Испанското село Хормикедо (Hormicedo) е необидаемо от 1959 г., когато последният жител го напуснал. Местността обаче е много живописна и привлякла 36-годишната фотографка (която е помолила журналистите да не публикуват името й), да отиде там и да снима природата.
Фотографката отива с приятелката си. По време на снимките нямало никой друг освен тях. Жените са абсолютно сигурни в това.
Според жената, когато снимала каменна стена на разрушена къща, тя усетила необичайна промяна на температурата. Била топла вечер, но изведнъж станало много студено и чула шумолене наблизо. Не забелязала нищо друго необичайно докато снимала.
Вече у дома си, когато анализирала кадрите, тя видяла на снимката с каменната стена, ясна човешка сянка, която очевидно принадлежи на човек, съдейки по силуета. В същото време, единственият човек по време на снимките била приятелката на жената, която стояла настрани и държала фенер в ръка, за да насочи светлината към стената.
Това означава, че тази сянка не принадлежи на тях, защото светлината не пада върху двете приятелки.
Разтревожената фотографка споделила за откритието си на снимката със своята племенница Мика, която след това начертала диаграма как леля й и приятелката й стоят по време на снимането, за да могат всички да разберат, че тази сянка не принадлежи на тях.
Мика казва:
“В допълнение към необичайния студ, леля ми чула странни звуци, като че ли някой шумолял, а после много бързо се затичал в храстите или близо до тях.”
Освен това се оказва, че дори да е сянката на някой друг, който може да е бил там, тя не може да има точно тази форма, която се вижда на снимката. Светлината била насочена само към тясна зона на стената и нямало други източници на светлина, а и било късно вечерта.
За да излезе на тази снимка, този човек трябвало да стои толкова близо до стената, че фотографът също би го заснел.
Опитвайки се да разрешат тази загадка, фотографката и нейната племенница скоро се върнали на мястото, по същото време вечерта и направили снимка при същите условия и осветление. Но, този път на снимката нямало сянка.
Но в един момент на престоя им на това място, за втори път, жената усетила студена вълна по кожата си, когато била близо до стената. Когато се върнала у дома и започнала да се съблича, с ужас открила дълбоки драскотини по тялото си, по гърдите и гърба.
Фотографката не можела да разбере откъде са дошли. Не била почувствала болка по време на престоя си в това изоставено село.
Мика споделя:
“Леля ми беше разтревожена от странната снимка, но тя е скептик, хладнокръвен човек и не вярва в неземни неща. Но тя беше в истински шок, когато видя тези рани върху себе си.”
Скептиците вярват, че тази сянка принадлежи на самата фотографка или на нейната приятелка, а странният студ и драскотините се приписват на случайността. Но Мика вярва, че във всичко това има нещо паранормално и не вижда нищо, което логично да обясни какво се е случило.
Село Хормикедо не е свързано с никакви трагедии или специални случаи на насилствена смърт. Във всеки случай историците не си спомнят нищо подобно. Но хората са живели на това място още от желязната епоха.
