България се свива като шагреновата кожа от романа на Балзак, показват данните на Националния статистически институт. Процесът не е от вчера, но неговото ускоряване се забелязва с просто око в последните десетина години.
Според данните, наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2008 година са били 2 466 852 души, след 12 години през 2020 вече са 2 211 773. Последните статистически данни от 2021 година потвърждават намаляването – те вече са 2 187 716 души. Или само за година имаме над 24 000 работещи по-малко, а за 12 години те са близо 260 000.
Тази тенденция се вижда ясно и при броя на хората у нас, които са получили пенсии. Ако през 2008 година те са били 2 200 595, то през 2020 година вече са 2 114 910 души. Или спад с над 85 000 души за 12 годишен период.
Причините за това свиване на населението във всичките наблюдавани параметри са няколко – намаляване на раждаемостта, миграцията към страни от ЕС, високата смъртност, особено през пандемичните 2019-2021 година. На този фон политиката на българската държава за преодоляване последствията от демографската криза не изглеждат нито достатъчни, нито успешни.
Какво да очакваме след 10 години? Между 2010 и 2020 година сме намалели с над 588 000 души. Дори без да предвижваме ускоряване на негативните процеси, а да запазим тези темпове, към 2030 година ще сме около 6 300 000 души, въпреки прогнозата на националната статистика за 6.5 милиона тогава. Вероятността работещите у нас да паднат под 2 000 000 е реална, спадът при пенсионерите ще е до около 1 900 000 души. Така можем да прогнозираме изравняването 1 работещ издържа 1 пенсионер.
Сега на ход са политиците. Тяхната работа е да потърсят средствата и формите за намаляване на негативната демографска тенденция. Дали ще го направят е трудно за прогнозиране. Явно стопяването на България ще продължи, според НСИ през 2045 година ще слезем под 6 милиона със запазваща се тенденция и през следващите години. Така че действия от страна на държавата са повече от необходими и задължителни.
Източник: FAKTI.BG
