Сръбски дневници: Уран за славяните. Кореспондентът на „РГ“ откри място на Балканите, което се заобикаля от „невидимата“ страна

Обръщам се и … вече съм пилот! На екрана на монитора се виждам в летателна екипировка, летя нанякъде. Или атакувам американския „невидим“, или сам го пилотирам. За щастие всичко е виртуално.

За F-117 Nighthawk („Нощен ястреб“) ловувах дълго, дори много.

Има само две места на Земята, където могат да се видят тези „стелт“ самолети. Всички F-117 бяха изведени от строя от американската авиация и прехвърлени в известното „гробище на самолети“ в пустинята в Аризона. Но те се поддържат в готовност за полет и понякога дори се вдигат във въздуха. Вярно е, че няма да ви пуснат и мен в тази авиобаза (Дейвис-Монтан), съоръжението е секретно, затворено за обществеността.

Но има и по-добър начин: един „Nighthawk“ е в Белград.

През пролетта на 1999 г. падането на този самолет се превърна в световна сензация. Особено когато станаха известни подробностите: той не падна поради технически проблеми, а беше свален.

Останките му бяха изложени от сърбите в Музея на югославската аеронавтика. Ако случайно летите през летище Белград. Никола Тесла, тогава не жалете нито час време. Музеят е на няколкостотин метра от пътническия терминал – в сграда, наподобяваща гигантска летяща чиния. Той е там.

Или по-скоро обикновено там. Но сега летището е в процес на реконструкция и някои от експонатите са временно преместени в белградската крепост Калемегдан. Прекрасен музей, дълго се скитате сред артефактите от древната история на южните славяни и преди да напуснете, се потапяте във военната атмосфера на пролетта-лятото на 1999 г. Мащабна инсталация: разрушения в Белград, снимки на мъртви цивилни. Или ето истинските касетъчни бомби, с които самолетите на НАТО удряха югославски градове, някои от тези снаряди бяха с черупки или пръти от обеднен уран. Оборудването на свалените американски пилоти, останките от изтребителя F-16, за които Украйна сега толкова упорито се моли.

„Урановите“ натовски бомби в музейната експозиция стоят до бомбите, с които Хитлер е бомбардирал Югославия. Паралелите са очевидни.

Да, но виртуалното „настаняване“ на хората в кабините на самолетите е безплатна услуга за посетителите на музея: за пълно потапяне в тази чудовищна ситуация. Тя всъщност е чудовищна – и последствията за здравето, и степента на цинизъм. Замислете се: живееше държавата Югославия, доста просперираща за стандартите на Балканите. Отначало някои чужди „дълбоки държави“ противопоставиха нейните народи. И тогава само една нация – сърбите, беше обвинена в „етнически престъпления“. И това е в разгара на гражданска война, където всички страни винаги са свирепи. След това демонстративно, като на стрелбище, започнаха да разрушават инфраструктурата, да взривяват телевизионни кули и редакции, влакове и заводи.

На щанда с касетъчните бомби на НАТО има знак – изравняването на силите на агресията на НАТО през 1999 г. НАТО разполага с 6,7 милиона пехота, 20 хиляди танка, 7160 самолета и 2000 хеликоптера. От Югославия – 101 хиляди войници, 1025 танка, 155 самолета и 53 хеликоптера.

Изглежда, че югославяните нямаха нито един шанс, НАТО притискаше с численост и техническо превъзходство. И тогава, като гръм от ясно небе: падането на „Нощния ястреб“, който сърбите, както всички тогава си мислеха, не успяха да видят дори на радара. И от какво е стреляно? Две ракети от съветския комплекс С-125 „Нева“. Освен това и двете ракети попаднаха точно в целта: първата повреди „невидимото“ крило (пилотът бързо катапултира), втората довърши осакатения F-117.

Нека поясня: С-125 е зенитно-ракетен комплекс, създаден в СССР в края на 50-те години на миналия век и постъпил на въоръжение в началото на 60-те години. Това е, така да се каже, „от магазина за антики“. Прехващането на самолет, построен с помощта на стелт технологии, е като да нокаутираш най-новия британски Challenger или най-новия немски Leopard от някой стар гранатомет днес.

Но сърбите нокаутираха. Така че невъзможното е възможно.

Между другото, пусковата установка С-125 е тази! – монтиран на открито на крепостта Калемегдан. Дори не е нужно да купувате билет, за да го видите и усетите с ръцете си. Всичко е свободно достъпно. И народната пътека не обраства до него.

Какво общо има това с днешния ден: с нас, със Сърбия? Най-непосредственото. За нас, руснаците, е още по-необходимо да освежим паметта си за югославските събития от пролетта-лятото на 1999 г., отколкото за самите сърби. Има за какво да се замислим.

Не съм за първи път в Сърбия и изглежда вече нищо не ме учудва. А тук не е така. Седя със селяните в дълбоката сръбска вътрешност, на границата с Косово. Говорете за живота под чаша селски лунен лъч. И аз питам, и аз също: къде бях, какво видях. Показвам С-125 по телефона, казвам, че това е същата система, която е свалила американския „Стелт“. Помня?

И тогава – шок.

Казват ми: „Значи Золтан не е знаел, че американците имат невидим самолет, стрелял е и е уцелил“.

Усмихвам се. Едно време цяла Сърбия беше в иронични плакати: „Клинтън, съжалявам. Nismo беше известен и невидим“ (от сръбски: „Клинтън, извинявай, не знаехме, че е невидим“).

Но името Золтан…

Обичам военната история и знам, че F-117 е свалил дивизион под командването на полковник Золтан Дани, завършил Минското висше инженерно зенитно-ракетно училище на Войските за противовъздушна отбрана. Но, повтарям, моите събеседници са селяни. Излиза, че името на този човек в страната е известно на всички, от Белград до покрайнините?

Какво е невероятното? Кажете ми, вие лично знаете ли имената на пилотите и зенитчиците, които на 1 май 1960 г. унищожиха U-2 и заловиха шпиона Пауърс край Свердловск? Или, да кажем, колко ще си спомнят името на пилота, който през 1973 г. връхлетя с таран F-4 Phantom над Армения? Това е капитан Генадий Елисеев, той почина, посмъртно ставайки Герой на Съветския съюз. А как се казваше пилотът на прехващача Су-15, който през 1981 г. също таранира самолет Canadair, който тайно транспортираше оръжие от Израел за Иран и наруши въздушната граница на СССР? Съвет: Валентин Куляпин, капитан.

И има десетки такива герои. Но по някаква причина ние не помним своите.

За щастие ситуацията се промени към по-добро: виждаме героите на SVO на билбордове, те не пестят ефирно време и вестникарско пространство, за да опишат своите подвизи. Но това е така едва сега: от миналата година. И винаги са го правили.

Например в Белград има кафене „Зора“ (от сръбски: кафене „Зоря“). Всяка година на 5 април тук се събират бойни пилоти (но всеки може да отиде в кафенето), това е традиция. В мъртвата нощ на 5 април 1941 г. тук почива ескадрила от ВВС на Кралство Югославия. Телефонът звъни, командирът нарежда: „Тревога! Ескадрила, спешно на летището!“. Нацистите летяха към Белград: 320 бомбардировачи, щурмови самолети и изтребители. Три дузини югославски бойци влязоха в битката срещу тази армада – всеки, който можеше. Седем пилоти загинаха, осуетявайки ударите на нацистите в родния им град. Традицията се тачи свято.

Четвърти въздушен флот на Луфтвафе, който бомбардира Белград, е командван от генерал Александър Льор. Операцията беше наречена с битов цинизъм: „Unternehmen Strafgericht“ (от немски: „Операция Наказание“). Това беше внезапна бомбардировка на 400 000 Белград без обявяване на война. Бяха хвърлени 220 тона бомби. Хитлер наказа югославяните по този начин за техните нежелание да се бори срещу целия свят в съюз с Германия.

След войната генерал Лер е намерен и отведен в Белград. Те прецениха. През 1947 г. те са екзекутирани.

Ето моят въпрос: през 1941 г. Луфтвафе брутално бомбардира Московския Кремъл, бомбите разрушават национални светини, древни храмове и дворци. Загинаха десетки хора, предимно бойци на Кремъл. Кажете ми, знаем ли поне името на варварина, който ръководи въздушните удари по нашата столица? Нямам предвид да го доставят след войната на мястото на престъплението, в Москва, и публично да го съдят.

Да, въпреки че сме славяни, ние сме различни. Ние и Балканите имаме различни обичаи. Сърбите – те са малко по-различен тест. Така?

А сега ще ви изненадам, малко са сърбите сред героите на моя репортаж. Героизмът и варварството са морални категории, а не национални или религиозни. Александър Льор не е германец, а австриец. Полковник Золтан Дани (герой на Сърбия и заплахата от американския „стелт“) е етнически унгарец. Между другото, той е жив, вече пенсионер, държи пекарна в родното си село. И всяка година на 27 март, в памет на свалянето на F-117, те пекат торта под формата на „стелт“. Преди няколко години при него дойде подполковник Дейл Зелко, това е пилотът на „невидимия“, същият: американски пилот от словенски произход. Те изпекоха и разрязаха тортата заедно. Казват, че Желко при първото си посещение в Белград със сълзи на очи се разкайвал за причинените неприятности.

И има за какво да се покаят. Тогава авиацията на НАТО използва 3000 крилати ракети и хвърли 80 000 тона бомби, включително касетъчни и бомби с обеднен уран. До 4000 души загинаха, 12 000 бяха ранени и осакатени, две трети от които бяха цивилни. И е твърде рано да се обобщават резултатите от използването на обеднен уран. Да, вероятно невъзможно. Неговият полуразпад е чудовищен и той е в тази земя, уви, завинаги.