19.8 C
София
събота, май 18, 2024

Трагедия: Печалният Николай Денков не си мръдна пръста за спасяването на уникално училище

ПРОЧЕТИ СЪЩО


Ако пътувате за местността Узана край до Габрово, вляво по пътя ще видите Горското климатично училище, за което печалният образователен министър и пишман премиер Николай Денков не си мръдна пръста да спаси. То е построено с пари на първата дипломирана българска лекарка д-р Тота Венкова. Днес тъне в истинска разруха – призрачно е застинало сред високите борове и всеки момент ще се срути. Сградата е без покрив, а имуществото е вандалски разграбено.

През живота си известната лекарка не създава семейство. Малко преди смъртта да я навести през 1921 г., решава да остави всичко спестено на българската държава: на Софийски университет – 40 000 лв., на Санаториума за гръдноболни – 500 000 лв. и на Габровското девическо училище, в което е учила и учителствала – 500 000 лв.

С тази голяма за времето сума от 500 000 лв. е построено Горското климатично училище в местността „Топлешка поляна“ над габровското село Зелено дърво и носи нейното име. Още преди края на дните си щедрата дарителка има желание да помага на деца с тежки белодробни заболявания, но не й достига житейското време.

След нейната смърт се водят няколко съдебни дела между роднините на Тота Венкова и Габровската община. През декември 1929 г. е образуван комитет с името на дарителката. Започват дълги спорове къде да бъде построено летовището. 9 години по-късно хора от село Зелено дърво подаряват място на Комитета, където да се вдигне сградата.

По проект на архитект Стефан Хаджистойчев започва изграждането на постройката през април 1934 г. Строежът върви бавно и трудно. В това време избухва Втората световна война, а с това и още по-големите трудности по строителството – до окончателното спиране на строителните работи.

Проверка по рама

През 1945 г. Комитетът взема заем от Популярна банка за довършване на постройката на горското климатично училище. Той е на стойност 300 000 лв. Скоро се разбира, че сумата не достига. Тогава Комитетът прехвърля имота заедно със задължението от 300 000 лв. на Габровската община. Със свои средства и трудови дни завършва строителството на сградата.

През лятото на 1947 г. в новата постройка високо в планината отиват да летуват първите деца от основните училища на Габрово. Така най-после е изпълнен заветът на д-р Тота Венкова. Няколко години сградата се използва като детска колония, докато през 1953 г. се превръща в Горско климатично училище „Д-р Тота Венкова“.

Школото се включва в системата на Министерството на образованието като здравно заведение. Има пансион, провеждат се учебни часове и лечение на децата с туберкулоза. Те учат на две смени – първата от 15 септември до 31 декември, а втората – от 12 януари до края на учебната година. Първият празничен учебен ден е на 12 януари 1954 г. Записани са 41 ученика от околията, а с годините броя им се увеличава.

За нуждите на школото е направен отделен водоем, топлофицирано е, построени са допълнителни сгради. През 70-те години на ХХ век се създава кабинет по физика, разширяват се помещения за физкултурен салон, прави се библиотека с читалня, игротека, изгражда се кинокабина, в която се поставя първата в окръга широкоекранна киномашина „Пирин“ за учебната работа.

По документи училището затваря врати на 1 септември 1985 г. Какви са истинските причини това да се случи, е трудно да се каже – в годините на соца никой не дава обяснение. В първите години на демокрацията сградата започва да запада. През май 2012 г. там избухва голям пожар. Вероятно е причинен умишлено, за да се освободи място за нов строеж. Напълно изгаря покривът на училището, а после постепенно се руши.

Бившата областна управителка от служебното правителство на проф. Герджиков – адвокат Иванка Баева, разказва пред „Уикенд“: „През 2017 г. акад. Николай Денков оглавяваше Министерството на образованието и науката (той е министър в периода януари-май 2017 г. – б.р.), което е собственик на сградата.

Магазин за Акумулатори

По това време по покана в Габрово дойде шахматистът Веселин Топалов, който проведе турнир. Преди това гросмайсторът обиколи околностите. Заедно с мениджъра си изразиха желание сградата на Горското климатично училище да бъде реновирана, изцяло със средства на световния шампион по шах. Той имаше желание там да се направи международен лагер, в който да се обучават деца в шахмата, същевременно сградата да се използва от тях и за почивка.

По този повод уредих среща с министър Денков. Разговаряхме лично в кабинета му и той обеща да съдейства за закупуването на рухналата сграда от шахматиста Веселин Топалов. След това няколко пъти отново разговаряхме по телефона по този въпрос. Обещанието му така и не се осъществи.

Днес сградата можеше да бъде международен център за почивка на деца в затруднено материално положение, да се подготвят нашите млади шахматисти. Всичко това изцяло със средства на българския гросмайстор и световен шампион“.

Безхаберието на управляващите отдавна не е изненада за всички нас. Така днес сградата стои грозна и озъбена и от щедрото дарение на първата дипломирана българска лекарка е останала единствено разрухата.

Спомен няма и от родната къща на д-р Тота Венкова в Габрово. Някога тя се намирала на малка улица в центъра на града. Момиченцето се ражда в нея през 1855 г. в семейството на Венко и Мария Чехларови. Остава сираче и не се радва на щастливо детство. През 1873 г. завършва с отличен успех и примерно поведение първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. Още същата година, едва 18-годишна, тя става учителка в основния курс на школото.

По време на Освободителната война е медицинска сестра във Военната болница в Габрово. Някъде през тези трудни дни решава да стане лекарка. По време на военните действия през зимата на 1877 г., когато жертвите от студа били повече отколкото от куршумите, в болницата постъпват хора в изключително тежко състояние. Между тях бил и един лекар, руснакът Иван Янич. Между двамата се раждат горещи чувства.

Тота Венкова го окуражавала, че скоро ще оздравее, а той мечтаел да специализира хирургия, щом се завърне в родината си. Тота пък вече искала да учи медицина. Д-р Иван Янич скоро умира и е погребан в старите гробища на Габрово. Тота Венкова поставила паметник на Янич върху, който пишело: „Няма по-голяма любов от тази, да положиш живота си за своите другари“. Бъдещата лекарка дълго тъгувала от раздялата със своя любим. И му остава вярна до края на дните си.

Един ден пристига добра вест – получила е стипендия, за да учи медицина в Русия. Стипендията й от 300 рубли била отпусната от Санкт Петербургското благотворително общество. Младата жена заминава, за да сбъдне мечтата си.

Поради тежко белодробно заболяване е принудена да прекъсне следването си и се завръща в родния си град. Стабилизира здравето си отново се връща в Петербург, за да продължи с науките, но вече като стипендиантка на Министерството на народната просвета.

През 1886 г. се дипломира медицина в Петербург, завръща се в България като първата лекарка. Постъпва на работа в Русе, а после и във Велико Търново, Варна и София. Никога не практикува в родния си град. Работела с любов към своите пациенти, изцяло отдадена на работата си.

7 години след дипломирането си, тя отпътувала отново за Петербург, за да специализира вътрешни и детски болести. После заминава за Виена, където специализира гинекология и акушерство. След завръщането си у нас, постъпва на работа в „Майчин дом“ в София. Преподава акушерски курс в Александровска болница.

До 1900 г. тя е училищен лекар в Софийската девическа гимназия. В недобро здраве Тота Венкова се оттегля от държавната работа през 1901 г. Тогава е на 46 години. Нейният дом в центъра на София на ул. „Солунска“ №13 и ъгъла на ул. „Христо Белчев“ се превръща в безплатна акушеро-гинекологична консултация. Когато за България отново настъпили трудни години на войни, тя вече в напреднала възраст, изпращала колети на войниците на фронта и лекувала съпругите им.

Д-р Тота Венкова си отива от живота в навечерието на Коледа, на 23 декември 1921 г., в София. Погребана е в Централните Софийски гробища. През 1997 г. по инициатива на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ и група общественици костите на бележитата лекарка са пренесени и погребани в родното ѝ Габрово.

За съжаление, желанието на лекарката след смъртта й да има детско летовище за лечение на туберкулозно болни деца се осъществява, но за кратко. Отново политическото нехайство оставя сградата на Климатичното училище да се руши. Навярно скоро там ще изникне нов луксозен хотел. А за българските деца с белодробни заболявания едва ли ще има болница, в която да бъдат лекувани…

Материалът Трагедия: Печалният Николай Денков не си мръдна пръста за спасяването на уникално училище е публикуван за пръв път на Narod.bg.



Source link

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ