Какво видяхме?
“Преди няколко седмици станах свидетел на нещо странно. Рано сутринта, в 7 часа, моят годеник и аз отивахме за кафе и понички. Паркирахме на паркинга откъм сградата и веднага забелязахме хора в близката кола.
Жената зад волана изглеждаше като обикновено, бяло момиче, на около двадесет, но приятелят й, който седеше до нея, изглеждаше някак необичайно.
Беше бял мъж със слънчеви очила, но на главата си имаше … рога. Бяха къси рога. В основата си бяха по-дебели и изтъняваха към краищата. Цветът им беше сивкав.
Моят годеник и аз веднага се спогледахме, задавайки глупавия въпрос “Видя ли това?“. Но, когато след малко погледнахме отново към този човек, той вече не беше там, а на негово място до шофьора седеше голямо куче, подобно на немска овчарка.
През всичките тези няколко секунди, шофьорката никога не погледна настрани. Тя гледаше в предното огледало и слагаше червило на устните си.
Ние не излязохме от колата за покупки. Направо отидохме на работа. Целият ден бяхме в мрачно настроение и мислехме за това, което видяхме.”
Животински сенки
“Започна, когато бях на 3 години и продължи няколко години. Виждах неразбираеми “сенки” на животни в къщата. Това се случи за първи път, когато станах една нощ и отидох в банята, защото исках да отида до тоалетната.
Изведнъж, точно пред мен, имаше звяр, който приличаше на скункс. Той се изправи и подуши пода с нос, като обикновено животно. Но, това не беше обикновен звяр, а само сива сянка от него.
Изплаших се, изтичах от банята, затворих вратата зад себе си и седнах в коридора. Стоях така неподвижен около десет минути. Тогава предпазливо отворих вратата, за да видя дали този скункс все още е там. Той не беше там. После бързо изтичах в стаята си.
Вторият път се случи, когато бях в първи клас. След това се преместихме от тази къща в нова. Спомням си, как баща ми и брат ми седяха в коридора и внезапно на стената до стълбите видях сянка, наподобяваща сянката на динозавър, подобен на Трицератопс.
Казах на татко: “Виж това!” и той също го видя. Странната сянка на стената бавно обърна глава от едната страна на другата и изчезна.
Следващият случай вече беше в новата къща, веднага след преместването ни. Тя беше стара къща, на около сто години. Спах на един матрак в хола с цялото си семейство, а в ъгъла имаше голяма печка. На стената до печката, изведнъж се появи сянката на един малък заек. Аз станах и се приближих до стената.
Сянката се движеше като заек, който мърдаше носа си. Когато протегнах ръка, пръстите ми просто минаха през тъмното петно. После погледнах към коридора и там видях сенки на мишки. Една голяма мишка и три малки мишлета вървяха по стената към съседната стая. Погледнах назад към зайчето и то все още беше там. В един момент съм се уморил да се взирам и съм заспал.
Последният път беше, когато се събудих отново в средата на нощта и това беше най-странният случай, тъй като този път успях да докосна сянката. Реших да отида до хола и да легна до баба си. Когато влязох в дневната, видях същество като мангуста до дивана.
Приличаше на Тимон от „Цар лъв“. Застана на пода и беше висок около 6 инча. По някаква причина изведнъж изпитах силен гняв. Сграбчих тази сянка с ръце и я хвърлих в тъмния ъгъл зад телевизора. Това създание размахаа лапите си и изчезна.От този случай не съм виждал “животинските сенки“.”
Гаргойл
“Никога преди не бях казвал на никого за това. Това се случи, когато бях по-млад и си помислих, че полудявам. Преди осем години, около 3 часа сутринта, пуснах кучетата в задния двор. Изведнъж видях нещо, което седеше на електрически стълб, превито на две. То седеше на върха и много приличаше на гаргойл.
Бях шокиран и веднага извиках кучетата вкъщи, като заключих вратата, когато се прибраха. След време, бях напълно забравил за този случай, но преди 2 години се случи друго необичайно нещо. В средата на нощта, внезапно се събудих от силен удар по прозореца. А прозорецът ми е на височина почти 4 метра над земята.
Реших да поставя камера на това място. Скоро, отново се събудих от звука на силен удар по прозореца. Когато гледах записа от камерата, не видях нищо.
На следващата вечер, стоях нарочно буден. Изведнъж изтръпнах от силния удар по стъклото. Веднага скочих и погледнах навън. Видях същото създание, което сега напълно оприличих като гаргойл, летейки да удря криле в прозореца. След секунди изчезна.
От тогава не съм виждал гаргойла, но съм убеден в това, което видях.”
Странно същество
“Това се случи, когато бях в Пенсилвания. Аз и приятелят ми седяхме в колата на един отдалечен паркинг. Внезапно видяхме същество, което ми заприлича на куче. То мина покрай колата ни, спря се до една близка барака и седна там. Когато забеляза, че го наблюдаваме, скочи и се затича към колата ни.
Приятелят ми и аз започнахме да крещим от страх, защото помислихме, че ще се удари в колата. Но то изтича много близо до колата, без да се блъсне в нея и след това, изведнъж изчезна някъде.
Странното същество беше напълно черно, с гола кожа, без козина, приличащо голямо куче. Краката му бяха много тънки. Разтреперах се от страх при вида му. Не забелязах никаква уста или уши на главата му. Все още не мога да си обясня какво видяхме.”
Чудовището от блатото Майнсинг
“Блатото Майнсинг се намира в центъра на Онтарио (Канада), близо до езерото Симко.
Има легенди за чудовище в нашата област. Говори се, че преди много години една индианска жена е била изнасилена и забременяла от това. Когато родила дете, то било ужасно обезобразено и тя решила да го хвърли в блатото. Накрая, намерили дърво с голяма кухина и оставила детето там.
Въпреки това, детето по чудо оцеляло и се превърнало в ужасно чудовище, което понякога атакува хора и дори да го изяжда. Легендите за това чудовище се разказват повече от 200 години.
По време на войната през 1812 г., на същия бряг на блатото е поставен форт и единственият път към него е по поречието на реката. Но, хората, които пътували по реката, започнали да изчезват, а мнозина били намерени мъртви и осакатени. Понякога войници от форта също изчезвали.
През 1950 г., местен жител отишъл в блатата и видял някакво мистериозно създание да се движи през гъсталака. Той имал камера и успял да го заснеме. През 1979 г., тази лента е призната за истинска, въпреки, че в интернет може да бъде намерена само много нискокачествена версия.
През зимата на 1990 г., Катрин Хоуп, жителка на Отава, отишла на поход в покритите със сняг блата и вечерта видяла голямо създание да ходи сред снежните преспи в горските гъсталаци. На сутринта видяла големи стъпки на това място.
През 1996 г., бракониер се изкачил на едно дърво, за да открадне яйца от редки птици, когато нещо го ударило по главата. По-късно, този човек е намерен в блатото, в плитки води, и цялото му тяло било покрито с рани.”
