16.8 C
София
четвъртък, март 28, 2024

Стъкмистиката на стойчевците и райчевците: Пази ме, мамо, от анкети!

ПРОЧЕТИ СЪЩО

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Дали защото резултатите от последните анкети ми се видяха странни с неестествените си въпроси и партийни класации, но се разстроих и взех да сънувам кошмари, ето какъв ми се яви:

Стоя на бул. „Мария Луиза”, пред мен се точи редица от волски каруци, натоварени с хора. И то не какви да са, а социолози, психолози, антрополози. Виждам колевци, буруджиевци и коларовци, а в най-първата кола са стойчевците и райчевците.

Черни са като арапи – намазани с катран и налепени с перушина, тълпата крещи „вещери” и ги замеря с камъни, а една бабичка притичва досущ като оная пред кладата на Ян Хус, вади от торба конски фъшкии и ги омазва…

Събудих се мокър и си рекох: абе, приятелю драг – защо за тия люде не сънуваш цветя и птички, а все ужасии! В следващите редове ще потърся отговора.

Проверка по рама

Цифров народ

Полезни ли са социолозите? – се запитах. Спорно е, братя и сестри – поне от нашенска гледна точка. Че от тази войнствена кохорта сме виждали добро, но май повече лошо.

Вместо тънко и умело да ни води към възмогване, най-често ни вдъхва невяра, уплах, безнадеждност, с които ни разстройва, отнема ни от жизнената енергия и неусетно ни превръща в тъпо безволево стадо („цифров народ” – по сполучливия израза на Ивайло Дичев). 

Помним също задявката на Марк Твен, който доведе релативизма – тази тежкарска  „философия на относителното”, до една простичка истина, казвайки, че с микроскопа може да се увеличават предметите, но и да се трошат орехи.

От Горна Волта до Горна Оряховица

Интересен феномен сме това  българите. Фукаме се че сме тарикати и че не вярваме на внушения, а в същия момент хвърляме пачки с пари през балкони. В това гражданите на една наша Горна Оряховица не се различават от туземците на една африканска Горна Волта.

Магазин за Акумулатори

За вторите най-важният човек е шаманът. С пъстра роба, с плитка на тила и кост в носа замижава към небето, задрънква магически връзми и в един момент измънква, че с новата луна ще дойдат слоновете и ще стъпчат пататите.

Е, родният шаман е по-различен. Модерен е и не се казва Татанка Йотанка, а Харалан Александров. Вместо кост в носа и огърлица от нокти на кукумявки, има лаптоп с „Уиндоус” десетка един терабайт.

И не поглежда към небето, а към банковата сметка, та да види дали са дошли парите от поредната анкета. След което зачатква по клавишите и накрая предрича кога копейкинците ще потрошат парламента и кога таксисти и тираджии ще капичнат кабинета.

От анкети към агитации

Преди време беше, на социоложка конференция нашите first ladies Мира Радева и Боряна Димитрова едва не се хванаха за косите коя на коя взема поръчките и коя лъжотка в цифрите. Не се изясниха, Боряна се оказа по-истинската, само дето не знам полезна ли е за престижа й Борисовата похвала „най-много вярвам на Боряна”… но това не е важно, по-лошото е че свадата се разви, мина в отлюспвания и фракции, всичко това не оздрави гилдията, а повече я скара и разпарчетоса.

Нататък недъзите не спряха, „стохастичните грешки” удариха тавана, а така наречените „анкети на случаен принцип” се превърнаха в доста умело насочвани партийни кандарми. С техните  въпроси-софизми: едно е питането „Ще падне ли законното правителство?” и съвсем друго „Ще падне ли антинародното правителство?”

Още ни шумят в ушите последните избори, в които проучванията даваха 4-процентова преднина на ГЕРБ пред „Продължаваме промяната” – пък се получи тамън обратното. А дали най-новото – това на „Тренд” – не повтаря рецидива?

Ето, „Гражданите” водят пред „Промяната” с цели 7/!/ процента. Как да не се усъмни човек в тая актуална данна? Да бяха „сондьорите” поне снижили разликата на 2-3 пункта, по щеше да хване дикиш.

Болести на „колективния Запад”

Изглежда социоложката „ковид пандемия” е всеобхватна, след като тръшна на легло и американските избори (не че им е за първи път, но все пак…).

С многоходови комбинации тандемът „агенции-медии” изкара Байдън пред Доналд Тръмп. В Австрия нещата се нагряха още повече. В края на м.г. си подаде оставката канцлерът Себастиян Курц, по причина че е наливал държавни пари в таблоид; а и че е фалшифицирал социологически анкети.

Нататък бе задържана (ти да видиш!) социоложка, с обвинение че е изтрила данни от компютъра си. С нея бяха разследвани още девет лица, все близки до социологията. Не проследих акцията, но по-важно ми бе да разбера нещо важно. Че социологията като всички публични дейности е също подвластна на проверки и че сложната й социолингвистка материя не пречи да бъде тя разследвана.

Може да бъда изкаран лаик, но все пак ще се осмеля да попитам: какво ще стане, ако някои наши следователи посетят някога родните ни медиани и трендове, маркети и рисърчи? И поискат данни за техните 1002-ма анкетирани… по загадъчния способ „лице в лице с таблет”? И като ги получат, нека не казват „мерси” и не си тръгват, а продължат, като звъннат на поне една трета от тези митични „респонденти”и ги попитат кога, как, какво и доколко са питани.

Не зловидя, само съм сигурен че ще изскочат доста „кривици”… За да бъда докрай нахален, ще кажа, че е нужно тези по същество бизнес организации да отговарят наравно с всички останали, по Търговския закон и по Закона за задълженията и договорите, и да бъдат одитирани всяка година.

Между другото, на този свят съм много години – а как поне веднъж не ме нацели анкетьор? И защо нито един от многото мои приятели не се похвали със същия късмет? Току-виж, анкетираните се окажат „масонски ложи” и „тайни общества”, „дежурни извадки от твърди електорати”. Потръпвам, като чуя отвратителното „допитване на случаен принцип” – „дрънчи ми” на менте, по израза на Кирил Петков.

Нужен ли е Закон или да?

Още преди години печално известният Яне Янев, който в наши дни загърби политиката и съвсем резонно гледа крави и коне по санданските урви и чукари, поиска нещо нужно – да се създаде Закон за социоложките агенции и проучвания.

Ако доскоро не бях съгласен, сега взех да мисля, че си струва да има такъв. Защото анкетите станаха основен изборен играч. Да оставим, че са способни да представят нагласите в „криво огледало”, те са в състояние да нанесат тежки социално-психологически поражения – както казах, да разстройват, да обезверяват и примиряват, да отнемат съзидателна енергия, и на финала да сторват обществото тъпо и покорно, безволево и несъпротивляващо се стадо.

За народи прагматични и здравомислещи подобни влияния не действат, но при нашия командван от врачки и баячки, гадатели и прорицатели, езотерици и прогностици, нещата са наистина опасни.

С всичко това можем да си обясним защо Боян Мага е роден в България, защо много хора не тръгват за работа ако не си научат зодиака, и че книгите за Ванга се печатат най-вече у нас и в Русия в баснословни тиражи.

И защо с участието на пропагандата антиваксърството ни изведе на първо място и дори стана основа за създаване на цяла партия. И как добивът на шистов газ победи в цял свят, а у нас е под ембарго.

Искам да кажа, че напълно осъществимо е една активна кампания да ни откаже от еврото, от ЕС и НАТО, а защо не и от помощта за Украйна. Мисля, че ще се намерят нашенци да потвърдят, че земята е плоска… Това са те,  лабилните и манипулируеми общества. Хайде да сторим Стойчо Керев президент и да приключим със себе си!

Отказ от таблици и цифри

Ако зависеше от мен – бих забранил анализи (най-вече цифрови!) поне месец преди изборите. Бих наложил всяко допитване да започва с името на поръчителя, на изпълнителя, а и да съобщава произхода и размера на сумата за допитването. За това се говори от години, ала нямаме политическа воля да го наложим.

Но очевидно за политиците това (ще) е нежелан „стриптийз”. Как така един прочут в миналото вестник поръча скъпарско проучване (стойността му е поне 30 000 лева), като знаем, че едва плаща заплатите на журналистите си?

При положение, че допитването извади на първо място партия ГЕРБ – може да заподозрем че въпросната „цифрова победа” е платена от близки до предишната власт магнати – пътищари, зърнари, митничари и всевъзможни там „-ари”, енергетици, полицаи и магистрати.

И други въпроси изникват в съзнанието ми. Първи: Без причина бе поставено питането кой ще спечели при евентуални избори, след като такива не се задават.

Втори: Бе изведена на предни места партията на Стефан Янев, едва-едва учредена, след като тя ни е позната колкото… обратната страна на Луната. Трети: „Продължаваме промяната” е с най-високо одобрение, но пък ГЕРБ е с най-голяма вероятност за изборна победа. Не че нещо… само питам.

Общество на мрежите

На Пиер Бурдио, световноизвестния френски социолог, принадлежи израза „общества на мрежите”. Още преди много години и преди те да се наложат, той предрече че обществените комуникации ще се осъществяват предимно по дигитален път. Горко на социолозите, този човек им съсипа занаята.

Очевидно, ще трябва да си търсят нова работа. Защото най-маломощният сървър на Фейсбук, Туитър и Инстаграм ще ги замести – ще вади за секунди „електоралните нагласи” и то при минимално разминаване.

Ето факт, свързан с мен: мрежите ми пращат картинки от тенис и ски, бокс и снукър, все любими спортове. Явно за тях съм отворена книга – и ако някой поръча публичния ми портрет, ще му го приготвят на секундата като стой та гледай. А защо само мрежите? Футболните и хазартните брокери ще бъдат много по-точни от допотопните „медиани”.

Какво след Фукуяма?

Интересно е защо всяко малко или голямо, случайно или нарочно допитване, бива набутвано в централните тв новини и охотно коментирано във всички сутрешни блокове, вестници и сайтове. Отговорът е, че то най-добре „разлайва кучетата”. Разбирай – смущава и стресира, а напоследък озлобява и дори скарва приятели.

Какъв ти тук „безпристрастен анализ”- просто се служи на интригата, на скандала и жълтенията. Вярно е, че те „продават” медиите – но няма ли в един прекрасен ден омерзеният гражданин да ги отсвири и да мине само на интернет? Страх ме хваща, като помисля колко анкетьори еднодневки ще се появат (специално ще бъдат създадени) около местните избори през октомври 2023-та.

Фукуяма предрече „край на историята”. Ще се осмеля да го наподобя като кажа „край на социологията”. И двете надали ще се случат – но какво ни чака все пак?

Наско Мандаджиев, специално за „Уикенд”, заглавието е на Новините Днес

Материалът Стъкмистиката на стойчевците и райчевците: Пази ме, мамо, от анкети! е публикуван за пръв път на Новините Днес.

Народ

Новините Днес

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ