ОБЩЕСТВО

Три „златни пръста“ ще крепят нов кабинет на ГЕРБ – управление, зависимо от обръчите, Кремъл и „Дондуков“

Реално погледнато, положението в Народното събрание не се измени съществено с изборите на 2 октомври. Двете най-големи формации си смениха местата (ГЕРБ измести ПП); една нова партия се промъкна в парламента (“Български възход”), а една стара изпадна (ИТН); две формации съхраниха местата си (ДПС остава трета, а ДБ – шеста), една се изкачи нагоре (“Възраждане” е четвърта), а друга се смъкна надолу (БСП е пета).

Това е всичко, драстична промяна няма.

И точно това е проблемът 

За да се излезе от политическата безизходица, трябваше да се осъществи някой от следните варианти. Първият – един от участниците на изборите да спечели толкова гласове, че да управлява сам. Вторият – няколко близки по цели и идеология формации да се представят достатъчно добре, за да могат да сформират сравнително устойчива коалиция с (поне минимално) парламентарно мнозинство. Това не стана – предпочитанията на избирателите не намериха фокус и се разпиляха между много и различни политици. Така в Народното събрание влязоха отново 7 формации, от които нито една няма сериозно преимущество пред другите, а разприте помежду им правят разговора за съвместно управление труден, може би и невъзможен.

Затова още в първите минути, след като бяха обявени изборните резултати,

започнаха и кроежите –

Проверка по рама

ще съумее ли ГЕРБ да примами ПП и ДБ за управленска коалиция; ще склони ли десницата да подкрепи правителство, зад което може да застане ДПС; ще се осмели ли някой да протегне ръка на „Възраждане“ и да вкара проруските популисти в управлението на държавата. Описаха се всякакви сценарии, проиграха се всевъзможни комбинации. Самите политици бързичко орязаха възможните варианти – още вечерта след вота Кирил Петков и Асен Василев отказаха да въвлекат ПП в схемите на ГЕРБ и ДПС; на следващия ден първо Корнелия Нинова заяви същото за БСП, а малко по-късно и Христо Иванов за ДБ. Така нещата опряха до това ще може ли да се разбере ГЕРБ с ДПС, „Възраждане“ и БВ. И едва ли ще се променят със замислените от Бойко Борисов преговори в стил 90-те години. Набързо скърпените коалиции  от политици, които не би трябвало да имат нищо общо помежду си, са специалитет на родната политика от дълго време насам. Кризата, започнала миналата година, обаче направи подобни

политически извращения практически неизбежни 

Интересното беше, че тогава парламентарни конфигурации като настоящата се приветстваха като нещо добро за българската политика. Христо Иванов например обясняваше, че парламент, в който има доста на брой и сравнително равни по сила формации, няма да може да бъде доминиран и манипулиран, както постъпваха герберите в миналото с Народното събрание.

Много хубаво звучи, нали? Първо обаче се оказа, че така става далеч по-трудно да се постигне съгласие. И второ, твърде много бяха улеснени онези, които държаха стабилността на парламентарното мнозинство като заложник на интересите си. В учебникарски пример за това се превърна партията на Слави Трифонов. Шоуменът и хората му толкова усърдно преследваха собствените си желания, че станаха причина за падането на първото българско правителство в резултат на вот на недоверие в най-новата ни история, а после попречиха да се сформира ново, като така ни запратиха на избори – четвърти поред за по-малко от две години.

И сега се вижда, че

положението в парламента остава непроменено

Магазин за Акумулатори

Имаме две големи формации – ГЕРБ и ПП; четири, които с доста условности могат да бъдат определени като средни по размер – ДПС, „Възраждане“, БСП и ДБ; и една малка – БВ. Всичките са показали в миналото, че трудно могат да се понасят, и единственият начин да се съберат в коалиция е с много и неособено приятни компромиси. И какво сега, да очакваме, че в новия парламент няма да се държат по същи начин като в стария? Няма начин!

ДПС потрива ръце за властта – още по време на предизборната кампания хората на Ахмед Доган разправяха на всеослушание, че ще участват в следващото управление. Направили си бяха сметката и бяха разбрали, че евентуалното следващо правителство ще увисне на конец, навързан около няколко „златни пръста“. И бяха сигурни, че един от тези пръсти ще бъде именно техният – като трета сила в парламента, ГЕРБ не могат да си позволят да ги пренебрегнат, дори и да искат. Както вървят нещата, точно така ще се получи и тогава „обръчите от фирми“ около движението отново ще имат повод да празнуват.

Розово изглежда бъдещето и за „Възраждане“. Хората на Костадин Костадинов и без това в предния парламент гласуваха заедно с депутатите от ГЕРБ-СДС. Били опозиция, просто мненията им съвпадали, оправдаваха се националистите. Ами, и в управление също ще се намерят много възможности позициите им да съвпадат. Волен Сидеров и неговата „Атака“ двукратно подкрепяха герберски правителства, а навремето той беше точно толкова необуздан в нападките си срещу Запада и усърден в подкрепата си за Русия, колкото е и Костадинов сега. На вожда на „Възраждане“ дори няма да му се наложи да изостави тази реторика, благодарение на която избирателите избутаха партията му до четвъртото място. Спокойно може да крепи едно евентуално управление с депутатски гласове в критичните моменти.

От „Български възход“ ужасно държат да участват лично в управлението. Поне така изглежда, ако се съди по охотата, с която партийният лидер Стефан Янев се включи в разработването на сценарии, с които да оцелее едно редовно правителство. Теорията му за кабинет на „супермалцинството“ звучи почти като покана „само ние и ГЕРБ“.

Нищо чудно дори да вижда тайничко себе си като потенциален премиер

Щом усвои реториката в стил „Путин е агресор“ (но едва след като и президентът Румен Радев заговори така), при положение че цялата страна гледаше на неговата партия като на проруска, значи намеренията му са съвсем сериозни. Борисов омекна към държавния глава преди доста време и едва ли ще има против да използва тънката нишка, която свързва „Дондуков“ 2 с Янев, който служеше на Радев като премиер.

Най-лошото в тази ситуация е, че съвсем вероятно е едно правителство на малцинството, подкрепено от ДПС, „Възраждане“ и БВ, без те формално да участват в него. Така публиката няма да знае какво ще получат в замяна. А те ще поискат много, ако позволят на кабинета да се облегне върху тях, в това няма никакво съмнение. Обществеността обаче няма да може да го контролира по никакъв начин, защото сделката ще се организира и сключи зад кулисите.

Подобно правителство с мандата на ГЕРБ ще бъде по-лошо от всичко досега. Първо, ще бъде поставено в зависимост, каквато партията на Борисов никога не е изпитвала, защото не е управлявала с толкова малко собствени депутати. Второ, ще увисне на капризите на политически сили, които прокарват усилено противообществени и антинационални интереси – като започнем от „обръчите“, минем през Кремъл и стигнем до сенчестите зали на „Дондуков“ 2. При такъв вариант даже поредни предсрочни избори не изглеждат толкова страшни.

Автор:

Източник: „СЕГА“

Не пропускай

Back to top button
bahçeşehir korsan taksi