От 1 година потребителите в България са изправени пред невиждано високи цени. Те са свързани с това, че Русия спря едностранно доставката на природен газ за Европа, а с това цените на енергията се увеличиха с пъти и дадоха началото на инфлация, която всички спекуланти по веригата утежняваха за своя сметка.
Но така или иначе цените на продуктите от всякакъв характер включително и хранителните се вдигнаха с десетки проценти. На този фон, по някакви икономически причини, продукцията, която идва от Украйна, като жито и яйца и слънчоглед, е доста по-евтина от българската, която достигна астрономически цени по волята на пазара, на производителите и на търговците.
Разбира се, родните производители, търговци и обикновени спекуланти започнаха да водят всякакви кампании срещу значително по-евтината украинска, македонска или турска продукция. Всичко това се прави под благовидния предлог за защита на родните производители.
И тук всеки нормален човек би се запитал: кое е по-скъпо за българина – родните производители или родните потребители, които са много повече. Така стигнахме до парадоксалната ситуация, в която едновременно чуваме и оплакванията на производителите, и още по-мощните оплаквания на потребителите.
Производителите призовават държавата да се намеси на свободния пазар и да елиминира всички, които произвеждат по-евтини стоки от тях.
Потребителите, от своя страна, също призовават държавата да спре спекулата.
Може би е крайно време и политици, и медии да обяснят ясно на хората, че интересите на потребителите са коренно различни от интересите на производителите у нас. Или казано накратко – производителите имат сметка от високи и надути цени, от които печелят, а потребителите имат сметка от по-ниска цена, на която да купуват.
Очевидно, правилният изход в една пазарна икономика е на пазара да бъдат допуснати всички стоки, и наши и чужди. Може би тогава спекулантите ще се осъзнаят и ще се осмелят да намалят цените, а ние българите ще ядем по-евтини хранителни продукти.
Само че тук излизат на дневен ред вроденото ни балканско его, което ни казва, че само родните домати са вкусни, а нашите балкански яйца са най-големи. Но егото никога не ни казва, че сме съгласни да плащаме по-скъпо за това.
В този смисъл крайно време е да решим, дали искаме родни и по-скъпи продукти или искаме пазарна икономика с по-евтини продукти. Както и да спрем да се оплакваме, че в Испания маслото и яйцата са по-евтини, а вместо това просто да вземем и да внесем от там в името на милионите български потребители.
Източник: Debati.bg
