Това са истории от виетнамската джунгла, в които американски войници са видели странни създания, наподобяващи извънземни хуманоиди.
Подборът от тези случаи е представен от криптозоолога Брент Суансер, който е получил писма от бивши войници, които разказват в тях своите истории.
Очевидецът, който е изпратил историята си, заедно с други войници от патрула, били разположени на север от демилитаризираната зона. Изведнъж, сред гъсталака, няколко от войниците забелязали хуманоидно създание на височина 2 метра. То било с напълно плешива глава и бледа кожа. Под светлината на луната, кожата му блестяла и светела .
„Всички видяхме онова, което ярко блестеше през нощта, и когато погледнахме отблизо, видяхме още четири от тези същества, които вървяха през гъсталаците. Те светеха сякаш имат аура.
Нямаха коса на главите си и беше трудно да се каже какви са другите части на телата им, защото не се виждаше от храстите. Но, това, което разбрахме беше, че приличаха на хуманоидни създания. Те напълно игнорираха присъствието ни и мълчаливо вървяха нанякъде в нощта. Дали са призраци или горски духове, не знам.”
Друга история, която Суансер получава, е от ветеран от Виетнамската война, който все още не може да забрави това, което е видял там. Било през 1969 г. Свидетелят бил в нощния патрул, когато забелязал нещо белезникаво.
Четете още: Страховитият случай с бойци в Афганистан и човека без кожа
Той седнал и насочил пушката си към храстите, след което дал знак на останалата част от патрула да легне ниско. Тогава всички видели как нещо необичайно излиза от храстите. То било силно прегърбено, имало блед цвят и приличало на гол човек. Въпреки това, главата му имала някои маймунски черти и големи предни зъби.
“Не знам как да го опиша. Тялото му беше като на Ам-гъл от “Властелинът на пръстените“, но челюстите му бяха големи и с големи остри зъби. Беше бледо и в същото време блестеше със собствена светлина.

Той не ни видя веднага, но когато ни забеляза, той се усмихна, сякаш с подигравка и след това бързо избяга някъде. Нямам представа къде. То изчезна, а ние не искахме да го преследваме дори в мислите си.”

Следващата история е разказана от ветеран, който правил ниско прелитащ полет с хеликоптер над джунглата през нощта. От въздуха той забелязал група от хуманоидни същества, около метър и половина високи.
Поведението им било подобно на това на маймуните. На външен вид също имали нещо маймунско. Но, телата им били покрити с неразбираемо жълтеникаво вещество, което леко блестяло. Те скачали толкова високо, сякаш гравитацията нямала ефект върху тях.
Друга история се е случила на 17 декември 1974 г., когато група войници патрулирали по залесена площ край реката рано сутринта. Изведнъж всички забелязали как гората около тях напълно утихва. Птиците, зверовете и насекомите замлъкнали.
“За да разберем дали това не е признак за нещо лошо, изпратихме разузнавач. Въпреки това, той не намери никакви врагове, включително никакви човешки следи. Затова патрулът продължи по пътя си.”

Скоро стигнали до една поляна и там открили големи купчини изпражнения от някакво очевидно голямо животно. Но, преди да ги разгледат, в храстите се чул шум и невиждани същества излезли на поляната. Те били много по-високи от 2 метра и кожата им била жълта.
Имали три пръста на ръцете си, а лицата им били плоски и с големи тъмни очи. Нямали носове, а по-скоро тесен процеп.
Тези гиганти минавали покрай войниците, като напълно ги пренебрегнали. Но, когато войниците започнали да се движат, гигантите отново започнали да издават силен странен шум, сякаш кост се удря в кост. Войниците, които изпаднали в паника, се втурнали да бягат, а тези гиганти се затичали след тях. Някои от хората стреляли по преследвачите, но без видим ефект.
Патрулът стигна до лодката си, влязъл в нея и отплавал по реката към базата, а тези жълти хуманоиди застанали на брега и ги наблюдавали, докато се скрият от погледа.
Общото между тези истории е това, че винаги се явява създание, приличащо на хуманоид, с гола и блестяща кожа. Войниците не дават обяснение за случилото се с тях. Те просто ги разказват, с мисълта, че някога ще получат отговори …