Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Веднага след болшевишката революция Царство България става ударен плацдарм на съветския шпионаж. Той се ръководи от три центъра: от предшественика на КГБ – Народния комисариат за държавна сигурност (НКГБ), от военното разузнаване на Работническо-селската червената армия (РУ на РККА) и от Коминтерна. Кремъл вербува за агенти стотици българи, като най-активни в навечерието на Втората световна война и през войната са 68 шпиони. Те са ръководени от 12 съветски резиденти. Най-усърдно шпионски мрежи у нас плетат дипломатите Василий Пудин и Георгий Горбачов, пише „Уикенд“.
Оказва се, че поне 3 млрд. долара по днешния курс са изпратени по нелегални канали от Москва за организиране на конспирации у нас от 1920 до 1944 г. Астрономическата сума е за снабдяване с оръжия, взривове, радиостанции и пари в брой с една-единствена цел – комунистите да направят преврат у нас, за да могат болшевиките да сложат ръка върху ресурсите на страната и банковата й система. Всъщност преизчислено през макроикономическите показатели, това означава, че всеки божи ден от Москва са капели по 9000 долара на ден тогавашни пари.
Този шокиращ факт откри историкът доц. Лъчезар Стоянов. Той е сред малцината наши учени, които по времето на управлението на президента Борис Елцин получават уникалния шанс да прегледат архива. След това, при идването на Путин, фондовете отново са засекретени и днес не са достъпни нито за историци, нито за журналисти. Възможно е и част от документите вече да са унищожени.
Парите, които текат като река от Москва, идват от заграбеното от царската династия, от църквата, от богатите, които буквално физически са унищожавани. Много занаятчии и селяни, които отказвали да предадат имуществото и спестяванията си на болшевиките, били разстрелвани. Първите дотации идват под формата на злато и бижута, които са продавани срещу франкове в Женева. Коминтернът се превръща в световна комунистическа партия, която у нас изгражда глобална терористична мрежа с разузнавателно и военизирано крило. Всички нелегални веднага минават на негова издръжка.
Диктаторът Йосиф Сталин е бесен, че у нас няма революция и спира това кранче, а Коминтерна нарича „лавката”. Накрая всички пари минават само през разузнаването. Последната молба от Георги Димитров до Бащата на народите е спешно за преврата на 9 септември да се отпуснат 50 000 долара. Молбата за помощ е от 8 септември. На 10 септември доларите пристигат за идващите на власт комунисти. Тази сума според макроикономисти днес възлиза на около 2 млн. лева.
Първата легална резидентура на външнополитическото разузнаване – НКГБ, в България е създадена с решение от януари 1935 г., два месеца след откриването на съветска дипломатическа мисия в София. Предвидено е тя да включва резидент (под прикритие на втори легационен секретар), негов помощник и технически сътрудник – радист. Първият легален резидент у нас е Василий Яковлев, който пристига в съветската легация в София през март 1935 г. Той е отзован в Москва, след като ръководителят на дипломатическата мисия Фьодор Разколников отказва да се завърне в СССР и през април 1938 г. заминава за Париж.
Яковлев обаче е бледа сянка на чекиста Василий Пудин, който от 1921 г. е служител на външнополитическото разузнаване. Той е пратен в София между 1936 до 1938 г. и е заместник-резидент. Представял се и като Путин – с фамилното име на сегашния руски диктатор Владимир Путин, който започна жестоката война срещу Украйна. Пудин успява да завербува високопоставен японски дипломат от мисията в София, който му предава секретните шифри на външното министерство в Токио. Така Москва получава възможност още в самото начало на войната да чете шифрограмите между Япония и Германия и е наясно с плановете към СССР.
Всъщност полковник Пудин е ключов съветски шпионин по придобиване на шифри, установи „Уикенд” в руския справочник на служителите от НКГБ. Той е роден през 1901 г. и пристига у нас като старши лейтенант. В справочника е посочено, че Пудин дори е и партиен секретар на съветската легация в столицата ни, а след 9 септември е първият съветски надзорник в прохождащата Държавна сигурност, легендиран като инспектор. Преди България действа в китайския североизточен град Харбин под името на търговеца Шилов. Там той успява чрез подкупи да открадне 20 ключови китайски и японски шифри. Умира на 72 г. в Москва. Награден е с по два ордена „Ленин” и „Червено знаме” от СССР.
Седем месеца след установяването на дипломатически отношения между България и СССР – през декември 1934 г., за първи военен аташе и резидент на военното разузнаване в София е назначен полковник Василий Сухоруков. В Москва той се консултира със своя колега по разузнавателна дейност в Китай Иван Винаров, който му препоръчва да установи контакт с генерала от артилерията Владимир Заимов.
Сухоруков успява с помощта на български офицери и специалисти, свързани с ИГ „Фарбениндустри” – картелът впоследствие е обвинен в сериозни военни престъпления, да получи ценна информация за състоянието на промишлеността на Нацистка Германия. В последствие е извикан в Москва и е арестуван с обвинение, че е троцкист.
От май 1937 г. до декември 1939 г. военен аташе и резидент в София е изпратен полковник Александър Бенедиктов. В секретната кореспонденция той е посочван с псевдоним Хикс. През януари 1939 г. Бенедиктов вербува ген. Владимир Заимов с кодовото име Азорски и създава разузнавателната му група. През лятото на 1939 г. започва своята дейност разузнавателната група на Стефан Богданов (Арбатов), в края на същата година – групата на Кръстю Белев (Август) и Александър Пеев (Боевой), а през 1940 г. – групите на Каприел Каприелов, Гиню Стойнев (Дро) и Елефтер Арнаудов (Алюр).
Това става с помощта на наследника на Бенедкитов полк. Иван Дергачов и помощника му майор Леонид Середа, който действа с кодовото име Зевс, както и изпратеният във Варна под прикритие на вицеконсул Виноградов. „Уикенд” видя в специализирания руски исторически сайт „Хронос”, че Виноградов всъщност е псевдоним на полк. Константин Винокуров, който лично ръководи разузнавателните групи Пан и Дро. След войната завършва Военнодипломатическата академия на Съветската армия, наричана Голямата консерватория, и е пратен под прикритие с псевдоним Граф в САЩ в представителството на СССР в ООН в Ню Йорк.
Непосредствено след нападението на Третия райх над СССС за военен аташе в София през юли 1941 г. е изпратен генерал-майор Иван Иконников. След провала през март 1942 г. на разузнавателната група на ген. Заимов и на групите във Варна месец по-късно от България са изтеглени секретарят на военния аташе и вицеконсулът във Варна Виноградов. Според достъпните архивни данни на съветското военно разузнаване в периода 1941-1943 г. в България действат най-малко 14 разузнавателни групи.
Ключова е ролята на резидента на военното разузнаване майор Георгий Горбачов. Той е влязъл под кожата на офицерите от Военната лига и военните от политическия кръг „Звено“. Дори обсъжда с тях в средата на май 1944 г. възможността за евентуален съветски десант при преврат срещу правителството.
Тези сондажи имат за цел да проучат какви са вариантите за извеждане на България от войната в духа на съгласуваните с останалите съюзници от антихитлеристката коалиция общи стратегически цели след операция в Италия и разгрома на войските на Вермахта на Източния фронт. Смята се, че Горбачов е изиграл решаваща роля за привличане на „Звено“ на Кимон Георгиев в Отечествения фронт за преврата на 9 септември. Чрез връзките му Москва получава далеч по-достоверна информация от тази, доставена по каналите на БКП и Коминтерна.
Роден е през 1910 г., но досието му все още е строго секретно. Сайтът „Хронос” е успял да определи само рождената му година – 1911 г. Завършил е военната академия „Фрунзе“. Бил е на разпореждане на централата на ГРУ, а от юли 1941 до септември 1944 г. е секретар на военния аташе в София. Издига се до чин подполковник. След 9 септември е назначен за заместник-началник на Военния отдел на Съюзническата контролна комисия. Награден е с два ордена „Червено знаме“ – през 1944 и 1945 г. По ирония на съдбата брат му се казва Михаил Горбачов и е участник във войната – награден е с орден „Червено знаме”. „Уикенд” откри тези данни в Следствения комитет на Русия, публикувани от внучката на Михаил, която е старши следовател.
Две от най-мощните шпионски групи са на ген. Владимир Заимов и на адвоката Александър Пеев. Арестът на генерал Заимов води до разкриването на цяла верига от съветски шпиони в няколко страни, задържаните са над 40 души.
През пролетта на 1942 г. Държавна сигурност с помощта на немското Гестапо разбива важен съветски шпионски център с разклонения в Чехословакия. Замесена е съветската легация в София и БКП. В центъра на конспирацията е генерал Заимов, който е арестуван на 22 март 1942 г. Генералът е важна фигура във Военната лига и неин председател през 1935 г. Той дава датата 22 юни за нападението на Нацистка Германия над СССР, както и безценни сведения за движението на войските на Вермахта през България.
Арестът му става по настояване на цар Борис III, който същия ден се среща с Адолф Хитлер. Смята се, че монархът е желаел да използва този случай, за да покаже на фюрера размера на проруските симпатии сред българския народ и по този начин да отслаби натиска на Хитлер върху България за по-мащабно участие във войната.
Пред следствието се установява, че Заимов е получавал редовно суми от съветското разузнаване, възлизащи на над 300 000 лв. Изправен е пред военен съд, осъден на смърт за шпионаж и разстрелян на 1 юни 1942 г. През 1964 г. съветското правителство го награждава посмъртно с орден „Червено знаме“, а на 30 май 1972 г. за проявена „смелост и героизъм в борбата срещу фашизма“ през Втората световна война получава посмъртно званието „Герой на Съветския съюз“.
Софийският адвокат и бивш депутат Александър Пеев (Боевой) е съветски шпионин – резидентът на съветското военно разузнаване в България. През 1939 г. той посещава СССР, където се запознава със Станке Димитров – Марек. Той го свързва със съветското военно разузнаване, което го вербува и му дава псевдонима Боевой. Формирана нелегална разузнавателна група. Чрез сътрудника си Александър Периклиев той събира сведения и от Германия, а чрез връзките си с генерали и депутати редовно снабдява Москва с данни от политически и военен характер. Негов братовчед, който също съдейства на групата, е дипломатът Янко Пеев (кодово име Пан, ръководен от Винокуров), който през юни 1942 г. е пратен като посланик в Япония.
Както и в случая с генерал Заимов, Боевой попада в обсега на Гестапо, което засича емисиите на неговата радиостанция в София. Радистът е арестуван и прави пълни разкрития. На 15 април 1943 г. конспирацията е разбита и членовете ѝ са арестувани. Александър Пеев и другарите му Иван Владков и Емил Попов са осъдени на смърт и на 2 ноември 1943 г. са екзекутирани в Софийския централен затвор. Съветското правителство награждава Пеев посмъртно с орден „Ленин“.
Преди две години внукът на генерала Мартин Заимов, който по това време беше общински съветник, боядиса с червена боя надписите на паметника на Съветската армия в Княжеската градина в столицата и дори беше арестуван. Русофилите осъдиха постъпката му, а русофобите я приветстваха. Може би с преместването на Монумента на окупационната Червена армия – МОЧА, ще бъде затворена тази кървава страница от историята ни около 9 септември – дата, причинила неимоверни страдания и злини на нашия народ.
Москва нарежда: Ухажвайте опозицията!
През юни 1943 г. министърът на Държавна сигурност на СССР Всеволод Меркулов утвърждава „Мероприятия за повишаване на разузнавателната работа в България“, представени от ръководителя на външнополитическото разузнаване генерал-майор Павел Фитин. Документът ясно разграничава функциите между военното и външнополитическото разузнаване. На НКГБ е възложено да насочи усилията си към изясняване външнополитическите намерения и вътрешнополитическата ситуация в разузнаваните страни с акцент върху позициите на отделните политически сили.
За тази задача през ноември 1943 г. в София пристига дипломатът Дмитрий Яковлев. Той всъщност е полковник Дмитрий Федичкин, до този момент шеф на отдел в Четвърто управление на НКГБ. Заедно с пълномощния министър Александър Лаврищев през януари – март 1944 г. Яковлев прави сондажни срещи в обезлюдената от бомбардировки столица и в курорта Чамкория (Боровец) с широк кръг опозиционни политически и обществени дейци. Сред тях са Атанас Буров, Никола Мошанов и Никола Петков.
Март – най-видният българин в ГРУ
Най-високопоставеният българин в ГРУ е генерал Иван Винаров с псевдоним Март, военен съветник на Георги Димитров и партизанин при Тито. Роден е през 1896 г. в Плевен. Член на БРСДП (т.с.) от 1916 г. и е активен сътрудник в нелегалния партиен канал Варна – Севастопол, по който се пренася оръжие за България.
След кървавия атентат в черквата „Света Неделя“ помага за извеждането от страната на комунистически функционери. От 1926 до 1929 г. е съветник в Китай по въпросите на разузнаването в групата на Христофор Салнин (Осип). Същият Салнин е бил военен резидент в България през 20-те години на ХХ в.
В Китай е била и съпругата на Винаров Галина Лебедева, която работи като шифровчик в съветските представителства в Пекин и Харбин. Семейството е в тясна връзка с Василий Пудин. Винаров е бил главен съветски резидент в Австрия и Франция.
След 9 септември завежда военния отдел при ЦК на БКП, става министър в първото правителство на Вълко Червенков. През 1960 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а през 1964 г. получава званието „Герой на социалистическия труд“.
Материалът Срещу $9000 на ден: Пудин и Горбачов оплетоха България в шпионски мрежи е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ
