Тайният паранормален живот на канадския премиер Уилям Кинг …
Много хора смятат, че само тези, които са ексцентрични, „луди“ или „не в този свят“, се увличат по свръхестественото. Истината е обаче, че уважавани и високопоставени хора дълбоко вярват в паранормалните феномени (HiddenTruth.site).
Един от забележителните привърженици на паранормалното e канадски политик, който е известен най-вече с това, че заема длъжността си по-дълго от всеки друг канадски премиер.
От 1921 г. до 1948 г. той е избиран три пъти за ръководител на канадското правителство, което говори за голямото доверие в него.
Името му е Уилям Лайън Макензи Кинг (William Lyon Mackenzie King, 1874 г. -1950 г.). По време на управлението си, той трябва да се справи с Голямата депресия, а след това и с Втората световна война.
Нито веднъж не е дал повод някой да се съмнява в ръководството му, допринасяйки умело за подобряване на икономиката на страната и морала на нейните граждани.
В наше време, той е наричан „един от най-добрите канадски владетели в историята“. Но, е имал и таен живот, за който много малко хора са знаели приживе. Този живот бил изпълнен с окултизъм и жажда за свръхестествено.
Кинг винаги е проявявал интерес към отвъдното и напълно е вярвал в неговото съществуване. Това се засилило след трагичната смърт на баща му, майка му, брата и сестра му, а след това близък приятел.
Силно се интересува от възможността да „повдигне булото“ между живота и смъртта с помощта на медиуми и сеанси. Макар, да е благочестив презвитерианец, той изпитва дълбоко любопитство и интерес към спиритизма и „разговорите“ на духове.
Уилям присъства на първия си истински сеанс през 1932 г., в дома на вдовицата на канадски сенатор. След срещата и разговора с известния екстрасенс Хенриета Урид, той се пристрастява към тези дейности.
Често пътува до различни страни, за да присъства на сесии на известни медиуми от онази епоха, да общува с различни спиритисти и екстрасенси.
Едно от явленията, от които Кинг се интересува особено, е така нареченото „почукване по масата“. Това е, когато участниците в спиритически сеанс задават на духа различни въпроси и той им отговаря с няколко почуквания по стената или по масата. Например, един удар е „Да“, а два удара са „Не“.
Кинг често провежда подобни сеанси в собствения си дом в Отава (Ottawa). Той твърди, че е използвал тези методи, за да разговаря с починалите си майка, брат и сестра, както и с духовете на Франклин Рузвелт, Теодор Рузвелт, сър Уилфрид Лорие и дори мъртвото си куче.
Често кани медиуми от цял свят да гостуват в дома му. С годините, започва да се интересува от гадания, нумерология, астрология, гадаене на чаени листа, както и тълкуване на сънища.
Той вярва, че с помощта на различни методи духовете на мъртвите могат да общуват със света на живите и да предават техните послания.
През целия си живот Кинг води дневници за всичките си духовни преживявания и теории. Също така записва сънищата си в детайли, попълвайки дневник след дневник. В същото време, той някак успява да запази това в тайна от почти всички, с изключение на най-близките си приятели.
Алън Левин, автор на „Кралят: Уилям Лайън Макензи Кинг – живот, ръководен от ръката на съдбата“, пише следното:
“Той търсеше начини да общува с мъртвите и намираше някаква утеха в това, защото медиумите винаги му казваха това, което той искаше да чуе. Те идваха в Отава, посещаваха го редовно и отново никой не забелязваше, че тези хора отсядат къщата му.
Никой не му задаваше въпроси, въпреки, че поток от странни жени и мъже винаги се втурваше в стаята му. Репортерите във фоайето бяха любопитни кои са тези хора. Двама от тях бяха британски медиуми, но отново никой не говореше за това.
Винаги е чувствал, че починалата му майка е с него, и пише за това в своя „Дневник на духовете“, където записва всички случаи, когато духове го посещават посред нощ или насън. Той записва всичките си луди сънища.
Четете още: Джон Клийз : Живот след смъртта съществува
Невъзможно е да се разбере как някой, камо ли шестдесетгодишен лидер на политическа партия, би могъл да посвети толкова много от своето ценно време на писането на тези глупости. И все пак го прави.”
По време на кариерата му, никой не знае за всички тези странности. Кинг е толкова потаен за всичко това, че в продължение на десетилетия сеанси, „чукане по маса“, използване на дъски Уиджа и пътувания навсякъде, за да се срещне с медиуми, всъщност никой не го „хваща“ нито веднъж.
Повечето хора, просто не са разбрали нищо за това, което са виждали, или са разбрали, но са предпочели да се правят, че нищо не се случва.
Едва след смъртта му, през 1950 г., ексцентричният таен живот на бившия премиер става публичен, след като дълга статия за него е публикувана в британския вестник Psychic News.
Оттам, статията попада във всички популярни канадски вестници и хората са шокирани от прочетеното. Повечето нямат и най-малка представа за спиритизма, медиумите, пророческите сънища и други паранормални явления.
Историята му бързо се превръща в източник на всякакви спекулации и противоречия.
Обикновените граждани не могат да разберат дали такова увлечение по духовете и магьоснически дъски е повлияло върху политическата кариера на Кинг и важните решения, взети от него.
Канадското правителство се преструва, че не са чували нещо подобно, опитвайки се да избутат „всичко под масата“.
Те решават да съберат всички дневници на Кинг на едно място и да откажат достъп на неупълномощени хора до тях. Записите остават в хранилище до 2001 г., когато накрая излиза разрешение да бъдат публикувани.
Интригуващо е, че Уилям Лайън Макензи Кинг успява да се справи със стремежа си към паранормалния свят, дори докато е на толкова важен пост.
Но, има някои други странности, които се случват след всичко това …
