пред Върховния съд, твърдейки, че промяна в нивото на защита, която е получил, го е накарала да се чувства несигурен, въпреки че е предложил сам да плаща за охранителите.
Над репутацията на Чарлз Трети не се е разнесъл и облакът от полицейското разследване на неговия Prince’s Trust (една от трите основни благотворителни организации на монарха) по обвинения, че е искала дарения в замяна на подкрепа за препоръки за почести. Кралят отрече да знае за това, но главният изпълнителен директор на фондацията, неговият дългогодишен помощник Майкъл Фосет, вече се оттегли. Седмичникът Mail on Sunday разкри, че Фосет е предложил да помогне на саудитски милиардер да получи рицарско звание и британско гражданство в замяна на щедри дарения.
Впрочем Чарлз по принцип трябва да реши как да постъпи с мрежата си от благотворителни организации, които се фокусират върху различните му интереси от архитектура и планиране до околна среда. Едно от предложенията е, че Prince`s Trust може да стане напълно независима.
Трети проблем идва по линия на брат му принц Андрю. Той се споразумя (вероятно да плати £10 милиона) с Вирджиния Гифър по нейния иск за сексуално посегателство в американските граждански съдилища. Кралят може да бъде изправен пред продължителен натиск да разкрие как кралското семейство е помогнало на по-малкия му брат да намери парите. Бъкингамският дворец отказваше досега да коментира съобщенията, че кралицата ще допринесе за споразумението от личния си доход, получен от имението в херцогство Ланкастър.
Не на последно място, кралят вероятно ще се изправи пред три законови битки. Първа такава битка се очертават кампании сред някои от 14-те подвластни страни и територии. Предизвикани от смъртта на кралицата, някои от тях ще опитат да последват примера на Барбадос от миналата година и да станат република, а не част от конституционна монархия. Републиканците в Австралия вероятно ще бъдат окуражени, а в някои страни от Британската общност като Ямайка и Белиз възкачването му на трона ще изисква референдум за потвърждаване на новото статукво. Чарлз Трети, изглежда, не бяга от сериозен разговор по темата.
Извън Обединеното кралство основно предизвикателство ще бъде предефинирането на по-модерни отношения в Британската общност. Като нов монарх и ръководител на общността неговите посещения в страните членки може да засегнат повече теми като трудното наследство от колониализма и робството. Дали гласовете за обезщетения, платени от Лондон, ще си пробият място в такива разговори?
Призиви за реформа на монархията може да дойдат и от страната. Малцинство, поне засега, се обявяват за нейното премахване. С продължаващия натиск за шотландска независимост и напрежението около управлението на Северна Ирландия той също е изправен пред заплахи за Обединеното кралство.
„Ако Чарлз иска да участва в политиката, да се кандидатира на избори“, предупреди група, лобираща за отмяна на монархията.
Години наред Чарлз се намираше между по-традиционния стил на монархия, към който майка му се е придържала и при която е отгледан, и една по-модерна, достъпна версия, която олицетворява неговият син, а сега наследник, принц Уилям, коментира „Ройтерс“.
Има известно противоречие в това, че той преследва социално-либерални каузи, от една страна, докато е вътрешно консервативен, от друга. Тази двойственост според някои коментатори може да се окаже трудна и за Чарлз, и за обществеността.
„Принц Чарлз е украшение за нашия обществен живот, но това ще престане да бъде очарователно, ако се опита да се държи по същия начин, когато е крал“, каза неназован висш министър пред лондонския „Таймс“.
„Може би не трябваше да се изненадвам, че толкова много хора не успяха да проумеят какво правя. Толкова много, изглежда, мислеха или им беше казано, че просто скачам от една тема на друга, от архитектура в един момент към селско стопанство в следващия. Това, което всъщност се опитвам да демонстрирам, е, че всички тези теми са напълно взаимосвързани и трябва да разгледаме цялата картина, за да разберем проблемите, пред които сме изправени.“
През 2014 г. Чарлз предизвика дипломатически скандал, когато бяха публикувани частни коментари, в които според съобщенията след анексирането на Крим от Русия той оприличава руския президент Владимир Путин на Адолф Хитлер.
„Той има възглед за света и иска да наложи своя възглед за този свят, така че по всякакъв начин не иска да се съобразява с очакванията, така че това го прави бунтар“, каза Том Бауър, който е написал биография на Чарлз, за да съвпадне с неговия 70-и рожден ден. „Мисля, че ако той е крал бунтовник, монархията ще бъде в опасност.“
Автор: Петър Карабоев
Източник: „Дневник“
