Отпадъците се превърнаха в барикади
Купища торби с отпадъци, оставени от стачкуващите чистачи, продължават да се трупат в Париж, като отчасти успешно служат като импровизирани барикади за протестиращите. Шокиращи кадри от тихите някога парижки улици, по които толкова обичаха да се разхождат знаменитости, туристи и обикновени граждани, обикалят социалните мрежи. Тези алеи са се превърнали в непрекъсната, разкъсана, на места изгорена купчина отпадъци, по-висока от човешки ръст.
Демонстрациите, предизвикани от опита на френския президент Еманюел Макрон да повиши държавната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години, ескалираха в насилие през последните десет дни. През следващите дни синдикатите са планирали още протести, които ще окажат по-голям натиск върху и без това затрудненото правителство на Макрон и вече накараха британския крал Чарлз III да отмени дългоочакваното си посещение във Франция. „Няма да признаем нищо пред насилието“, каза Макрон на пресконференция в петък след срещата на върха на ЕС в Брюксел.
Според министъра на вътрешните работи Джералд Дарманин вратите на кметството на Бордо са били подпалени в четвъртък, а в Париж са регистрирани 903 пожара. Министърът обвини радикални анархистки групи в сблъсъци с полицията, трошене на витрини и подпалване на несъбрани боклуци. „Съюзът на кралете във Версай беше разпръснат от народа“, веднага осмива властите Жан-Люк Меланшон, лидер на Invictus France, яростен критик на Макрон. „Британците добре знаят, че Дарманин е безполезен, когато става дума за сигурност“, добави той, атакувайки френския вътрешен министър, който беше силно критикуван от британската преса след фиаското със сигурността на миналогодишния финал на Шампионската лига в Париж. France 24.
От 6 март в Париж не се събира боклук, в резултат на което маскирани протестиращи могат да изгорят хиляди тонове отпадъци, отбелязва британският вестник Daily Mail. Профсъюзите настояват за уверението на Макрон, че пенсионните реформи ще бъдат залегнали в закон по-късно тази година без гласуване в долната камара на парламента.
Чучелото на Макрон беше изгорено на митинг
Край площад „Конкорд“ в столицата бяха изрисувани заплашителни графити с надписи „Смърт на краля“ и „Обезглавяване на Макрон“. Протестиращите изгориха чучело на президента, който беше приравнен на монарха с „неговото презрение“ към републиката.
Повече от 450 демонстранти бяха арестувани в четвъртък, а около 300 митинга в цялата страна привлякоха най-малко един милион протестиращи, според синдикатите. Събитията в Париж бяха предимно мирни, с няколко ожесточени сблъсъци с полицията в четвъртък вечерта. Сблъсъци между полиция и протестиращи имаше и в западните градове Нант, Рен и Лориен.
Железопътните и въздушните комуникации бяха прекъснати, както и работата в петролните рафинерии. Училищата също бяха засегнати, тъй като учителите се присъединиха към стачката. Айфеловата кула и дворецът Версай бяха затворени в четвъртък.
В петък протести имаше и във Франция. Що се отнася до железопътния транспорт, средно три от пет влака поеха по маршрутите, редици от камиони блокираха достъпа до пристанището на Марсилия за няколко часа, а още повече боклук се натрупа по улиците на Париж.
Синдикатите призоваха за десети национален ден на действие във вторник, 28 март. Най-малко 4000 полицаи и жандармеристи се очаква да бъдат мобилизирани за случая, вече изтощени след седмици на протести. „Намираме се в навечерието на бунт“, каза старши офицер от полицията за борба с безредиците в статия в Mediapart във вторник, отбелязвайки повишения риск от жертви, тъй като изтощените и преуморени служители на реда са изправени пред нарастващи нива на гняв и насилие. „Президентът си играе с огъня“, добави офицерът, пожелал анонимност. „Това може да завърши с трагедия: смъртта на протестиращ.“
След Макрон – дори потоп
Вътрешният министър Дарманин, обикновено считан за хардлайнер в правителството на Макрон, беше сред министрите, които умоляваха президента да не прилага член 49.3 – и има защо. Той беше наясно с потенциалната ответна реакция от страна на милиони французи, докато наблюдаваше как месеците на мирни протести се превръщат в изблици на насилие и сблъсъци с полицията.
От началото на протестното движение синдикатите призоваха правителството да не игнорира милионите мирни демонстранти, които излязоха по улиците в градове и села в цялата страна, предупреждавайки за тежки последици, ако остане глухо за гнева им.
Въпреки цялата ярост на протестите, които биха могли да се засилят, ако студентите се присъединят към тях, както през май 1968 г., рискът самият Макрон да напусне поста е почти нулев. След като е „оцелял“ след вот на недоверие към правителството, той може да се опита да промени кабинета си и да уволни премиера Елизабет Борн, но президентската система във Франция е проектирана така, че лидерът е почти гарантирано да остане президент до последния ден на неговия мандат, тоест до 2027 г., отбелязва колумнистът на „Политико“.
Така че по-големият въпрос е какво ще се случи, след като Макрон, чийто лидерски стил често се описва като кралски дори по стандартите на Френската монархическа република, напусне политическата сцена завинаги. Тъй като му е забранено по конституция да се кандидатира за трети мандат, Макрон ще остави след себе си управляваща партия без лидер начело, тя може да престане да съществува без него, създавайки вакуум, в който крайнолевите и крайнодесните лидери, включително три пъти президентски кандидат Марин Льо Пен, копнеж за запълване. И докато Макрон вече е твърдо на власт, парламентарният бунт, пред който правителството му се изправи тази седмица, и хаосът, който е обхванал страната, повдигат въпроси за бъдещето за всеки, който се надява Франция да остане здраво обвързана с проевропейската политика и про-НАТО либерален лагер. С други думи, „след Макрон – поне потоп“, завършва изданието.
